Just friends

Глава 4

Когато се върнах в квартирата, намерих Джордан да си събира багажа.

- Хей! - поздравих я и седнах до нея. - Много се радвам за теб и Маркъс! - усмихнах и' се тъжно.

Тя се обърна към мен и видях сълзи в очите и'.

- Много ще ми липсваш, Роуз! - изхлипа тя и ме прегърна.

И тогава внезапно усетих онова непознато чувство на топлина, че имаш някой, който наистина го е грижа за теб. За няколко месеца Джордан от "съквартирантката ми" се беше превърнала в мое семейство. Тя, както и Кам, бяха едни от най-важните хора за мен. И може би не исках да си го призная... но тя също щеше да ми липсва.

Решихме, че ще събираме багаж утре. Поръчахме си пица и си направихме филмов маратон. Гледахме от най-баналните романтични комедии до филми, които никога не можеш да забравиш.

Към два часа по сред нощ вече бяхме сравнително изморени. Легнахме си, но и двете знаехме, че вечерта не свършва до тук.

- Как мина срещата ти с Кам онази вечер? Нищо не казваш.

- Ами... ние... ние...

- Да?! - в очите и' се четеше          най-голямото любопитство на света.

- Ние... - не знам защо, но ми беше трудно да го изрека. Нито смятах, че това, че правихме любов беше грешка, нито, че не беше хубаво... незнайно защо ми беше неудобно да и' кажа. Тя ми каза, когато с Маркъс го направиха за първи път. Защо на мен ми е толкова трудно?!

- Ние...

- Хайде де, Роуз! Изплюй камачето!

- Ние правихме секс! - извиках накрая и зарових лице във възглавницата от срам!

- КАКВО?!! - усетих как тя се изправи от леглото и започна да подскача в стаята от радост. - Ти най-сетне си го направила! АААА!!!

- Апоулетвмикслабача- измънках, все още с лице във възглавницата.

Тя спря да скача и започна да се смее.

- Какво?! - попита тя през сълзи. Така се смееше, че имах чувството, че ще припадне всеки момент.

- Той ми каза, че ме обича. - казах тихо.

Тя спря да се смее, а очите и' станаха огромни.

- Моля?!!!

- Няма да повторя трети път! - казах и се завъртях по гръб.