Събудих се в 9 часа. Днес лекциите ни започваха от 11, за това имах време да си поспя. Станах и си взех душ. Измих си зъбите и се облякох. Слязох долу и си направих сандвич и фреш от портокал. Излязох на терасата и седнах на масичката. Наслаждавах се на гледката. Лос Анджелис е красив град. Имаш много възможности тук. Трябва да започна работа, защото няма да чакам на Грейсън да ме издържа. Може да работя в някоя книжарница или в магазин за дрехи. Или в някое кафене. Не знам ще го измисля. Докато размишлявах Грейсън дойде. Седна до стола до мен и отпи от кафето си.
-Наслаждаваш се на гледката?-попита.
-Мхм. Лос Анджелис е хубав град.
-Така е. Имаш ли някакви планове за днес?
-Не знам. Мисля да отида на фитнес. Отдавна не съм ходила.-казах му и отпих от фреша си.
-Може да отидем заедно.-предложи Грейсън, а аз кимнах.
-Колко е часът?-попитах след кратко мълчание.
-10:15.-отговори Грейсън, а аз скочих.
-Трябва да тръгваме, ще закъснеем.
-Добре... хей, ще може ли да ме закараш?-попита Грейсън и се усмихна.
-Разбира се. А сега се оправяй и да тръгваме.-наредих му и той отиде да се оправя. След 5 минути беше готов. Слязохме в паркинга и аз отключих колата си и седнах на шофьорското място, а Грейсън седна до мен.
Пътувахме в тишина. Докато Грейсън не усили радиото и започна да грачи като гарга. Това беше цяло изпитание за мен. Едвам се сдържах да не го изхвърля от колата. Спрях на паркинга на университета и слязохме от колата.
-Я виж ти, Алисън има нова кола.-каза Клоуи.-Хубава е. Явно се възползваш от това да си братовчедка на Грейсън.-каза заядливо кифлата. Кръвта ми кипна.
-Аз да не съм като теб и да харча парите на скъпото си татенце.-отговорих ѝ, а тя се намръщи.
-Никой няма да те хареса ако се държиш така с хората, миличка. Ами да ето защо си нямаш гадже.-каза и започна да се смее. Звучеше като умираща патка с бронхит. Кой се смее така?
-Виж какво Клоуи, спри да се дразниш. Аз не съм като теб да се лепя на всеки срещнат и да му се умилквам. Скъпа това, че носиш Шанел не те прави специална.-казах ѝ и тръгнах към сградата. Грейсън тръгна след мен.
-Затвори ѝ устата. Май можеш да се оправяш сама и нямаш нужда от скъпия си братовчед.-каза Грейсън и се засмя.
-Разбира се, че мога да се справя сама.-отговорих леко изнервено.
-Какво става тук? Защо си изнервена?-попита Нат, когато влязохме в стаята.
-Клоуи започна да се заяжда с Алисън. Но Али ѝ затвори устата.-отговори ѝ Грейсън.
-Само така момиче, както съм те учила.-каза Нат и си дадохме пет.-Щях да те питам... искаш ли да отидем на кино тази вечер?
-Ами добре! Ще ходя на фитнес след лекциите с Грейсън. За това може към 8 да отидем?-предложих.
-Става.-съгласи се тя.
-Нещо против ако и ние се присъединим?-появи се Зейн и попита. Нат погледна към мен за отговор, а аз и кимнах, че съм съгласна.
-Без вас на къде?-каза и в този момент лекторът влезе.
Лекциите свършиха в 15:00. С Грейсън се прибрахме, за да се преоблечем и отидохме на фитнес. Тренирахме 2 часа и се прибрахме. Взех си душ и се оправях за излизане. Облякох си черни дънки с висока талия и бял топ. Обух си черните Nike и слязох долу да чакам Грейсън. Не след дълго той слезе и тръгнахме. Щяхме да се чакаме в киното с другите. Дадох този път на Грейсън да кара, защото ме мързеше, а и не спря да мрънка. След 30 минути бяхме в киното и чакахме Нати и Зейн. Те дойдоха и си взехме пуканки.
-Кой филм ще гледаме?-попита Грейсън.
-Цар лъв!- изписка Нат и аз се засмях.
-Такова си дете Нати.-каза Зейн и поклати глава като се засмя.
-Може да се държа като дете, но не ми пречи да ти сритам задника.-каза самодоволно Нат, а ние с Грейсън се засмяхме.
-Всички ли са съгласни за Цар лъв?-попита Грейсън и всички кимнахме.
Влязохме в залата и седнахме. Стоях между Нати и Зейн, а Грейсън беше до Нат. Май нарочно седна до нея. Филмът започна и всички се съсредоточихме върху него. Да ама не, на Зейн му доскуча и започна да ме замеря с пуканки. Накрая ми писна и му казах да спре.
-Ще спреш ли да ме мериш с пуканките?-попитах го тихо, а хората зад нас ми изшъткаха. Зейн се засмя и ме замери отново.
-Скучно ми е.- отговори.
-Не ме интересува, искам да гледам филма, а от теб не мога.- казах му тихо, но той не ме отрази и ме замери отново. О, това няма да стане. Взех една пуканка и го замерих. Оцелих го точно по челото и се засмях, а той се намръщи и ме замери. Пуканката падна точно в косата ми.
-Хейй.-извиках тихо, а хората отзад отново ми се скараха. Извиних им се и замерих отново Зейн. Този път обаче той си отвори устата и пуканката падна вътре и той я задъвка и ми се усмихна. Аз се намръщих и взех още една пуканка и го замерих и този път го уцелих в окото. Той изохка и си пипна окото. Започна да го търка и да казва, че го боли. Притесних се и се приближих да го видя. В този момент той изсипа всички пуканки върху мен, а аз направих същото. И двамата започнахме да се смеем и охраната дойде и ни изгони. Продължихме да се кикотим и излязохме от киното да изчакаме Нат и Грейсън. Те решиха да догледат филма. Със Зейн се облегнахме на стената до киното и си поехме въздух.
-Заради теб ни изгониха от киното.-казах му аз и го погледнах. Той също ме погледна и цялата настръхнах.
-Но се забавляваше.
-Не е вярно. Исках да до изгледам филма.-излъгах. Наистина се забавлявах.
-Щом казваш.- каза той, очевидно не ми повярва.-Грейсън ми каза, че днес си затапила Клоуи.
-Мда, просто не харесвам, когато някой се заяжда с мен. Особено ако това е някаква си тъпа кифла, която е свикнала да харчи парите на тати и спи с всеки.-казах и не осъзнах кога съм се ядосала.
-Хей, успокой се. Звучиш сякаш искаш да я убиеш.- каза Зейн, а аз го погледнах и му се усмихнах.-Дообре, определено не си толкова добра, за колкото те мислих.-каза и повдигна ръце, а аз кимнах.
-Само едно не разбирам. Как си бил гадже с нея?-попитах го.
-Ние не сме били гаджета. Аз не се обвързвам.-отговори.
-Защо?
-Безмислено е. Никой няма да бъде с теб до живот. Не съществува такова нещо като любов. В един момент ще им омръзнеш и ще те зареждат, а ти ще страдаш като пълен идиот.- каза Зейн, а аз го погледнах. Гледаше към земята, сякаш си спомня нещо.
-Май не си имал късмет в любовта?-попитах, а той ме погледна и се засмя сухо.
-Няма любов.-каза и в този момент Нат и Грейсън дойдоха.
-Как беше филма?- смени темата Зейн.
-Супер. А вие как си прекарахте?-попита Грейсън и се засмя. Телефона на Нат издаде звук и тя го погледна.-Кой е?- попита Грейсън.
-Майк.-отговори Нат.
-Кой подяволите е Майк?-отново попита Грейсън леко ядосано.
-Момчето, с което се натисках в дискотеката.-отговори Нат, а Грейсън затегна челюстта си.-Иска да излезем?
-Ти да не би да го харесваш?
-Не знам, изглежда мил.-каза Нат и се усмихва. Дразнеше го, а Грейсън извъртя очи.-Шегувам се, не го харесвам. Аз харесвам друг.-каза Нат и сложи ръка на устата си, след като осъзна какво каза.
-И кой е това?-попита Грейсън.
-Да кой е това?-Зейн също попита и Нат ме погледна и разбрах, че искаше помощ.
-Стана късно, трябва да тръгваме.-казах и задърпах Грейсън към колата, но той не помръдна.
-Ти знаеш кой харесва. Казвай!-каза Грейсън, а аз погледнах Нат. Тя въздъхна и започна да говори.
-Добре ще ви кажа. Момчето, което харесвам е...