Вече една седмица живеех с Кам. В началото ми беше много странно: не се чувствах на място, нe знаех как да се държа, а и Камерън имаше различен начин на живот от моя. Той ставаше в 6 часа сутринта, най-късно , после отиваше да бяга , връщаше се в 8 и ме събуждаше след като си вземеше душ.
Най-лоша беше първата ми нощ с него...
~спомен~
- Роуз, хайде да си лягаме. - Кам ме извика от дивана, прозявайки се.
Бях в кухнята и миех чиниите от вечерята. Бях много притеснена да стоя по тениска и шорти, които имам от поне 3 години, пред гаджето си. Знам, че се притеснявах за глупости, но ...
-Ти отивай, аз ще дойда след малко.
Ако трябва да съм честна не желаех да си лягам все още. Бях нервна да спя в едно легло с него. Не че не го бях правила преди де, ... но просто сега живея с него. Не е за една вечер.
Преглътнах и поставих и последната чиния да съхне. Усетих ръцете на Кам да обвиват кръста ми и как ме целува под ухото.
- Какво ти е? - прошепна той в ухото ми и го захапа леко. - Защо си толкова напрегната?
- Нищо ми няма. - обърнах се към него и сключих ръце зад врата му. - Всичко е страхотно- уверих го и го целунах за кратко по устните.
Той повдигна вежда.
- Какво? - изчервих се.
Беше очевидно, че той знаеше, че го лъжа.
Той прехапа устна, усмихна ми се и наклони глава настрани.
- Какво? - попитах отново.
- Нищо. Просто си много красива - пак се изчервих и сведох поглед.
После изправих глава и му се ухилих.
- Да, такава съм! - изкикотих се.
- Хмм.. така ли?! - той се ухили.
- Мхм- изкикотих се, изплезих му се, бутнах го и избягах.
След по-малко и от две крачки той ме хвана.
- Ще бягаш, така ли?! - усмивката не слизаше от лицето му.
Изпищях, когато ме метна на рамото си.
- Камерън! Пусни ме долу! - смеех се и му виках едновременно.
- Време е за душ. - каза той дяволито и ме вкара в душ кабината.
- Какво?! Нее! Кам! Пусни ме! С дрехи съм.
- И аз бебчо - отвърна насмешливо и пусна душа.
Изпищях. Студената вода попи в тениската ми и панталонките ми.
- Камерън! Студено е!
Той се изсмя пак и пусна топлата вода. Плъзна ме по тялото си и ме залепи за него, дори когато вече бях стъпила на земята. Прехапах устна. Тениската му беше залепнала за тялото му и показваше перфектно изваяното му тяло. Той сложи пръст под брадичката ми и я надигна нагоре, за да ме целуне...
След като се изсушихме си легнахме.
- Лека нощ, Роуз! Обичам те! - прошепна той и ме целуна под ухото.
Зарови глава във врата ми и се унесе.
- И аз теб.
Скоро след това той заспа. От друга страна- аз не. Въртях се поне три часа в ръцете му. Накрая се отказах и станах. Отидох в кухнята. Беше 4 часа сутринта. Отворих вратата на хладилника и видях кана с портокалов сок. Налях си в една чаша и седнах на дивана. Бях се отнесла в мисли, когато:
- Защо си будна?
Чух сънения дрезгав глас на Кам и го видях, подпрян на рамката на вратата.
- Не можах да заспя. - признах си и доизпих чашата сок.
- И защо? Преди никога не си имала проблем с това, не и с мен де?
- Просто...
- Роуз, какво не е наред? - попита той загрижено, покривайки бузата ми с ръка и галейки ме по скулата.
- Аз... просто... просто имам чувството, че всичко това е сън и ако заспя, когато се събудя... теб...теб няма да те има.
Преглътнах шумно и го погледнах тъжно.
- О, Роуз. Това ли било. Слушай ме много внимателно... НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДЯ! - усмихна ми се укуражително. - Оставам с теб!
Усмихнах му се и той ме целуна. Скоро заспах на рамото му.
~край на спомена~
Тази сутрин не беше изключение. Кам пак беше отишъл да бяга, но тъй като имахме лекция в 11, аз бях будна преди той да се прибере. Направих сандвичи за закуска и след като закусихме, отидох да си взема душ.
Лекцията беше като всяка друга. След като приключи, с Клара се разбрахме към 4 часа да изпием по кафе.
- Е, как е да живееш с най-секси красавеца на колежа? - попита ме тя с мръсна усмивка.
- Добре, предполагам - изкикотих се. - Как е живота при теб?
- Все същото: есета, купони, учене, пак купони - засмяхме се. - Като споменах партита този уикенд ще ходя на едно и се надявах да се съберем ти, Джордан, Мел и аз... знаеш, както преди. - тя ми се усмихна и отпи от кафето си.
- Страхотна идея.
След няколко часа разговори, телефона ми звънна.
- Извинявай. - казах и отговорих на обаждането. - Ало?
- Роуз, кога ще се прибираш? - попита ме Кам с нежен глас.
- След малко тръгвам.
- Искаш ли да дойда да те взема?
- Ами, не е нужно. Мога да вървя.
- Ще дойда. Чакай ме пред кафенето след 5 минути. - инструктира ме той и затвори.
Сбогувах се с Клара и излязох пред кафенето. Оглеждах се за колата му, когато изведнъж някой се блъсна в мен. Паднах на земята. Една ръка се появи пред мен.
- Много извинявай, не те видях - каза непознатия.
Изтупах си полата и се обърнах да му крещя:
- Другия път гледай къде ходиш
... Дилан?!
~A•N~
Гласувайте и коментирайте.
Благодаря, че четете историята ми! ❤❤❤