Гледна точка на Зейн
Бяхме на уговореното място и чакахме Кевин да се появи. Не стига че му носим тъпата стока, ами и закъснява. Джак наистина е голямо копеле. Вече от 2 часа стоим и чакаме някой да си вземе поръчката. Какво ми трябваше да се забърквам в това преди две години. Бях още на 17 и бях глупав ето какво. Първоначално с Джак бяхме доста добри приятели. Помогна ми много. Той ме запозна и с Грейсън, за което съм му благодарен. Грейсън и той като мен беше толкова тъп, че да се върже на игрите на Джак.
Почукване по прозореца ме изкара от мислите ми. Някакъв едър мъж на средна възраст чукаше по стъклото. Направи ми знак да сляза от колата. Двамата с Грейсън слязохме и се появиха още трима. Какво по дяволите? Започнаха да ни бият и да си призная бяха доста силни. Колкото и да се опитвахме да се бием с тях не се получаваше. Бяхме двама на четирима, което не е справедливо. Накрая двамата с Грейсън лежахме на земята в безсъзнание, а мъжете си взеха стоката.
-Другия път бъдете точни! Не ви трябват проблеми с Кевин Джонсън.-каза през зъби единия и се изплю в лицето ми. Какво означава да носим стоката на време, та те закъсняха не ние.
С Грейсън се изправихме бавно. Мамка му всичко ме боли. Тези здравата удрят. По принцип не се оставям толкова лесно, но този път бяха четирима и то доста едри. Колкото и да се опитвахме да им отвърнем на ударите им, не се получаваше. Оставих Грейсън пред сградата, в която живееше и тръгнах към вкъщи. Нямам търпение да си легна на леглото и да си почина.
Гледна точка на Алисън
С Нат бяхме в апартамента на Грейсън. Вече минаваше 9 и момчетата все още не си вдигаха телефоните. Къде са по дяволите? Тъкмо щях да звънна отново на Грейсън, когато вратата се отвори и през нея влезе Грейсън целия в кръв. Устната му беше разкървавена, окото му беше синьо, а от челото му течеше кръв. Какво е станало? С Нат веднага се затичахме и му помогнахме да седне на дивана. Аз отидох и донесох чаша с вода. Нат отиде до банята и взе аптечката, за да промие раните. Грейсън изглеждаше толкова уморен. Къде е ходил? С кой се е сбил? Зейн добре ли е? Божичко ще се побъркам.
-Къде бяхте цял ден? И защо си целия в рани?-попита го Нат, а той изохка.
-Не ми се говори за това сега.-отговори Грейсън.
-Как така не ти се говори? Грейсън цял ден те няма и се прибираш целия в рани. Какво се е случило? Зейн добре ли е? Знаеш ли как се притеснихме за теб?-повиших малко тона си, а той затвори очи и издиша.
-Не се притеснявайте, добре съм. Просто не ми беше добре и Зейн ме закара до болницата, а там се сбихме с едни момчета, които се заяждаха.-обясни Грейсън.
-Как е Зейн?-попитах притеснено.
-Не е по-добре от мен.-отговори Грейсън, а аз станах и си взех ключовете за колата и телефона.-Къде отиваш?-попита ме Грейсън.
-При Зейн. Нати нали ще останеш при Грейсън?-казах, а Нат само кимна и се усмихна леко. Излязох от апартамента и слязох долу в паркинга. Влязох в колата си и я запалих. Тръгнах към къщата на Зейн. Карах над ограничението и се молех да няма полицаи.
Спрях пред къщата на Зейн. Колата му беше тук, значи се е прибрал. Слязох от колата и почуках на вратата. Зейн ми отвори и беше само по долнище на анцуг. Сега забелязах, че има татуировки. Както и да е махнах погледа си от тялото му и го погледнах.
-Какво правиш тук?-попита объркано. Устната му беше сцепена, а от носа му течеше леко кръв. Имаше синини по лицето му.
-А-аз дойдох да видя как си.-казах тихо.
-Добре съм.-каза просто.
-Нека да промия раните ти.-казах, а той ме гледаше няколко секунди и след това кимна и се отдръпна да вляза. Влязох и той седна на дивана.
-Ам... имаш ли аптечка?-попитах.
-Да в банята е. Второто шкафче отляво.-обясни ми той, а аз кимнах. Отидох и взех аптечката. Седнах на дивана до него и започнах да почиствам устната му. Той леко изохка и аз дръпнах ръката си.
-Боли ли те?-попитах притеснено.
-Не.-отговори той, въпреки че знаех, че лъже. Погледнах го, а той издиша.-Добре де, може би малко.-призна и се засмя. Аз също му се усмихнах. Сложих лепенка и започнах да мажа синината под окото му с някакво лекарство.
-Мисля че си готов. Боли ли те много?-попитах отново.
-Не, по-добре съм спокойно.-каза и се усмихна.-Благодаря че дойде.
-Няма проблем. Притесних се за теб.-казах и се изчервих леко.
-Защо?-попита, а аз повдигнах рамене.
-Е, аз ще тръгвам.-казах и станах от дивана. Зейн хвана ръката ми и ме погледна.
-Не си отивай. Остани още малко, моля.-каза и ме гледаше умолително. Как мога да откажа. Кимнах и седнах отново до него на дивана. Той взе дистанционното и пусна някакъв филм. Беше комедия и се пукнахме от смях. Стана доста късно и реших да тръгвам.
-Вече наистина трябва да тръгвам.-казах и станах.
-Но, ако лепенката се отлепи, кой ще ми я сложи.-каза като малко дете, а аз се засмях.
-Голямо момче си, сигурна съм, че ще се справиш.-казах и се усмихнах.
-Но... ако ме заболи раната?-продължаваше да се държи като дете, а аз извъртях очи.
-Ти да не би да ме молиш да остана?-попитах и го погледнах като се усмихнах леко.
-Може би.-каза и се доближи до мен.-Ако го направя ще останеш ли?-сега той се усмихна.
-Може би.-отговорих.
-Ами тогава... ще останеш ли тази вечер при мен?-попита и бяхме на милиметри един от друг. Не осъзнах кога се доближихме толкова.
-Разбира се.-казах и го погледнах. Срещнах големите му кафяви очи. Имаше толкова дълги мигли и изглеждаше... просто перфектен. Осъзнах се на къде отива всичко това и се отдръпнах като се изкашлях леко.-Ъм, аз ще пиша на Нати, че ще остана.-казах, а той кимна и излезе от стаята. Аз извадих телефона си и писах на Нат, че ще остана. Тя каза, че няма проблем и че ще остане с Грейсън. Благодарих ѝ, а тя ми изпрати съобщение, в което казва да внимавам с намигнато емоджи. Аз само извъртях очи и прибрах телефона си. Отидох в кухнята при Зейн. Сипах си чаша вода.
-Може да останеш в стаята, която е до моята.-каза, а аз кимнах.
-Ако ти преча, ще си отида, не искам да се натрапвам.-отново му казах, а той поклати глава.
-Никъде няма да ходиш.-нареди ми и след това се усмихна. Аз също му се усмихнах. Поговорихме си още малко и след това си легнахме.