След като им разказах какво се е случило, те ми позволиха да остана колкото искам.
Рея: Онни, какво е "изневяра"?
Гери: Изневяра е, когато ти обичаш някого, но той се среща с друг.
Рея: Значи той ти изневерява?
Гери: Не знам. Не съм около тях.
Рея: Да знаеш, че ако го видя, ще го ступам от бой!
Гери: Няма да е наложително.
Телефонът ми звънна и на екрана пишеше "Ели". Вдигнах.
/Разговор/
Ели: Гери, звъняла си ми няколко пъти. Всичко наред ли е?
Гери: От няколко дни Джин и някаква...-
Ели: Чакай, ще те пусна на високоговорител. Слушаме те.
Гери: От няколко дни Джин излиза със негова приятелка. Казва се Кара.
Намджун: Кара ли? Зле за теб.
Гери: Защо?
Намджун: Преди бяха гаджета, докато тя не скъса с него. Кога я видяхте?
Гери: Преди няколко дни. С Джин бяхме в парка и тя дойде и му се метна на врата. Тя го покани на кафе, но Джин не искаше, а аз казах, че няма проблем.
Ели: Ти какво?! Никога не допускай момчето си до друга!
Гери: Моля ви, изслушайте ме. От тогава изобщо не ми обръща внимание. Винаги излиза с нея и ми казва да не го чакам. Не ми обръща никакво внимание. Планирам сватбата сама, не се храня, не мога да спя. И просто не издържах на всичко това с Кара и оставих пръстена на възглавницата ми. Няма да има сватба.
Ели: Защо не каза по-рано? Защо не дойде при нас?
Гери: Защото не исках да ви притеснявам. Сега съм при нашите. Вие как сте? Бебчо как е?
Намджун: Бебчо е добре, както и ние.
Гери: Супер. Моля ви, не казвайте на Джин къде съм. Ако ще излиза с друга, то тогава е по-добре да няма сватба.
Намджун: Добре, няма да му кажем.
Гери: Благодаря. Аз ще затварям.
/Край на разговора/
/ГТ Намджун/
Взех телефона си и набрах Джин.
Ели: Какво правиш?
Не отговорих на въпроса ѝ, а направих знак да запази тишина. Вдигни си телефона, идиот такъв!
След няколко секунди Джин вдигна.
Джин: Ало?
Намджун: Джин, толкова голям идиот ли си?
Джин: Намджун, спи ми се.
Той затвори телефона.
Ели: Какво стана?
Намджун: Спяло му се. Да не е обръщал градината, че да му се спи?
/ГТ Джин/
Изключих звука на телефона си и отново се онесох.
~~~
Отново се събудих и станах. Докато слизах, усетих миризма на тост. Колко мило от страна на Гери да ми направи закуска.
Джин: Гери, добро утро!
Тя беше с гръб към мен, но се обърна. И установих, че това не е тя.
Джин: Кара? Как влезе тук?
Кара: Беше отключено.
Джин: А какво правиш тук?
Кара: Приготвям ти закуска.
Тя започна да се приближава малко по малко.
Джин: Какво правиш?
Кара: Просто искам да те видя отблизо. Виж какво написах на филийката си.
На филийката с шоколад беше написано "К+Д".
Джин: Какво трябва да значи това?
Кара: Влюбена съм в теб, Джин! Още съм влюбена! И направих така, че онази пачавра да те напусне, за да мога да бъда с теб.
Джин: Ти си луда.
Кара: Луда по теб!
Тя ми се нахвърли и ме събори на пода. Започна да съблича тениската ми, но аз я отблъснах. Станах и отворих входната врата. Вдигнах Кара и я оставих отвън. *малко грубо го описах, ама не мога друго яче, hehe, зла съм*. Бързо затворих вратата и я заключих. Качих се отново в спалнята. Отключих телефона си и имах няколко пропуснати обаждания от Намджун. Той ми звънна отново и вдигнах.
/Разговор/
Намджун: Най-после!
Джин: Намджун, какво е толкова спешно?
Намджун: Гери при теб ли е?
Джин: Май не.
Намджун: Джин, прекара много време с Кара. Изобщо не обръщаш внимание на Гери, а ще се жените след по-малко от месец.
Джин: Колкото до Кара, приключих с нея. Чакай, ти откъде знаеш?
Намджун: Гери ни се обади. Не мога да повярвам, че го казвам, но ти си идиот. Докато ти си бил с Кара, Гери е планирала сватбата сама. Не се е хранила и не може да спи.
Тези думи пронизаха сърцето ми. През цялото време Кара ми е била приоритет и не съм обръщал внимание на най-важния човек в живота си. Намджун е прав, аз съм идиот.
Джин: Къде е тя?
Намджун: Сега ли се загрижи за нея? Когато вече я няма?
Джин: Какво имаш предвид под "Вече я няма"?
Намджун: Виж възглавницата на която Гери спи.
Погледнах към възглавницата ѝ и видях годежният пръстен. Бавно го взех и го огледах.
Джин: Пръстенът...
Намджун: Сега виждаш ли? Толкова много прекарваше с Кара, че Гери те напусна. Джин, ако си истински мъж, ще отидеш в дома на родителите ѝ и ще си я вземеш.
Намджун затвори телефона. През цялото време съм давал вниманието си на друга, която не го заслужава. Аз съм един голям кретен.
Взех си един бърз душ и облякох дрехи. Взех годежния пръстен и веднага излязох от нас. Слава богу, Кара я нямаше. Влязох в колата и запалих двигателя, след което потеглих.
~~~
След като пристигнах, почуках на вратата и зачаках да отворят.
След като майката на Гери отвори, тя ме покани да вляза и бавно започнах да крача навътре. Тъй като не знаех накъде е дневната, майката на Гери ме опъти. След като влязохме, видях Гери да играе с кукли, заедно със малко момиче. Сестра ѝ - Рея.
Рея: Онни, кой е този?
Рея ме посочи и Гери ме погледна. Тя се изправи и закрачи към мен.
Гери: Какво правиш тук? Нямаш ли планове с Кара?
Джин: Искам да ме чуеш. Наистина, ама наистина съжалявам за това, което ти причиних. Съжалявам, че се прибирах късно и не ти обръщах внимание. Съжалявам, че не ти помагах със сватбата и, че все излизах с Кара. С нея се сближихме, но днес ме изненада, но не по хубавия начин. Съжалявам, че те накарах да не ядеш с дни и да не спиш добре. Но най-вече съжалявам, че съм такъв голям кретен. Обещавам ти, че няма повече да го повторя.
След тези мои думи, тя ме прегърна и опря главата си на гърдите ми.
Рея: Онни, това ли е Джин?
Гери: Да.
Рея: Ще си задържа боя за момчето от детската градина. Той ме дразни много.
Гери и аз се засмяхме и се отделихме. Усетих още двама души да идват, но не им обърнах внимание. Знаех, че това бяха майката на Гери и пастрога ѝ. Коленичих пред Гери и извадих пръстенът.
Джин: Знам, че обстановката не е както преди, но все пак ще те питам. Ще се омъжиш ли за мен? Отново?
Гери: Да!
Станах и върнах пръстена на пръста ѝ. Гери обви ръцете си около врата ми и ме дари със нежна, но и едновременно страстна целувка по устните.
След като се отделихме, пастрогът и майката започнаха да ръкопляскат, както и Рея.
Джин: Сега може ли да си те върна удома?
Гери: Може.
Гери излезе от стаята и се върна с малък сак.
Гери: Мамо, ще се видим някой друг път.
Г-жа Хе: Добре, ще се видим.
Двете се прегърнаха, след което Гери прегърна Рея. На пастрога си каза просто "чао" и излязохме от дома им. Качихме се в колата и потеглихме към вкъщи.
/ГТ Ели/
Докато лежах на леглото, Нам галеше корема ми и говореше на бебето.
Ели: Нам, няма да те чуе. Триста пъти ти казах, че няма уши.
Намджун: Аз пък ще му говоря.
Той се изплези и ме накара да се засмея. Но явно смехът ми дойде в повече, защото усетих нещо в мен да напира да излезе. Изтичах в банята и храната, която ядох преди два часа, излезе. Намджун бързо дойде и започна да гали гърба ми.
След като бях готова, пуснах водата на тоалетната и седнах върху капака на тоалетната чиния.
Намджун: Така ли ще е девет месеца?
Ели: При някои жени повръщането не трае през цялата бременност. Радвай се, че не съм в цикъл.
Намджун: Ох, пак споменаваш за цикъла. На Коледа ми спомена за това и не спрях да се чудя за това поне половин час. Сега пак.
Ели: А за какво искаш да ти спомена? За 69?
Намджун: Може ли?
Ели: Не! Виж за какви неща говориш, бебето може да те чуе.
Намджун: Сама каза, че няма уши.
Ели: Напоследък много ме затапваш.
Намджун: Гордея се с това.
Ели: Искаш ли да излезем навън и да легнем на хамака?
Намджун: Добре, хайде.
Двамата излязохме и легнахме на хамака. Сгуших се в Нам и той ме прегърна през рамо.
Намджун: Много ми е любопитно какво се е случило с онези двамата. Ако изобщо нещо се е случило.
Ели: И на мен. Ако бях там, досега Джин да е бил под земята.
Намджун: В смисъл?
Ели: Щях да го убия и погреба.
Намджун се засмя и ме гушна повече.
/ГТ Джин/
Доволен, че прибрах бъдещата си съпруга у дома, двамата сготвихме вкусна вечеря.
Джин: Отслабнала си.
Гери: Да, аз...просто не можех да ям с мисълта, че теб те няма и си с друга.
Джин: Много съжалявам за всичко това. Не мислих.
Гери: Важното е, че отново всичко си е по старо му.
Тя остави малка целувка на устните ми.
Джин: Не знаех, че ще има такива щети, когато ме няма.
Гери: Чак пък щети...
Джин: Наистина много съжалявам.
Гери: Спокойно.
Седнахме на масата и започнахме да се храним.
Джин: Измисли ли нещо за сватбата?
Гери: Не. Нищо не ми дойде на ум през останалите дни.
Джин: След като се наядем, ще потърсим заедно. Или да питаме майка ти?
Гери: Нека първо да проверим. Ако нещо не ми хареса, ще я питаме.
Джин: Както каже дамата.
//Извинявам се, че не съм качвала почти месец. Бях написала главата до средата, но от там нататък музата ми не идваше и зацепих. Та, нядявам се главата да ви е харесала.
П.С. Във книгата си със смутовете, съм качила няколко части с Нам и още е в процес//