Алармата ми звънна в 7:30. Станах и отидох да си взема душ. След това си измих зъбите и се облякох. Сресах косата си и я оставих да се спуска свободно. Взех телефона и чантата си и слязох долу. Направих си кафе и сандвич и излязох на терасата. Обичам да закусвам докато гледам Лос Анджелис. Изпих кафето си и изядох сандвича си и слязох в паркинга. Запалих колата си и тръгнах към университета.
С Нат се чакахме в двора на университета. Седнахме да си поговорим малко, защото имахме още време до започването на лекциите.
-Можеше да ме събудиш, Алисън.-появи се от нищото Грейсън и седна до Нат като я целуна по бузата.
-Добро утро и на теб.-казах му аз и му се усмихнах, а той присви очи.
-Защо си намръщен, скъпи?-попита го Нат.
-Скъпи? Хмм... харесва ми.-каза Грейсън и я целуна по устата.
-Вземете си стая.-каза Зейн погнусено и седна до мен. Грейсън го погледна и продължи да целува Нат.
-Добре, добре стига. Ще кажеш, че не си ме виждал от 100 години.-каза Нат и се засмя.
-Просто ми липсваше.-отговори ѝ Грейсън, а тя се усмихна.
Влязохме в университета. Тръгнахме към стаята, в която ни беше първата лекция. Нат и Грейсън вървяха хванати за ръце, а Зейн постоянно се дразнеше с тях.
-Хей, момчета, може ли да дойдете за малко?-застана Джак пред нас и погледна Зейн и Грейсън. Те само кимнаха и тръгнаха. Грейсън целуна Нат по бузата и ѝ каза, че веднага се връща. Ние влязохме в стаята и заехме местата си.
Гледна точка на Зейн
Тръгнахме след Джак. Какво иска пак този идиот? Не стига, че постоянно се върти покрай Алисън, ами ни кара и да му вършим мръсната работа. Влязохме в тоалетната и Джак заключи вратата. Какво ще ни убива ли сега?
-Трябва да занесете стоката на Кевин. Спешно е.-каза сериозно Джак, а аз извъртях очи.
-Не разбра ли, че се отказваме от всичко това?-попитах го и го погледнах, а той се засмя сухо и извъртя очи. Сега какво, състезание по въртене на очи ли ще правим?
-Да брат, казахме ти. Няма да се забъркваме повече в тези неща. Намери си някой друг, който да ти върши работата.-подкрепи ме Грейсън.
-Май забравихте кой ви помогната, когато бяхте затънали до гушите в дългове?-попита Джак, а аз го изгледах кръвнишки.
-Това беше преди две години. Две години ти вършим тъпата работа. Мисля, че достатъчно ти се отплатихме.-казах заядливо. Наистина този ми лази по нервичките.
-Не се прави на много силен, Зейн, за да не съжаляваш.-заплаши ме той.
-И какво ще ми направиш?-погледнах го в очакване, а той се засмя.
-Изпълнете си задачата и Алисън и Наталия няма да пострадат.-каза Джак сериозно. Само да е докоснал Алисън ще го разбия. Усетих как Грейсън започваше да се изнервя като мен.
-Няма да ги докосваш, Джак.-изрепчи му се Грейсън.
-Тогава си свършете работата.-каза и остави пакетчетата на мивката и излезе. С Грейсън се спогледахме и взехме стоката.
Влязохме в колата ми и тръгнахме към Кевин. Няма да позволя и косъм да падне от главата на Алисън. Нито пък да се случи нещо и на Нат. Не знам защо толкова се ядосах като каза, че ще направи нещо на Алисън. Знам че постоянно се дразня с нея, но... ми пука за нея. И няма да позволя на този идиот да я нарани. Знам какво се опитва да направи като се сближава с нея. Ще я използва и след това ще я унижи. А особено сега като разбра, че ми пука за нея ще го направи ня всяка цена. Алисън не е като другите момичета. Тя не е поредната тъпа кифла, която е с теб само заради парите. Напротив тя е толкова скромна, добра, забавна и добър приятел. За тези два месеца успях да я опозная до някъде. Голям е инат и винаги си знае нейното. Най-много ми харесва, когато затапва Клоуи. Толкова е борбена и смела. Други момичета на нейно място биха се скрили в тоалетната, за да плачат, но тя се противопоставя. И е толкова сладка когато се ядоса. Свива малките си ръчички в юмруци. И има най-прекрасната усмивка и... какво по дяволите, Зейн? Говориш като тинейджърка. Какво ми стана? Изгоних тези мисли и се съсредоточих върху пътя. Явно днес отново ще изпуснем лекции.
Гледна точка на Алисън
Момчетата така и не се върнаха. Не влязоха в нито една от лекциите. Опитахме се да се свържем с тях, но телефоните им бяха изключени. Започнах да се притеснявам да не им се е случило нещо. Нат също изглеждаше притеснено.
-Някакви предположения къде може да са?-попитах Нат, след като влязохме в колата.
-Не знам.-отговори и повдигна рамене.-Зейн не ми е споменавал нищо, нито пък Грейсън. Случайно Грейсън да ти е споменавал нещо?-попита ме тя.
-Не.-казах и издишах.-Може да са на фитнес?-предположих, а Нат повдигна рамене.
-Може. Сигурно не са искали да карат лекции и са се замотали някъде. Винаги така правят.-каза Нат и се успокоих малко.- Искаш ли да отидем на кафе?
-Да, разбира се. И без това нямам какво да правя.-казах и запалих колата.-На къде да карам?
-В мола отвориха ново кафе. Ако искаш може да седнем там и после да разгледаме магазините?-предложи Нат и аз тръгнах към мола.