- Дилан?
Бях шокирана. За няколко секунди се бяха случили толкова неща. От забавната атмосфера с Камерън бяхме стигнали до ситуацията, в която той е проснат на земята, а Дилан е свил юмруци до тялото си. С писъка си бях привлякла вниманието на доста солидна тълпа, която сега беше образивала кръг около нас.
Камерън се изправи и стисна юмруци. Сигурна бях, че щеше да удари Дилан, но той ме погледна и отпусна ръце. Дилан от своя страна беше готов да нанесе втори удър. Вдигна ръка, но преди да успее да замахне аз застанах между него и Камерън.
- Спри! - ядосания му поглед се впи в моя, който сега пламтеше от ярост. - Тръгваме си! - казах твърдо и го задърпах към изхода.
Когато излязохме навън се хванах за главата.
- За какво беше всичко това, по дяволите?!
- Сякаш не знаеш! - изсъска той през зъби.
- За да питам явно не знам! - казах злобно и завъртях очи.
- Кой е той? .... И защо бяхте толкова близо?... Нарочно ли ми писа, за да дойда и да те видя в обятията му?!
- Какво?! Не! - бях шокирана, че си е помислил, че бих го наранила по този начин.
- Тогава какво?!
- Той е просто приятел!
- Не изглеждаше така там вътре! - изръмжа той и скръсти ръце на гърдите си.
- Повярвай ми! Той ми е само приятел! - казах всяка дума отчетливо и силно, натъртвайки на "само". Той продължаваше да ме гледа по същия начи, чакайки отговор. - Името му е Камерън. И той учи креативно писане като мен.
- И онзи ден беше с него, нали?!
- Да. Искаше да говори с мен...
- Не искам да общуваш с него!
- Какво?! - казах високо.
Сериозно ли той ми беше казал това. Изгледах го изненадано. Той ме погледна изпитателно. Внезапно изненадата ми беше заменена с гняв.
- Или спри да общуваш с него или...
- Да не си посмял да ми поставиш ултиматум! - казах през зъби. - Нямаш право да ми казваш кой може да ми е приятел и кой не!
Той разбра, че е прекалил и изражението му се промени. Започна да изглежда виновен и протегна ръка към мен.
- Роуз...
- Не! - отдръпнах се. Твърде му бях ядосана в момента. - Имам нужда да ме оставиш на мира за сега! - казах остро, обърнах се и си тръгнах.
Когато излязох на главната улица, си хванах такси. На задната седалка осъзнах, че с Дилан се бяхме скарали за най-голямата глупост. Усетих как по бузите ми се стекоха сълзи. Избърсах ги преди шофьора да ги е видял.
В квартирата обаче се отдадох на чувствата си. Хвърлих се в леглото и зарових глава във възглавницата. След незнайно колко време заспах, плачейки.