Лошо... сега и от вкъщи ме изхвърлиха.
-Спокойно, приятел! Ще живееш при мен.
-Е, не може цал живот да остана в дома ти. Трябва да намеря къде да живея скоро...
-Не се тревожи, можеш да останеш колкото пожелаеш.
-Поне има едно хубаво нещо-Зара ми стана гадже.
-Така ли?
-Да.
-Хехей! Да го отпразнуваме тогава!-Иво изкара храна, безалкохолни и естествено нямаше как да не се разминат без някоя чаша бира...Добре де, 2 туби и бутилка ракия, но това друг въпрос. Към полунощ, пиян и залян, нашият хубостник Стилиан отиде до тоалетната. Тъкмо да си смъкне панталоните и телефона му падна в тоалетното казанче.
-Какво ли друго да очаквам...- Остави го да си плува и отиде в стаята си. Включи си таблета, в случай, че някой реши да му звънне поне през Месинджър и заспа. Нс сутринта Зара му звъни.
-Ало, любов, добро утро!
-Ъх... добро да е. Колко е часа?
-Ами 9:30, злато. -Той погледна часовника до себе си.
-Ама то е 5:30 бе, жена.
-О, така ли? Съжалявам.
-Няма проблем. Лека нощ.
-Почакай! Защо ти бе изключен телефона?
-Ебал ли съм го, падна в кенефа снощи и съм пуснал таблета.
-О, добре. Лека, любов. -Стелко така и не успя да заспи, та реши да излезе на разходка с Рекси. Естествено, нямаше как да се изнесе без Рекс.
-Какво има, приятел?-поглежда го и погалва главата му. Рекси вижда Зара и тръгва към нея. Зара го вижда също и кляка до него да го гали.
- Хей, момче! Къде е Стилиан?-Стелко се приближи до Зара и хвана Рекси за каишката.
-Точно тук.
-Йей. Искаш ли да се поразходим?
-Добре.
Разхождаха се половин час, после отидоха на боулинг и накрая се разхождаха по старата главна на Плевен, похапвайки пица и пеейки. Рекси малко ревнуваше от това, че Стилиан обръща повече внимание на Зара. Или може би просто не я харесваше? Той сам си знае. По едно време Рекс опишка крака на Зара.
-М-м-много съжалявам! Щ-ще ти купя нови обувки.
-Ъх... Виж какво направи кучето ти!
-Ще ти купя същите, обещавам.
-Недей, по-добре като си с мен не води този бълхарник.
-... Д-добре.-Рекси излая. Зара си тръгна, а Стелко започна да му се кара.-Глупаво момче! Защо трябваше да ѝ напикаеш крака?!
Да се прибираме...
На следващия ден Стилиан е на работа. Телефона му звъни и той вдига.-Ало? Какво има, Зара? Нещо спешно ли?
-Ами трябва ли да има нещо, за да се обадя на гаджето си?
-Не, просто съм на работа. Само искаш да ме чуеш, или ще казваш нещо?
-Уф, не... Чао.-затвори му. Стилиан въздъхна и си прибра телефона. Вечерта към 18:00 се прибра, яде и седна на лаптопа на Иво да играе. Зара пак му звънна.- Ало, Зара?
-Здравей, любов. Как си, какво правиш?
-Нищо, играя лига. Ти?
-Амии искаш ли да дойдеш удома? Нашите ги няма.
-Бих искал, но вмомента играя, а не мога да оставя Рекси сам. Знаеш, че дори на работа го взимам.
-Оф, добре. Чао. Щом кучето ти е по-важно...-затвори.
Зара му. Звънеше цяла седмица постоянно,пишеше му и не се отделяше от него.
Стилиан се освободи замалко от нея. Играеше дота2. Зара цял ден не му беше звъняла. Тъкмо играта почна и тя му звънна.
-Ако знаех каква си, никога нямаше да тръгна с теб...-вдигна.-Ало?
-Миличък, искаш ли да дойда?
Нали знаеш, че не живея удома, а у Ивайло?
-Е, аз няма да преча.
-Ами... Добре, ела.
-,Велико. До скоро!
-До скоро...
Следва продължение....