New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

By mercgirl_77

138K 4.2K 251

Алисън Купър е едно 19 годишно момиче. Мести се в Лос Анджелис, за да учи в университет. Дали ще намери любов... More

1
2
3
4
5
6
7
8
9
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
Бележка
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60-The end?
ВАЖНО
Without you i am nothing

10

2.5K 74 0
By mercgirl_77

-Момчето, което харесвам е...-започна Нат, но спря. Обмисляше какво да каже.
-Кое е Нати? Изплюй камъчето.-каза ѝ Зейн. Аз отидох до нея и сложих ръка на рамото ѝ за подкрепа. Тя издиша и започна отново да говори.
-Грейсън.-призна и погледна земята. Грейсън я погледна объркано.
-Какво?-попита Зейн учудено.
-Аз ли съм момчето, което харесваш?-попита Грейсън и я погледна в очакване. Тя само кимна и се изчерви. Усмивка се появи на лицето на братовчед ми и той се приближи, а аз се отдръпнах настрани. Той повдигна брадичката ѝ, така че, за да го погледне.-Защо не ми каза?-попита тихо.
-Мислех, че не изпитваш същото.-отговори Нат.
-Не си ли забелязала как се ядосвам всеки път, когато си говориш с някое момче? Всеки път, когато някой те заговори или пък те погледне ми става нещо. Полудявам... просто.... просто ми иде да го удоша.-каза Грейсън взирайки се в Нат.-Аз също те харесвам, Нати. Харесвам това, че си такова дете, но в същото време можеш да убиеш някой. Ти си забавна, умна и красива. И-и ме правиш щастлив.-каза Грейсън и се усмихна, а Нат го гледаше невярващо.-Ще излезеш ли с мен на среща?-попита Грейсън и повдигна едната си вежда.
-Да!-каза щастливо Нат и го прегърна. Той също я прегърна и след като се отделиха от прегръдката той я целуна по бузата. Толкова са сладки.
-Да не се разревеш сега?-попита Зейн и ме погледна.
-Какво?! Не. Просто се радвам.-отговорих му.-Ти не се ли радваш? -попитах го, а той повдигна рамене.-Разбира се, ти не вярваш с любовта.-казах и извъртях очи.
-Какво искаш да кажеш?попита ме Зейн изнервено.
-Нищо.-отвърнах му и тръгнах към колата. Влязох вътре и зачаках Грейсън. Той все още си говореше с Нат. Зейн изчезна нанякъде. Не ме интересува, ако иска и на Луната да ходи. След 5 минути Грейсън най-накрая реши да дойде. През цялото време се усмихваше глупаво. Радвам се за него. С Нат ще са страхотна двойка.

2 месеца по-късно:

Днес е 13 ноември. Нат има рожден ден и ще ѝ организираме парти изненада. Ще бъде в къщата на Зейн. Той сам предложи. Ще е парти покрай басейна. Нат много обича басейни, а и е топло. В Лос Анджелис времето не се променя, което до някъде е хубаво. Грейсън ще я разсейва цял ден, докато със Зейн подготвим всичко за партито. А да забравих да кажа, че Нат и Грейсън се събраха. Вече официално са гаджета. Излизаха няколко пъти на среща и се събраха. Много са сладки. Не знам защо Зейн не вярва в любовта. Това е толкова прекрасно чувство. Това че не си открил правилния човек, не означава да спреш да вярваш в любовта. Както и да е изгоних тези мисли от главата си. Започнах да се оправям. Часът беше 9. Влязох в банята и си взех душ, след това измих зъбите си и се облякох. Сплетох си две плитки и слязох долу. Закусих набързо и излязох да търся подарък на Нати. Отидох до мола да разгледам. Нат си беше харесала едни маратонки на Nike. Ще ѝ ги взема. Но не знам кой номер обувки носи. Звъннах на Грейсън и го попитах. Той ми каза и взех обувките. Влязох и в магазин за гримове и ѝ взех спирала, очна линия и червило на MAC. Купих торбичка за подарък и ги пъхнах вътре. Ще ѝ направя и колаж с наши снимки. Отидох до фотото и изкарах снимки. Купих рамка и ги наредих. След това ѝ написах картичка и взех една роза. Оставих нещата в багажника и тръгнах към къщата на Зейн. Той трябваше да купи окрасата, храната и да вземе тортата. Спрях пред къщата и слязох. Заключих колата и тръгнах да влизам. Звъннах на звънеца и зачаках някой да ми отвори. Не след дълго вратата се отвори и се появи Зейн. Той ми направи път да вляза и аз седнах на дивана.

-Взе ли всичко?-попитах го, а той извъртя очи.
-За стотен път, да.-отговори.
-А тортата?-попитах и той се удари по челото.
-Мамка му, забравих.
-Как така си забравил? Нямаме време. Грейсън и Нат ще са тук в 20:00, а сега е 17:15. Имаме по-малко от 3 часа.-започнах да се паникьосвам.
-Добре успокой се. Ще отида да взема тортата, а ти започни да надуваш балоните. После ще сложим надписите и ще оправим масите.-каза и ме погледна.-Всичко ще бъде наред, чу ли?-каза, а аз кимнах.
-Добре, отивай за тортата. Аз ще извикам Джак да ми помогне.
-Защо ще викаш Джак?-попита и свъси вежди.
-Защото ми трябва помощ.-отговорих.
-Нама да викаш Джак.-заповяда той.
-И защо?
-Защото... защото той не е в града. Да на почивка е със семейството си в Маями.-каза Зейн не много сигурно.
-Странно, не ми е казвал, че ще ходи на почивка.
-Може да е забравил. Както и да е, отивам за тортата и се връщам след 20 минути.-каза и тръгна. Започнах да надувам балоните. Бяха сини на цвят. Любимия цвят на Нат. След 10 минути бях надула 15 балона, а ми остават още 15. Зейн си дойде по-рано и ми помогна. Завързахме балоните  около басейна и започнахме да нареждаме масите. Бяхме поръчали пици. Наредихме ги по масите и след това извадихме напитките. Имаше алкохол. Зейн се е престарал с алкохола като ги знам какви ги вършат. Наредихме всичко и започнахме да закачаме надписите "ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН". Часът беше 19:30 и скоро Нат и Грейсън щяха да са тук. Облякох си банския и отгоре лилава рокля. Оправих си грима и вече бях готова.

Гледна точка на Грейсън

С Нат бяхме в парка и ядохме сладолед. Вървяхме хванати за ръце. Толкова много я обичам и не си представям живота без нея. Не знам как до сега не съм осъзнавал колко е забавна. Смехът ѝ е толкова сладък, а когато ме погледне се разтапям. Тя е всичко за мен.
-Защо ме гледаш така?-попита тя и се засмя.
-Мисля си колко те обичам.-казах ѝ, а тя се изчерви и се усмихна сладко.
-И аз те обичам.-каза и ме целуна по устата. Обичам да усещам тези устни. Толкова са сладки и неустоими. Разделихме се от дългата целувка и погледнах часа. 19:30. Трябва да тръгваме към Зейн.
-Трябва да отидем до къщата на Зейн. Забравих нещо.
-Добре.-каза и тръгнахме към колата ми.

Гледна точка на Алисън

Грейсън и Нат трябва да са тук всеки момент. Вървях напред назад из къщата, а Зейн ми казваше да се спра на едно място, но аз не му обръщах внимание. Искам всичко да е идеално. С Нат се сближихме за кратко време и я чувствам като сестра.

-Тук са.-каза ми Зейн и аз се спрях. Той ме дръпна да се скрием зад дивана и зачакахме да влязат. Чу се щракване на ключалката и цъкаха лампата. Със Зейн изкрещяхме ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН и Нат се изплаши, а след това се засмя. Отидох при нея и я прегърнах.

-Честит рожден ден! Да си жива и здрава, много късмет, щастие и сбъднати мечти. Също така и много любов с братовчед ми, а ти да я пазиш.-казах и се засмяхме.
-Благодаря ти!- благодари ми Нат и аз пак я прегърнах.
-Хей, хей стига. Започвам да ревнувам.-каза Грейсън, а аз му се изплезих.  Отделих се от Нат и Зейн дойде.
-Честит рожден ден, Нат.-каза ѝ той и я прегърна.
-За малко да забравя!- казах и подадох на Нат подаръка. Тя го видя и ми благодари.-Надявам се да си носиш бански?- казах и я погледнах след което ѝ се усмихнах.
-Погрижил съм се за това.-каза Грейсън и ѝ се усмихна. Подаде ѝ една торбичка и Нат отиде да се преоблече. След малко се върна и всички отидохме на басейна.

Continue Reading

You'll Also Like

137K 3.3K 20
Да си пишеш перверзно с момче , без да имаш никакви намерения да изпълняваш нищо от това , което пишеш е приятно , нали? Но така ли е всъщност? Всичк...
136K 8.9K 73
Лесно е да убиеш, но е трудно да живееш след това. Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш. Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показа...
50.4K 1.6K 34
Емили Браун е на 21 годишна красавица. Дългата кестенява коса,светло сините й очи,гъстите вежди и пухкавите й устни са маска криеща много болка. Раб...
23.5K 1.6K 43
Тя не помни нищо. Тяхната първа среща,целувка,първият път, в който той и купи цветя,първата им спречка заедно. Тя дори не помни кой е той...Тя е забр...