- Трябва да поговорим Роуз! Сега! - каза Камерън.
Дори не изчака да го поканя вътре. Просто влезе покрай мен.
- Ъм... заповядай - поклатих глава и затворих вратата след него.
Той седна на леглото ми, а аз стоях права пред него. Осъзнах, че съм по розовата си пижама. Дори, когато бяхме заедно, не я бях обличала. Беше на еднорози и предполагам ми беше твърде детска. Извиних се пред него и отидох да се преоблека. Просто си съблякох пижамата. Отдолу бях по бюстие. Реших да си сложа само анцунг и горница отгоре и се върнах при него.
- Какво правиш тук, Камерън? - попитах и пъхнах ръце в джобовете си.
Той ме огледа от горе до долу, след което разтърси глава, сякаш за да се отърси от някоя мисъл и пак ме погледна.
- Както казах трябва да поговорим.
- Не можеше ли да изчака до утре? - прозях се.
- Не!
- Че за какво искаш да говорим посред нощ?!
- За нас!
- Камерън! - въздъхнах ядосано. - Сериозно, не може ли да изчака до утре!
- Роуз, няма да си тръгна докато не поговорим.
- Добре тогава - завъртях очи и седнах до него. - За какво искаш да говорим?
- Както казах вече за нас. Ти скъса с мен, защото си мислиш, че не ти вярвам, нали? - кимнах. - Е, тук съм, за да ти докажа, че не е вярно. Тук съм за да ти разкажа всичко за миналото си, да ти покажа, че ти вярвам...
- Сигурен ли си? - попитах го и го хванах за ръката.
Отдръпнах се рязко, когато осъзнах, че вече не можех да го докосвам така. И колкото и да ми се искаше да го прегърна и подкрепя сега, не можех.
- Да! - той се прокашля, след което започна да говори. - Всичко започна още, когато бях малък. Баща ми е изоставил майка ми още преди да се родя. Израснах без бащинска фигура в живота си. Бях си обещал, че никига няма да стана като него. Да взимам жените за даденост и само да ги използвам, докато ми вършат работа... Единственият "баща" - той направи кавички с ръце, когато каза думата - беше бащата на Нели. Прекарвах всяко лято там. Едно лято... се влюбих в едно момиче, но се оказа, че тя се беше възползвала от добротата ми просто, за да се добере до най-добрият ми приятел, Нейт - Камерън направи пауза, преглътна шумно и продължи.
- Той знаеше, че аз я харесвах и когато тя се опитала да го целуне една вечер, той я отблъснал и веднага ми каза. В началото не му повярвах, но после разбрах каква е. Забелязах как, когато вървяхме по улицата, тя заглеждаше други момчета. Или че винаги, когато се опитах да я хвана за ръката, тя се дърпаше... Осъзнах, че Нейт е казвал истината и малко след това я зарязах. Но тя все пак ми разби сърцето. Аз я обичах, а тя... тя се оказа... просто една курва! - извика той, вдигайки ръце във въздуха. После си пое дълбоко дъх и сложи ръце пак на коленете си.
- Както и да е. След нея си обещах, че никога повече няма да позволя на никого да ме нарани. Една вечер бях в някакъв бар. Там имаше момиче, което се пускаше на всеки... И аз преспах с нея - каза той и сведе глава надолу от срам. - След нея имаше много такива. Спях с тях и после изчезвах и те никога повече не ме виждаха. Ходех по купони и се напивах, често след това намирах ето такива снимки на телефона си... - той ми го подаде и ми показа няколко. Примигнах няколко пъти в шок и после му го върнах.
- Мелиса не беше изключение. Една вечер я срещнах случайно на един купон. Запознахме се, изпихме по нещо и после тя ме заведе у тях. Преспах с нея и когато тя заспа, излязох и повече не я видях. Е докато не станахте приятелки поне... Всичко това се случваше до мига, в който срещнах теб. Ти ме промени, Роуз, разтърси целия ми свят и го преобърна с главата на опаки - той сложи ръка на бузата ми и я разтърка с палец. Аз се отпуднах за миг и затворих очи. После той пак се отдръпна и погледна в страни.
- Или може би го направи както е трябвало да бъде винаги. Защото когато те видях, осъзнах че съм станал като баща си, човек, който няма жените за нищо, че съм станал това, което най-малко исках да бъда! - направи пауза - Не ти казах за това още в началоти, защото исках да го оставя в миналото. Надявах се ти никога да не ме видиш, да не разбереш, че съм бил такъв, просто защото ме беше страх. Беше ме страх, че и ти ще ме изоставиш, както всички правеха.
- О, Камерън! - казах и го придърпах към себе си.
Бях чула сълзите в гласа му, когато изрече последното изречение. Той все оещ отказваше да ме пигледне. - Моля те погледни ме! - настоях аз и след още няколко подкани, той ме погледна. В очите му имаше няколко сълзи, които той отчаяно се опитваше да скрие. Усмихнах му се окуражително.
- Никога не бих те изоставила!
- Направи го. И то само защото бях решил, че ако не знаеше никога нямаше да ме оставиш. А накрая стана точно обратното... Остави ме, защото не ти бях казал... - лешниковите му очи се впиха в моите.
- Искаш ли да ти кажа една тайна?! - попитах и му се ухилих глуповато.
Той кимна и се усмихна на физиономията ми. Аз се приведох и прошепнах в ухото му:
- Това беше най-голямата грешка в живота ми!
Той се ококори и за миг сякаш спря да диша. Но след това се осъзна и веднага ме придърпа към себе си. Устните му се прилепиха към моите и те си паснаха като две парчета пъзел. Перфектно. Отвърнах на целувката му и скоро се бях озовала в скута му.
- Никога повече не ме изоставяй! Моля те - прошепна той.
- Никога! - отвърнах и пак се целунахме.
Имаше толкова много неща, които исках да му кажа, но той не ми даде шанс. Исках да му кажа, че миналото му вече няма значение и никога няма да има. Че го обичах и че никога не исках да го пусна отново. Че в момента бях на седмото небе, защото ние просто лежахме и се гушкахме. Но най-вече исках да го успокоя и да му кажа, че щом сме заедно всичко ще бъде наред. И му го казах. След което заспахме сгушени един в друг.
~на сутринта~
Събудих се, от това, че телефонът ми иззвъня до главата ми. Бях свряла лице в гърдите на Кам и не исках да помръдна и мускул, но явно трябваше. Завъртях се в ръцете му, а той просто леко ги стегна около мен. Със затворени очи напипах телефона си и вдигнах без да гледам кой е.
- Ало! - казах със сънен глас.
- Роуз! Ще се омъжвам! Аааа - изпищя Джордан в ухото ми.
Рязко се изправих в леглото. Вече бях напълно будна.
- Какво?!