Защо все на мен?

Стъкла, Баща и други драми.

Петък е. Рожденният ден на Зара. Стилиян отива на партито супер развълнуван, че ще види любимата си и ще ѝ даде подаръка. Плюшено мече с гривна и цветя. Вече е пред дома ѝ. Момчето позвънява на звънеца и веднага щом Зара отваря вратата, той установява, че е първият дошъл.

-Честит рожден ден, Зара!

-Благодаря ти, Стели.-тя го прегърна и го хвана за ръката, водейки го в кухнята. Почерпи го и седнаха да гледат филм, но никой друг не идваше.

-Мина половин час, а още никой не е дошъл.

-Не е вярно, всички поканени са тук.-усмихна му се и го целуна. Този път той отвърна.

-Значи си поканила само мен?
-Да.
-Ясно. -Стилиан стана да си налее вода и естествено, лошият му късмет отново беше с него. Спъна се в котката, падна, счупи чашата и му се заби стъкло в ръката доста дълбоко.
-Стилиане, добре ли си?!
-Да, нищо ми няма... Проклета котка!-стана, измете стъклата и се опита да си извади стъклото от ръката. Е, не успя, стана още по-зле. Стъклото му влезе цялото в ръката, а той едва се сдържаше да не зареве.

-Стелко, да те заведем в окръжна болница, на 10 минути път ни е пеша. Ще направиш нещо още по-лошо.

-Няма бе, спокойно! Аз ще се оправя, не се трево...-тъкмо каза това и стъклото се счупи на две. Сега пък още повече нямяше как да го изкара сам.

-Ще се оправиш, а?

-Пфф, ще се оправя, спокойно! Имаш ли пинсети?

-Имам.

-Давай! Ще се правим на доктори...-Зара даде на Стилиан пинсетата и той започна да ровичка и стана по-зле. -Мамка му... Отиваме в окръжна болница. -Отидоха в болницата и там му изкараха стъклото и му превързаха ръката.

-Момче... Обясни ми, как подяволите си причини това на ръката?! За всичките си 30 години практика, такова нещо не съм виждал...

-Ами, докторе, аз... Котката на приятелката ми ме преспъна, влезе ми стъклото от чашата в ръката и....

-И ти реши да се правиш на доктор, защото си много умен.-прекъсна го Зара. Доктора се изсмя и го потупа по рамото.

-Поне приятелката ти е умна.

След като приключиха с празнуването на рожденният ѝ ден, той се прибра, но пред вратата му имаше изненада. Целият му багаж беше изнесен. Лаптопа, дрехите, плакатите, кучето, нещата на кучето-всичко беше навън.

-Какво подяволите става тук...?-Стилиан опита да отключи вратата, но ключалката беше сменена. Баща му отвори вратата.

-О, ти си тук. Така, ам... Вземай си нещата и да те няма!

-Какво?! Баща ми, на 17 съм, къде ще отида?!

-Ти си знаеш. Аз няма да търпя лигавщините и оплакванията ти всеки ден.

-И на мен ми писна да водиш някакви си там жени и всяка вечер да си пиян на кирка, ама... Не се оплаквам, нали?

-Събирай си нещата и дим да те няма бе, келеш! Ти на мен ли ще ми говориш така?!-Стелко въздъхна. Нямаше друг избор. Повика Иво да съберат нещата и да ги изместят у тях. Вече те си бяха съквартиранти.

Следва продължение...