Just friends

Глава 5

~Cameron's POV~

Когато самолетът кацна на летището в Детройт, не губих много време. Бързо си намерих багажа, минах през пунктовете за проверка и излязох. Пред летището ме чакаха Нейт и Нели. Тя си беше точно такава, каквато я помнех. Широката и' усмивка заслепяваше, русата и' коса беше оплетена на две плитки и сините и' очи блестяха, изпълнени с щастие. Карираната и' риза беше вързана над пъпа и', а дънките и' бяха накъсани на коленете. Да, точно както някога.

Сравнения с най-добрия ми приятел, тя беше толкова дребна. С нейните метър и петдесет, лесно можеше да я пропусне човек. Когато ме видя, се ухили. Усмивката и' веднага подобри настроението ми и ме накара и аз да се усмихна. Винаги е имала такова въздействие над хората, или поне над мен.

Когато ги видях сега с Нейт, не можех да не се замисля за моето момиче. И да си мечтая, че някой ден и ние можехме да стигнем до тук. Въздъхнах. Сложих си качулката на сивата ми горница и тръгнах към тях със сака ми в ръка.

Когато тя се затича към мен и ме прегърна, пуснах сака си и я вдигнах във въздуха.

- Хей, дребосък. - погледнах надолу и и' се усмихнах, когато я пуснах.

- Ей, вече не съм малка, Кам! - каза тя и нацупи устни като малко дете.

Имахме две години разлика, не бешв много. Но никога не пропусках да я подразня за ръста и'. След малко и двамата се ухилихме и пак се прегърнахме. Аз и' разроших косата, а тя ме удари по ръката и после пак се засмяхме. Междувременно Нейт се беше приближил до нас и в момента просто стоеше и ни гледаше, клатейки глава.

- Хайде, деца качвайте се в колата - каза той насмешливо и побутна годеницата си към джипа си.

Прегърнахме се и после се качихме в колата. В началото имаше мълчание, после Нели реши да попита:

- Е, как е любовният живот, Ромео?

Погледнах Нейт в огледалото и когато срещна погледа ми, разбрах, че нищо не и' беше казал. Някога с Нели си бяхме много близки, тя ми беше като по-малка сестра. Все още е, но просто не ми се говореше в момента за това с нея.

- В застой е - отговорих студено и се загледах през прозореца.

Бях и' казал за Роуз, е по-точно Нейт и' беше казал и един ден тя ми се обади, за да ме нахока, че научава чак сега и да чуе всичко по въпроса.

Тя ме познаваше. От погледа който ми хвърли, когато се обърна към задната седалка, разбрах, че и' е стало ясно какво се е случило. И знаех, че после ще ме разпитва, но за сега ме беше оставила намира.

Нейт паркира пред къщата на семейството на Нели. Не бях идвал тук от дете. С Нели се познавахме от много години, защото майките ни бяха приягелки. Честно летата ги прекарвах тук с нея и родителите и', или тя при мен и майка ми. Но с годините станахме твърде големи за тези неща. Започнахме да излизаме от време на време и така я запознах с Нейт.

Къщата беше такава каквато я помнех. В предния двор имаше джуджета, поставени в близост до многото розови храсти на майка и' и прасковените дървета на баща и'. Вътре имаше леки промени, но нищо драстично. Стените все още бяха онзи бежов цвят и на едната стояха моите и нейните рисунки, за които майка и' ни беше наказвала много пъти. На отсрещната все още имаше следи от молива, с който баща и' отбелязваше колко сме порастнали през лятото. Усмихнах се при спомена.

- Ще направя лимонада. Кам, помниш къде е стаята ти, нали? - извика Нели от кухнята.

Насочих се по стълбите към горния етаж. С годините стаята за гости се беше превърнала в моята стая. Когато влязох, забелязах, че всичко стоеше, както го бях оставил последния път, когато бях тук. По стените имаше залепени рисунките ми на спайдърмен, плакатите ми от списанията с коли, а по шкафовете имаше няколко снимки, които бях направил и изкарал през годините. На едната бяхме Нели, аз и Нейт. Тя беше от първия ни купон заедно. На друга бяхме аз и Нели, седнали в един пясъчник, аз с лопатка, а тя с кофичка. Сигурно сме били на три, когато някоя от майките ни е направила снимката.

Пуснах сака на пода до леглото. Изкарах дррхите и ги подредих в гардероба. Реших да поспя малко, защото бях изтощен от полета. През цялото време си бях мислел за Роуз и какво ще и' кажа, когато я видя. Не бях излислим много. Трябваше да я накарам да ме изслиша и да и' кажа цялата истина, но не бях измислил как ще стане това.

Когато се събудих, вече беше залез. Слязох долу и намерих Нейт и Нели, сгушени на дивана, гледайки филм. Отидох до хладилника, защото бях гладен, но там нямаше почти нищо за ядене. Взех си якето от закачалката и го облякох.

- Къде отиваш? - попита ме Нейт.

- До магазина, за нещо за ядене.

Той само кимна, а аз излязох.

Магазина, който беше на две пресечки от къщата, когато бяхме малки, явно вече не съществуваше. За това просто тръгнах по една улица, която помня, че водеше към центъра. Бях сигурен, че там ще намеря магазин. Влязох в първия, който видях. Вътре нямале почти никого. Само продавачките, една баба и... Роуз?!