Защо все на мен?

Сън или реалност?

Стилиан вече беше в дома на най-добрия си приятел Иво и ровеше в хладилника какво да яде. 

-Какво стана, пак ли баща ти?

-Естествено. 

-Е, брат, на теб ти се предоставя невероятен шанс да си загубиш девствеността, а ти така я избутваш.  Ако моят баща водеше проститутки вкъщи всяка вечер,щях и аз да се възползвам. 

-Ти така си мислиш. Ще ти е яко ли да ходиш на училище и след това да ходиш на работа по строежите, да мъкнеш тежко и после баща ти да ги дава по курви, алкохол и цигари? 

-Ем... Прав си. 

-Аз винаги съм прав.-Стилиан затвори хладилника и седна на масата. Въздъхна.-Твоите родители поне са в чужбина и ти е по-лесно. 

-Да, много ми е лесно, няма що. И двамата направо сме потънали в рози и бонбони!-Въздъхват двамата. Стилиан отива в стаята на Иво и ляга на леглото, което бяха сложили специално заради него. Легна и се въртя. През нощта се въртя и сънуваше кошмари. На сутринта беше като зомби и тръгнаха с Иво за училище. Не беше учил, а госпожата реши, че точно днес трябва да го изпита по Биология. 

-Така... Стилиан Петров да излезе на дъската!

-Aма, госпожо, аз не съм учил!  

-Да си учил, двойка. 

-Стига де, госпожо... 

-Няма стига! Да си учил!-На Стилиан не му пукаше толкова. След училище отиде на работа и видя момичето, което харесва. Тя му каза "здравей", а той си влезе в неговите филми и фантазии и изтърва чувала с чакъл на краката си. Изкрещя от болка. 

-СТЕЛКО, ДОБРЕ ЛИ СИ?! -Видя го тя и се затича към него.

-Д-да...-Избута чувала от крака си и стана.-Ти как си? 

-Ами добре съм. Боли ли те много? 

-Радвам се, че си добре. Не се тревожи, не ме боли.-Искаше да се направи на мъж и че не го боли, но всъщност умираше от болка.

-Супер. До скоро!-целуна го по бузата и си тръгна. Стилиан пак излетя в облаците и се усмихна до уши. Негов колега дойде и го шибна зад врата.

-Работи, не стой все едно не ти плащат!

-Д-добре.-Стилиан се прибра и кучето му се нахвърли. -Ох, приятелче, липсвах ли ти?-Кучето излая и го облиза по лицето. Стилиян му сложи да яде в купичката и седна до него да го гали. След около десетина минути излязоха заедно на площадката пред блока. Зара (момичето, което Стелко харесва) мина от там.

-Хей!-поздрави го тя и се усмихна. 

-Хей! Какво търсиш тук? 

-Ами наминах да те видя.-седна до него на пейката. 

-Мен? Интересно. Защо?-Зара се сгуши в него.

-Искам да поканя бъдещото си гадже на рожденния си ден. 

-М-моля?!-Той си мислеше, че пак си представя и си лепна силен шамар.-Не сънувам. Чакай, бъдещо гадже?! 

-Хах, да. Исках да ти кажа,че... те харесвам. А ти мен? 

-Д-д-д-д-да... Харесвам те. 

-Така ли? И сега... ще ми станеш ли гадже, щом ме харесваш?-приближи се до него и го целуна по устните, а той понеже не можеше да реагира на това, което стана, не можа да отвърне. Тя се отдели от целувката.

-Да.-каза Стилиан зачервен. Зара се усмихна, прегърна го и си тръгна. 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ....