~Cameron's POV~
Бях закарал Роуз до квартирата и' с обещанието, че след няколко часа ще я взема за срещата ни.
Тук идваше проблема ми. Нямах никаква идея как да организирам среща за няколко часа!
Реших да звънна на Наш. Нали все пак от нас двамата той беше с по-голям опит във връзките.
- Наш! - извиках, когато на третото позвъняване, той най-сетне вдигна.
- Да, Камерън кажи! Какво си се развънял сякаш някой е умрял.
- Стига си устатничал, а слушай! - казах грубо и замълчах за малко докато не каза, че слуша. - Поканих Роуз ба среща...
- Най-сетне си действал. Чудесно. Писна ми да ми ревеш за нея! - прекъсна ме грубо и се изсмя на края.
- Нааааш!!! - извиках раздразнено.
- Извинявай. Продължавай.
- Та... казвах, че я поканих на среща и тя прие, но си нямам на идея какво да организирам или къде да я заведа?!
- Аха. И си решил да звъннеш на експерта! - изсмя се той. Завъртях очи. - Е? - нахалстваше той.
- Ох... да... - казах през зъби. - Но експерта беше зает, та ми се наложи да звънна на теб! - изсмях се злобно. Той млъкна и бях сигурен, че се мръщи. - Та ще ми помогнеш ли?
- Ами не знам... нали не съм експерт. Звънни на някой по-опитен от мен. Нищо, че съм във връзка от доста повече, от колкото ти някога си бил...
- Оффф... Нааш! Добре, извиняаай. Само те дразнех.
- Е?
- Какво е?
- Кой съм аз?
- Оф... експерт във връзките - казах леко раздразнен от нахалството му.
- И...
- И много нахален. Не ме дразни, а ми помогни, защото имам само няколко часа! - казах вече ядосан.
- Добре! Добре! Не се ядосвай! От какво имаш нужда?
- След по-малко от три часа трябва да взема Роуз за нашата първа среща! Не знам какво да правя! Никакви идеи нямам!
- Добре. Искаш класическа или оргинална среща?
- Не знам! Просто искам да я впечатля!
- Значи искаш да си оригинален?! Добрем.... хмм... на моята първа среща с Нели я заведох на място, което е специално за мен. Сготвих и' храна и и' подарих цветя.
Веднага в съзнанието ми изникна една поляна извън града, която бях намерил случайно. След като я намерих винаги ходих там, когато съм ядосан или имам нужда да съм сам.
- ... и тя много се усмихваше и беше... - продължаваше да говори Наш, а аз въобще не го слушах.
- Да, добре. Благодаря Наш. Трябва да тръгвам. - прекъснах го и му затворих.
~Rouse POV~
Бях в квартирата и тичах насам, натам. Бямах никаква идея каквонда облека. В едната ми ръка имаше дънки, а в другата семпла рокля
Къде ли щеше да не води?! Ами ако е на някое скъпарско място, а аз съм облечена като за улицата?! Ами ако е някое обикновенно място, а аз съм с рокля?!
- Ооох! - изръмжах и се проснах на леглото.
Погледнах часа. Имах само тридесет минути! Станах и пак разгледах дрехите си. Реших да потърся някаква среда между двете.
Извадих една черна пола и синя блуза. Облякох ги и останаха обувките. Реших да обуя едни изчистени черни пантофки. Оправих си косата и бях готова.
Телефона ми изпиука и отидох да видя кой ми е писал. Беше Кам: "Извинявай, Роуз..." внезапно сърцето ми заблъска в гърдите ми от страх,че я отменя. "но ще залъснея да те взема с около петнадесет минути. Извинявай пак. XOXO". Издишах въздуха, който не знаех, че съм затаила и се отписнах на леглото.
След петнадесет минути той ми се обади,че е долу.
- Хееей! - поздравих усмихната до уши.
- Хей! - той се приведе и ме целуна кратко. - Извинявай, че закъснях. Просто...
- Няма проблем, Кам. - усмихнах му се и го целунах леко по края на устната.
Точно когато се отдръпвах, той сложи ръка на врата ми и ме придърпа към себе си. Целуна ме и направо ми се зави свят от силата на целувката. Когато ме пусна дишах тежко.
- Е... къде... отиваме? - попитах опитвайки се да си поема въздух.
- Изненада! - ухилими се той. - За да е още по хубава ще ти сложа това! - каза и вдигна пред лицето ми маска за сън.Повдигнах вежда. - Няма да те отвлека, спокойно. - все още го гледах съмнително. - Нямаш ли ми доверие, Роуз?! - попита той, упреквайки ме леко.
Завъртя се с гръб към него, така че да ми я сложи. Имам му разбира се! Той ми я сложи нежно и после ме завъртя, така че да гледам напред.
~~~
Когато колата спря, чух отварянето и затварянето на врата му. Той отвори ноята и ме хвана за кръста. Внезапно ме вдигна, а аз от изненада изпищях. Той ме завъртя във въздуха, а аз не спираг да пищя, но и да се смея. Когато ме пусна дишах тежко. Ухилих му се, когато ме целуна по носа. Той ме хвана за двете ръце и ме задърпа на някъде.
- Готова? - попита и направо усещах притеснението в гласа му. Кимнах и той нежно ми свали маската.
Премигах няколко пъти докато очите ми свикнат със светлината. Но когато вече можех да виждам, нямах думи.
На една поляна отрупана с цветя имаше постелено одеяло, а на него имаше кошница и ваза. Повдигнах вежда. Защо там има ваза?
Кам видя на къде гшедам и ме потупа по рамото. Аз се обърнах и видях букета червени рози, които държеше.
Внезапно от очите ми закапаха сълзи. Той се ококори и се нацупи. Сведе букета и усмивката изчезна от лицето му.
- Не ти харесва! - каза тъжно. - Съжалявам Роуз. Съжалявам. - каза и писна розите. Чух го как под нос каза няколко ругатни, а после се обърна и удари едно близко дърво с юмрук.
Аз го хванах за ръката преди да удари пак.
- Кам! Спри! - сълзите все още капеха по бузите ми. - Харесва ми! И то много! - той се ококори.
- А тогава защо плачеш?!
- Просто е толкова хубаво. И романтично. Играл си си цял следобяд, за да го подготвиш за мен. - казах и още една сълза се търкулна по лицето ми.
Кам протегна ръка и с палец я избърса. Усмихна ми се с най-сладката усмивка, която някога бях виждала.
- Разбира се! - каза той, сякаш беше очевидно. Засмях се и той се ухили.
Придърпа ме към себе си и както се усмихваше изведнъж стана много сериозен. Ококорих се на внезапната смяна на настроението му.
- Роуз... отдавна искам да те попитам нещо! ... - каза той, направи пауза и си пое дълбоко въздух. - Ще ми станеш ли гадже? - попита той леко плахо, но не откъсна поглед от моя.
Изчервих се и сведох поглед. Когаго срещахме така очи, направо виждах как между нас хвърчат искри.
Едва се сдържах да не се еазпищя от щастие. От кога си мечтаех за този момент! Той успя да го направи по-невероятен, от колкото някога си го бях представяла. Реших обаче да не изпускам емоциите си. За сега.
Поех си дълбоко въздух и го погледнах пак.
- Кам... - виждах страха и напрежението в очите му. Усмихнах му се. - Нямаш си и на идея от кога чакам да ме попиташ! - изкикотих се. - Да! Ще ти стана гадже!
Усмивка грейна на лицето му, разкривайки белите му зъби. Той ме хвана през кръста и ме завъртя във въздуха. Постави ме на земята и залепи тялото ми за неговото. Сложи ръка зад врата ми и ме целуна, оставяйки ме пак без въздух.
~A.N.~
Здравейте! Съжалявам за забавянето. Знам, че обещах да кача при +10 гласа, но имах много натоварена седмица. Извинявам се!
Искам да ви попитам искате ли да прочетете за срещата на Роуз и Камерън или не? Коментирайте!
Следваща глава при +25 гласа! (Обещавам, че този път ще кача на време!)
Обичам ви! Благодаря, че четете историята ми! ❤❤❤