Когато влязох в общежитието, Джордан крачеше нервно из стаята и държеше телефона си. Когато ме видя, се втурна към мен и ме задуши в една голяма прегръдка.
- Къде беше, по дяволите? - скара ми се тя, когато ме пусна.
- Ъм... бях с Камерън. - отвърнах плахо.
- Цяла нощ?
- Мхм
- Роуз нали не си...
- Не, о не! Ние сме само приятели - отвърнах с тъга в гласа. Дори и да не исках да го призная исках да сме повече от приятели.
- И защо не си вдигаше телефона цяла нощ? Направо умрях от страх, че ти се е случило нещо.
- Ооо, Джордан. Благодаря, че си се притеснила за мен, но нямаше нужда. Бях в пълна безопасност.
Съблякох якето си и изкарах телефона от чантата си.
- Изключил се е. Упс. - погледнах я извинително. Тя ме гледаше ококорена. - Какво има? Просто се е изключил, не е толкова голям проблем.
- С какво си облечена? - попита тя и се ококори още повече.
- Оу, това ли? - усмихнах се и се изчервих. - Влязох да си взема душ докато бях в апартамента му и после той ми даде чисти дрехи.
- Роуз внимавай с него. - каза Джордан умолително.
- Какво? Защо? - Джордан мълчеше. - Джордан! Знаеш ли нещо, което аз не знам? - повдигнах вежда.
- Ами... Роуз знам, че той не е нищо хубаво.
- Тоест? - нищо не можех да разбера.
- Оу, Роуз. Той е сваляч. Той е от типа, за който всичко е игра. - погледнах я неразбиращо и повдигнах вежда. - Често е постъпвал гадно с момичетата. Прекарвал е една хубава вечер с тях и после на сутринта го е нямало и никога повече не им се е обаждал.
- Ти едно от тези момичета ли си? - попитах и после се почувствах ужасно заради тона ми.
- Не, но една моя приятелка беше.
Прехапах устна. Знаех, че Джордан не би ме излъгала. Особено за нещо такова. Но Камерън е толкова мил и защитнически настроен към мен. Въздъх тъжно.
- Казвам го не, за да те натъжавам, а защото съм ти приятелка и ме е грижа за теб... Не казеам да не общуваш с него, това си е твоя работа. Казвам просто да внимаваш! - каза тя, седна до мен и ме прегърна.
Реших да напиша есето, което имах за домашно. Точно когато приключих, Джордан излезе на среща с Маркъс.
Съблякох дрехите на Камерън и ги хеърлих в коша за пране. Взех си душ и започнах да се обличам за купона.
Реших, че е най-добре да заложа на сигурното. Избрах една къса, черна рокля и ботуши към нея. Вързах си косата и бях готова.
Чух телефона ми да бръмчи. Взех го и видях, че ми звънни непознат номер. Повдигнах една вежда, но все пак вдигнах.
- Роуз? - чух познат, плътен, мъжки глас.
- Камерън?
- Долу съм! - каза и затвори.
Погледнах се за последен път в огледалото, взех си чантичката и излязох.
Той беше паркирал на улицата и ме чакаше, подпрян на колата си. Беше облечен със синя тениска, описваща мускулестото му тяло. Върху нея беше с черно, кожено яке, а надолу с черни дънки. Прехапах устна и тръгнах към него.
Той се изправи и когато стигнах до него, безсрамнно ме огледа от глава до пети. После се взря в очите ми и се усмихна. Хвана ме за ръката и ме завъртя в кръг.
- Уау. Изглеждаш невероятно - каза, без да пуска ръката ми, карайки ме да се изчервя и да сведа поглед. Когато се държеше така, беше още по-трудно да сме само приятели.