- Алисън!- извика майка ми отдолу.- Ставай ще изпуснеш полета за Лос Анджелис.
Ъгхх как мразя да ставам рано, но не, трябва да ходя в Лос Анджелис. МАМКА МУ! Ще ходя в Лос Анджелис! Веднага станах от леглото и започнах да се оправям. Отидох в банята да си взема душ, след това си измих зъбите и се върнах в стаята си, за да се облека. Облякох си бяла тениска и черни дънки скъсани на коляното. Обух си кецовете и слязох долу при мама.
-Взе ли всичко? Телефон? Дрехи? Яке? Паспорта?- попита ме майка ми.
- Даа, спокойно мамо, всичко съм си взела.- отговорих като извъртях очи.- Не се притеснявай.
-Просто се притеснявам, ясно? Много ще ми липсваш.- каза тя и ме прегърна.
- И ти ще ми липсваш мамо. Ще ти се обаждам всеки ден!
-Добре! А и да не го направиш, аз ще ти звъня най-малко по 3 пъти на ден. А сега хайде да тръгваме, за да не изпуснеш полета.- каза майка ми, а аз взех раничката си и тръгнах към колата. Тя вече беше сложила куфара ми в багажника.
Пътувахме в тишина. Само тихата музика се чуваше от радиото. Стигнахме до летището, а мама свали куфара и ми го подаде.
-Ще ми липсваш, Алисън.- каза тя като една сълза потече от окото ѝ.
-И ти на мен, мамо.- отвърнах ѝ и я прегърнах.
-Грейсън ще те чака на летището. Да му пратиш поздрави.
-Разбира се! Обичам те, мамо!
-И аз те обичам! Хайде тръгвай да не изпуснеш полета.
-Добре!- казах и я прегърнах за последно, след което се насочих към самолета.
Няколко часа по-късно:
Полетът не беше много дълъг. Проспах по-голямата част. Както каза майка ми, Грейсън ме чакаше. Сигурно се питате кой по дяволите е Грейсън? Ами той ми е братовчед. Много го обичам, винаги ме е подкрепял. Ще остана при него докато си намеря апартамент.
Затичах се към братовчед си, а той разтвори ръцете си за прегръдка. Той ми е като брат. Много сме си близки.
-Хей дребосък! Как беше полета?- попита ме той след като се отделихме от мечешката прегръдка.
- Не ми викай дребосък и добре беше полета!- казах му аз и му се изплезих.
-Гладна ли си?
-Даа, аз винаги съм гладна.- казах и двамата се засмяхме.
-Тогава да въврим да те нахраним, защото знам каква си като си гладна. Не се търпиш.
-Хейй.- казах засегнато и сложих ръката на гърдите си и двамата се засмяхме.
-Липсваше ми дребосък.- каза мило той.
-И ти на мен Грейсън.
След като се нахранихме отидохме в апартамента на Грейсън. Беше... огромен. Беше мезонет. Той ми показа стаята, в която щях да отседна. Беше красива. Стените бяха бели, леглото беше голямо. Имаше бюро и рафт за книги. На бюрото имаше празна рамка за снимка. Трябва да се снимам с Грейсън и да сложа наша снимка там. До него имаше голям прозорец с уникална гледка.
- Е, харесва ли ти стаята ти?- попита ме той като сложи куфара до леглото ми.
-Да, страхотна е.
-Знам, че не си като другите момичета. Не си някоя превзета кифла, която обича блестящите неща и навсякъде да е розово.
-Мда, добре ме познаваш.
-Сега ще те оставя да си починеш. Ако имаш нужда от нещо, ми кажи. Банята е отсреща, можеш да си вземеш душ ако искаш.
-Добре, благодаря.- казах и му се усмихнах, а той излезе от стаята. Седнах на леглото и огледах отново стаята. Аз. Съм. В. Лос Анджелис. Все още не мога да повярвам. Това е едно ново начало.