- Роуз? Какво правиш тук?
За кратко бях шокирана от факта, че знае името ми без да съм му го казвала. Но нали и аз знаех неговото преди да ми се представи.
- Ъм, една приятелка ме доведе на двойна среща със съквартиранта на приятеля и'. - обясних и засрамено погледнах надолу. Защо въобще му се обяснявах? - А ти какво правиш тук?
- Не е ли очевидно?! Работя.
- Оу, ъм... добре.- идеше ми да си ударя един. Не знам защо, но покрай него губех всякаква способност да мисля и говоря нормално. - ... Ами аз трябва да се връщам. - въздъхнах, погледнах го за последно и тръгнах.
Седнах с нежелание до Тайлър и си изкарах телефона.
- Много време се забави, сладурче. - прошепна той в ухото ми. Преглътнах и го игнорирах. Постави ръка на бедрото ми отново и започна да я плъзга нагоре. Намеренията му бяха разсеяни от спасителя ми.
- Готови ли сте да поръчате? - попита Камерън.
Срещнахме погледи и аз му се усмихнах благодарствено. Тайлър беше свалил ръката си от мен и гледаше задълбочено менюто. Всички освен Тайлър поръчахме. Той все още беше забил нос в менюто и когато го свали и разкри лицето си, сякаш в очите на Камерън се появиха пламъчета от гняв.
Тайлър очевидно го позна. Първоначално изглеждаше стреснат, но когато видя погледа ми, се ухили. Пак плъзна ръка по бедрото ми и закачи пръсти в ръба на роклята ми. Погледнах го уплашено, той ми се ухили и после върна погледа си върху Камерън, който изглеждаше сякаш ще избухне.
Писна ми. Не исках да казвам нищо, за да не разваля вечерта на Джордан и Маркъс, но вече край. Разкарах грубо ръката му от бедрото си и се приведох към Джордан. Прошепнах и', че трябва да поговорим, а тя ни извини пред момчетата.
Разказах и' за случката от купона и всичко от тази вечер. Като истинска приятела тя ме разбра и решихме, че ще прекратим срещата веднага.
На връщане към масата чухме трясък. Видяхме група хора до масата ни и как Маркъс дърпа някой. Поех си рязко въздух, когато видях как Камерън налага Тайлър. Отново. Той си го просеше цяла вечер, но все пак не и пред всички в ресторанта. Отидох до тях.
- Камерън! - извиках, но той не ми обърна внимание. Сложих ръка на едното му рамо.- Камерън! Спри! Не си заслужава - заявих и го дръпнах от Тайлър. Този път ме чу и по някакво чудо спря. Изправи се и оправи ризата си.
- Какво става тук?! - чухме плътен, мъжки глас да надвиква врявата. Когато видя окървавения Тайлър и разрошеният Камерън до мен веднага му стана ясно. - Уволнен си! - извика той на Камерън. Камерън сви юмруци, но нищо не каза. - Махай се от ресторанта ми!