~ Cameron's POV ~
Не знаех дали съм повече ядосан или разтроен. В крайна сметка яростта надделя. Тогава телефона ми звънна. Изкарах го от задния си джоб и вдигнах.
- Да? - казах грубо.
- Кам? За довечера остава нали, защото вече съм тръгнал. - изхили се Нейт. Тотално бях забравил, че ще идва.
- Да, да. Кога ще пристигнеш? - казах с раздразнителен тон.
- След половон час ще съм пред вас.
- Добре. - отвърнах и затворих.
Само това ми липсваше. Не стига, че момичето, което харесвам, си има друг, а сега трябваше и да търпя цяла седмица този досадник.
С Нейт бяхме приятели от предучилищната. Винаги сме си пазели гърбовете и ми е спасявал задника много пъти. Но когато съм ядосан, предпочитам да съм сам.
Минах през магазина за алкохол и тръгнах към апартамента. Той ме чакаше на входната врата със сак на рамото. Когато видя стека с бири, на лицето му се разтегли усмивка.
- Ооо, подарък. За мен?! Нямаше нужда. - ухили се той като най-големия идиот. Завъртях очи и минах покрай него, игнорирайки го.
Когато влязохме, аз оставих стека на масата, изкарах си една и седнах на дивана. Нейт пусна сака до мен, взе дистанционното в едната си ръка, в другата бутилка и падна на дивана. Пусна някакъв футболен мач и ме погледна, вдигайки вежда. Явно му правеше впечатление, че не съм в настроение.
- Е, как е университета? - попита и чукна бутилката си в моята.
- Бива - отвърнах и отпих.
- Нещо да не е станало. Някоя двойка да не си получил? - изхили се той.
Завъртях очи и пак отпих.
- Някоя мацка да не ти е завъртяла главата?! - когато не отговорих, той се ококори. - И коя е тя?
- Роуз. - казах, изгълтах останалата течност и си взех втора.
- Аха. И какво стана. Отрязала те е?
Ядосано изпих на екс цялата бутилка. - Нещо такова. - отворих си трета. - Има си приятел...
Разказах му всичко и когато приключих бях на петата.
- Явно е специална. Никога не си говорил за момиче така. Даже не знаех, че си способен на такива чувства. - изхили се той.
Завъртях очи. Явно изпитите на екс бири ми действаха, затова продължих да плямпам всичко, което мисля.
- Когато съм с нея, сякаш... сякаш съм себе си. Не трябва да се крия зад груба външност. Тя изкарва на светлина... мен. Истинския мен. Вижда ме през всички преструвки. И когато ми се усмихне, просто сякаш няма никой друг на целия свят, само тя.
- Уоу! - възкликна Нейт. - Щом те кара да се чувстваш така, когато не е с теб, представи си ако бяхте заедно.
Въздъхнах. - Но тя е с онова момче, с мотора - казах раздразнено.
- Добре слушай сега какво ще ти каже специалиста...
- Къде е той? - прекъснах го и се изсмях.
Той се прокашля и продължи.
- Та... ние с Нели в началото имахме много проблеми, особено с родителите и', но сега... тя е моя личен рай - изхили се и доизпи бутилката си. - Опитвам се да ти обясня, че не бива да се предаваш. Ако тя е твоето момиче, бори се за нея!
Продължихме да пием и накрая и двамата заспахме на дивана.
Когато се събудих, главата ме болеше и бегло помнех нещо от миналата вечер. Изпих едно хапче за глава и отидох да си взема студен душ. Под водата се сетих за думите на Нейт. Беше прав. Няма да се отказвам. Ще се боря за нея!