Защо все на мен?

В какво се забърках...?

Лошо... сега и от вкъщи ме изхвърлиха. 

-Спокойно, приятел! Ще живееш при мен. 

-Е, не може цал живот да остана в дома ти. Трябва да намеря къде да живея скоро... 

-Не се тревожи, можеш да останеш колкото пожелаеш. 

-Поне има едно хубаво нещо-Зара ми стана гадже. 

-Така ли? 

-Да. 

-Хехей! Да го отпразнуваме тогава!-Иво изкара храна, безалкохолни и естествено нямаше как да не се разминат без някоя чаша бира...Добре де, 2 туби и бутилка ракия, но това  друг въпрос. Към полунощ, пиян и залян, нашият хубостник Стилиан отиде до тоалетната. Тъкмо да си смъкне панталоните и телефона му падна в тоалетното казанче. 

-Какво ли друго да очаквам...- Остави го да си плува и отиде в стаята си. Включи си таблета, в случай, че някой реши да му звънне поне през Месинджър и заспа. Нс сутринта Зара му звъни.

-Ало, любов, добро утро!

-Ъх... добро да е. Колко е часа? 

-Ами 9:30, злато. -Той погледна часовника до себе си.

-Ама то е 5:30 бе, жена.

-О, така ли? Съжалявам.

-Няма проблем. Лека нощ. 

-Почакай! Защо ти бе изключен телефона?

-Ебал ли съм го, падна в кенефа снощи и съм пуснал таблета.

-О, добре. Лека, любов. -Стелко така и не успя да заспи, та реши да излезе на разходка с Рекси. Естествено, нямаше как да се изнесе без Рекс. 

-Какво има, приятел?-поглежда го и погалва главата му. Рекси вижда Зара и тръгва към нея. Зара го вижда също и кляка до него да го гали.

- Хей, момче! Къде е Стилиан?-Стелко се приближи до Зара и хвана Рекси за каишката.

-Точно тук.

-Йей. Искаш ли да се поразходим?

-Добре.

Разхождаха се половин час, после отидоха на боулинг и накрая се разхождаха по старата главна на Плевен, похапвайки пица и пеейки. Рекси малко ревнуваше от това, че Стилиан обръща повече внимание на Зара. Или може би просто не я харесваше? Той сам си знае. По едно време Рекс опишка крака на Зара.

-М-м-много съжалявам! Щ-ще ти купя нови обувки.

-Ъх... Виж какво направи кучето ти!

-Ще ти купя същите, обещавам.

-Недей, по-добре като си с мен не води този бълхарник.

-... Д-добре.-Рекси излая. Зара си тръгна, а Стелко започна да му се кара.-Глупаво момче! Защо трябваше да ѝ напикаеш крака?!
Да се прибираме...

На следващия ден Стилиан е на работа. Телефона му звъни и той вдига.-Ало? Какво има, Зара? Нещо спешно ли?

-Ами трябва ли да има нещо, за да се обадя на гаджето си?

-Не, просто съм на работа. Само искаш да ме чуеш, или ще казваш нещо?

-Уф, не... Чао.-затвори му. Стилиан въздъхна и си прибра телефона. Вечерта към 18:00 се прибра, яде и седна на лаптопа на Иво да играе. Зара пак му звънна.- Ало, Зара?

-Здравей, любов. Как си, какво правиш?

-Нищо, играя лига. Ти?

-Амии искаш ли да дойдеш удома? Нашите ги няма.

-Бих искал, но вмомента играя, а не мога да оставя Рекси сам. Знаеш, че дори на работа го взимам.

-Оф, добре. Чао. Щом кучето ти е по-важно...-затвори.

Зара му. Звънеше цяла седмица постоянно,пишеше му и не се отделяше от него.

Стилиан се освободи замалко от нея. Играеше дота2. Зара цял ден не му беше звъняла. Тъкмо играта почна и тя му звънна.

-Ако знаех каква си, никога нямаше да тръгна с теб...-вдигна.-Ало?

-Миличък, искаш ли да дойда?

Нали знаеш, че не живея удома, а у Ивайло?

-Е, аз няма да преча.

-Ами... Добре, ела.

-,Велико. До скоро!

-До скоро...

Следва продължение....