Имах чувството, че Кам флиртуваше с мен. Докато бяхме в магазина ме гледаше така, сякаш аз бях неговата плячка и най-сетне ме беше хванал. В очите му имаше от онези пламъчета, които подсказваха повдигнатото му настроение. Дали знаеш, че до сега се опитвах да се скрия от него? О Боже, дали ме беше видял как надничам зад ъглите?! Мислено се цапнах по челото. Възвърнах самообладанието си и го погледнах сериозно.
- Какво правиш тук, Кам? - минах директно на въпроса, защото нямах желание да овъртам.
И тогава той каза това, което най-малко очаквах, но дълбоко в себе си най-много исках да чуя.
- Дойдох за теб!
Преглътнах. Сърцето ми забърза ритъма си и сякаш щеше да изкочи от гърдите ми. В точно този момент исках да скоча към него, той да ме хване, да заровя лице в гърдите му и да вдишам аромата му. Да му кажа, че му прощавам и че искам всичко да е както си беше, сякаш нищо не се случило.
Но нещо се беше случило. И колкото и да ми се искаше не можех да го пренебрегна. Колкото и да исках не можех да се правя, че нищо не е станало. Не казвам, че само той беше виновен за случилото се. И аз бях. И точно заради тези последни събития и многото нощи, в които плачех докато заспя, не можех да си позволя този лукс да си въобразявам, че всичко е забравено.
- Камерън, престани. - срязой го рязко. Не исках да флиртува с мен. Той знаеше какъв ефект имаше цялото му присъствие към мен, особено когато флиртуваше. - Защо наистина си тук?
Той въздъхна и прокара ръка през така или иначе разрошената му коса. Тя изглеждаше сякаш я е разрошвал цял ден. Исках просто да вплета пръсти там и да я оправя. Сърбяха ме ръцете да го направя. Спрях да мисля за толкова секски разрошената му коса, много ми беше трудно. Съсредоточих се върху това, което щеше да ми каже.
- Нейт и Нели ще се женят след няколко дни. Тя е родом от тук, за това решиха да направят сватбата в къщата на родителите и'. Аз съм му кум. Бях забравил, че е тук. Онзи ден той ми се обади да ми напомни. Аз бях тотално забравил. След всичко, което се случи в последната седмица... И когато той ми каза, че ще е тук в Детройт хванх първия полет и дойдох. Знаех, че си тук и...
- Чакай, чакай, какво?! Знаел си, че съм тук? От кого?
Още като го попитах знаех отговора.
- От Джордан. Помолих я да ми каже.
Разбира се. Завъртях очи и пак го погледнах очаквателно, сигнализирайки му да продължи с историята си.
- И след като дойдох единственото ми желание беше да се срещнем. Знаех, че няма да ми отговориш ако ти се обадех. А ако ти кажех, че съм тук сигурно щеше да се върнеш в Принстън? - попита той, повече от колкото да заяви.
Кимнах. Предполагам, така щях да направя. Макар, че не е сигурно.
- Да, така си и мислех. За това единствената ми надежда беше случайно да се срещнем някъде. И ето, че и стана. И Роуз наистина искам да ти обясня какво се случи онази вечер и те моля да ме изслушаш. Аз...
- Не е нужно да ми обясняваш! - казах, по-хладно, от колкото ми се щеше. Той се ококори, а после сведе лице и видях тъгата му. Побързах да продължа. - Защото вече знам какво се е случило. Аз изслушах съобщенията.
Лицето му се вдигна пак и по него се появи лека надежда.
- Значи знаеш, че не съм ти изневерил?!
- Да!
- О, Роуз! Толкова се радвам. Аз... - той тръгна към мен с разперени ръце. Искаше да ме прегърне. Но нямаше да му го позволя, защото така и аз щях да се разколебая. Избегнах ръцето му ловко и застанах малко по-далеч. Той се ококори и ме погледна в шок. - Но... какво... какво има? - попита ме той заеквайки.
Преглътнах. Очите ми се насълзиха. Точно това не исках да се случва. За това исках да му пратя гласово съобщение, а не да се изправям очи в очи а него. Така беше много по-трудно. Толкова много исках да го прегърна и пак да сме щастливи заедно. Но както казах по-рано, не можех! Преглътнах сълзите и отвърнах твърдо:
- Камерън, това, че вече знам истината не значи, че ние пак сме заедно.
Видях как кафевите му очи се пълнят със сълзи и как той прави крачка назад. Продължих.
- Знам, че не си я целунал първи. Но все пак ти беше част от тази целувка...
- Но, аз си мислех, че си ме разбрала. Не исках да я целувам. Не исках нищо общо да имам с нея. Единствено теб искам, Роуз!
- Знам, Камерън, че не си искал онази целувка. Но тя все пак се случи и аз не мога да я пренебрегно. Но дори и да можех, има неща, които не мога да ти простя все още.
- И какви са тези неща, Роуз?! - отвърна той по-грубо от преди.
- Та ти си крил толкова голяма част от миналото си от мен. Толкова месеци можеше да ми кажеш какво е било преди, то никога нямаше да промени това, което мисля за теб...
- Очевидно го прави сега! - извика той.
- Не! Ядосана съм ти, защото не си ми казал. Това, което си правил, е в миналото. Ти трябва да го знаеш най-добре. И вместо да го беше крил, трябваше да ми кажеш. Ако ми беше казал нямаше да водим този спор сега! - извиках аз, вече леко ядосана.
- Значи ме наказяаш, защото не съм ти казал за миналото си?! Това беше мой избор и ако не беше "приятелката ти" - той направи кавички с пръсти - Мелиса, никога нямаше да се наложи да ти казвам!
- Ти сериозно ли си мислиш, че по-добрия вариант е бил да го криеш от мен за винаги?! Защо? Защо Камерън? Толкова ли не ме познаваш?! - извиках.
Така или иначе тъмното небе, изпълнено с черни облаци, скриващи слънцето, просветна от светкавицата, която удари, когато извиках.
- Познавам те Роуз! Точно за това знам, че ако ти бях казал, щеше да си наранена от думите ми.
- А сега не съм ли?! Нека ти кажа нещо - колкото по-късно научех, толкова повече щеше да ме боли. Знаеш ли какво си мисля сега?! Че ми нямаш доверие и никога не си ме обичал истински!
- Това не е вярно и ти го знаеш!
- Така ли Камерън, знам ли? Аз ти казвах всичко! За Бога, казах ти, че съм осиновена! Знаеш ли колко хора знаят това?! Само родителите ми, Джей и ТИ! По дяволите, аз спах за първи път с теб! Аз ти дадох всичко, а ти... мислех си, че връзката ни не е едностранна! - вече плачех.
За моя "радост" беше заваляло и дъждът се смесваше със сълзите ми. Все пак той разбра, че плача. Протегна ръка и тръгна към мен.
- Не! - извиках и отстъпих назад. - Не мога повече Камерън. Аз... аз плаках толкова много. Не мога повече да се измъчвам за случилото се. Не мога! - изхлипах.
- О, Роуз, не е нужно - той ме прегърна и аз заридах на тениската му.
След малко се осъзнах и го отблъснах.
- Не! Всичко свърши Камерън!
- Роуз, не го прави! Моля те, недей!
- Сбогом Камерън! - казах тъжно, объранах се и тръгнах към дома.
Чувах го как вика името ми, но не се обърнах. Оставих го с разбито сърце там, пред кварталния магазин. За жалост моето разбито сърце също беше останало при него.
Влязох в къщата. Оставих покупките и избягах в стаята си. Чух Том и Ванеса да ме викат, но не исках да им разказвам за случилото се преди малко. Не можех. Просто влязох в стаята си, заключих вратата и легнах на леглото, плачейки.
Бях разбила сърцето на Камерън Далас. Бях разбила и моето и вече нямаше връщане назад!