ГТЕ
Разтърках очите си и опитах да стана от леглото, ръцете на Хари бяха около кръста ми беше малко трудно да ги махна, без да го будя, но накрая успях. Отидох до вратата, но се сетих, че е заключена и ключа е в него. Върнах се обратно, и за мое щастие ключа беше на нощното му шкафче. С треперещи ръце посегнах и го взех. Бях на вратата, отключих и натиснах дръжката, отворих я, но пред нея беше застанал Зейн.
-Къде си мислиш, че отиваш сърничке?
-Ами аз, такова, ъм исках да отида до кухнята за вода. -почесах се по врата и физиономията ми се накриви.
-Не умееш да лъжеш, Елена. -извика силно името ми и Хари се появи зад мен.
-Виж, аз не лъжа, просто ми се пиеше вода, но не исках да будя Хари и затова... -дори аз не си повярвах.
-Зейн ти слизай, ние ще дойдем след малко! - побутна го и затвори вратата пред лицето ми. Беше ме страх да се обърна към него, защото знаеше истината. Можеше да заблудиш всеки, но не и Хари.
-Елена обърни се към мен! - заповеднически тон излезе от устните му. Нямах друг избор и го послушах. В момента в който се обърнах последва шамар. Аз се блъснах във вратата и се спуснах по нея, за пореден път бях на земята. За пореден път показах колко съм слаба, за пореден път доказах, че той може да контролира емоциите и чувствата ми.
-Просто исках вода, Хари! Казвам ти истината! Но се чувствам и като затворник... Имай ми доверие, позволи ми да излизам навън, да... -бях прекъсната.
-Едва от два дни си тук и вече започна да си позволяваш много! Ами ако избягаш, ако ти стане нещо, ще трябва да избия всички!
-Моля те!
-Не, Елена!
-Добре, но какво да направя, за да спечеля доверието ти?
-На първо време ме слушай! Нека започнем сега. Обличай се и слизаме!
-Дрехите са долу. Ще отида да се облека. - изправих се и посегнах към дръжката, но той хвана ръката ми.
-Ще ти дам моя тениска. - издърпа ме и ме бутна на леглото. Зарови в гардероба си и извади черна тениска, беше дълга, е поне за мен. -Ето!
-Б-благодаря, но нямаше нужда...
-Нали започнахме с това да ме слушаш? - засмя се.
-Д-да, да извинявай! Ии господине бих ли могла да отида в банята, за да се облека, и ако може да използвам тоалетната, защото пикочния ми мехур ще се спука? - казах със сарказъм.
-Елена, не си прави шеги, върви.
-Благодаря, ако искате ръцете да ви разцелувам! - засмях се и влязох в банята.
Първо отидох до тоалетната, след това свалих дрехите от себе си и застанах под душа. Топлата вода отпускаше тялото ми, отпускаше всеки стегнат мускул. Отново зелените очи се загнездиха в съзнанието ми, косата която падаше вурху лицето му, всяко негово движение, усмивката му, всичко в него е уникално и в същото време съвършено плашещо... Съсредоточих се върху къпането и след десетина минути бях готова. Облякох тениската, нахлусих черни дълги чорапи и излязох от банята.
-Най-после, сърничке.
-И, за да се къпя ли трябва да ти искам разрешение?
-Не, разбира се! Косата ти е мокра, няма ли да я изсушиш?
-Ами щях, но в банята нямаше сешоар.
-Ела, седни. -посочи ми табуретката пред тоалетката. Послушах го и седнах. От шкафа извади сешоар включи го и започна да суши косата ми.
-Мога и сама! - извиках, защото от шума не се чуваше.
-Аз ще го направя!
-Ами както искаш! -това Хари ли е? Толкова е мил и добър. Няма и капка от лошия и присмехулен човек... Загледах се в огледалото, зелените му очи блестяха, засенчваха дори и Слънцето. Ако се загледаш в тях, можеш да откриеш толкова неща, можеш да видиш душата му, но в същото време са и черни, не позволяват да надникнеш в тях, да видиш доброто...
-Готова си сърничке!-станах от табуретката и застанах срещу него.
-Благодаря ти, Хари. -хванах ръката му без да отделям очите си от неговите. Но той веднага махна ръката ми и тръгна към вратата.
-Хайде да слизаме, майка ми ще дойде за закуска!
-Идвам. - излязохме от стаята и вървяхме из големите коридори, ако не бях с него, вече щях да съм се загубила. Стигнахме онази вратата, онази стая, онази гледка, която кара костите ми да треперят, онази гледка, ножа в сърцето, синините от колана му, писъците ѝ, които и сега кънтят в ушите ми... Той отвори вратата и влезе, задържа я, за да вляза и аз. Но не можах да направя и крачка, не исках да се връщам пак! Той ме дръпна и ме поведе към мястото ми. Седнах и той седна, мастото на Джесика беше празно. На масата намаше никой освен нас. Вратата се отвори, а аз веднага се обърнах. Влезе жена, която беше на средна възраст, изглеждаше много добре, имаше същата красива усмивка, която имаше и Хари. Дали това не е майка му?
-Здравейте! - поздрави ни, и се настани на масата.
-Здравей, кралице! - Хари целуна ръката ѝ.
-Здравейте! -отвърнах на поздрава ѝ.
-Аз съм Ан, майката на Хари.
-Аз съм Елена.
-Знам скъпа!
-Явно ви е казал.
-Да, обикновенно аз му помагам с избора на момичета.
-Хубаво. - усмихнах се по най фалшивия начин и продължих да ровя в чинията.
-Хари, избра ли друго момиче?
-Все още не, но до края на деня ще съм готов и утре ще я очаквам!
-И само да ти кажа, че направи грешка като уби, Джесика, да не беше светица, но...
-Ако я беше чула, какво говори нямаше да мислиш така.
-Ами кажи ми ти.
-Без аз да съм ѝ казал, започна да напада Елена, след това ѝ се нахвърли на бой, ядосах се и я убих. Това е!
-Ти да не би да харесваш Елена? - след думите ѝ, аз направо се задавих.
-Какво говорите г-жо...
-Майко, не ставай смешна аз и сърничката? Не, не не!!!
-Хари ако си се нахранил ни остави сами!
-Да след този въпрос който ми зададе, се нахраних за месец! Хайде ще се видим после!- излезе и останахме аз и Ан.
-Елена толкова си различна, притежаваш такава невинност, такава красота, не само външно, душата ти е красива, сърцето ти изградрно изцяло от доброта и красота! До сега Хари не е имал такива момичета.
-Не знам като какво да приемам думите ви? Трябва ли да се радвам, или пък не?
-Елена скъпа, ти си спасението на синът ми, ти си тази която му трябва. Ти ще изградиш сърцето му, ти ще вкараш цветове в живота му!
-Но защо аз? С какво съм по-специална от другите момичета?
-С всичко дете, с всичко. Ти си точно като първото му момиче...- спря и очите ѝ се насълзиха.
-Моля, продължете!
-Той я купи, но не я докосна, тя се противеше с него, той я удряше, но тя не се предаваше. В последствие тя се влюби в него, както и той в нея. Обичаха се, много, тя беше добра и невинна като теб, притежаваше необикновенна вътрешна и външна красота, но един ден, той се ядоса и я уби. От тогава той не е моя син, промени се. Но в теб виждам това момиче, знам че ти ще го вразумиш, ще го върнеш към живота.
-Не мисля, че аз мога да го направя...
-Сега ще ти дам нещо. -извади от чантата си тефтерче.
-Какво е това?
-Дневникът на Кейтлин, първата истинска любов на Хари, момиче което купи и по-късно уби. Там тя е описала всичко, аз ти разказах накратко, но там е всичко.
-Благодаря ви, ще го прочета.
-Елена, аз ще отида при Хари, ще се видим по-късно!
-До кога ще останете?
-Довечера ще си ходя, аз не съм много далеч от дома му. Има няма половин час. Ще ви очаквам някой ден! Хакдв скъпа до после. - прегърна ме у излезе от стаята. Сега съм сама, отново сама със себе си...
Седнах на дивана и отворих тефтера. Започнах да чета.
Днес, денят в който моят живот приключи, денят в който семейството ми ме продаде. Не вярвах на приказката, че хората са готови на всичко за пари, мо днес напълно се убедих в нея. Бях предадена и то от хората от които най-малко очаквам.
За първи път днес видях купувача си. Красив е, зелените му очи, кафявите му къдрици, широката му усмивка, не си го представях така, мисшех че ще е стар, дебел чичко, но всъщност е едно много красиво момче... На външен вид е красив, но душата му е гнила, не знае какво е добро, не знае как да се държи с хората. Мисли си, че притежава целия свят, че може да има всичко и всички...
Все по често го сънувам, все по често очите му се появяват в съзнанието ми. Какво ми става? Влюбвам ли се?
Вратата се отвори, а аз затворих тефтерчето и го скрих. Пак досадника Зейн...
-Искаш ли нещо, Зейн?
-Да, искам теб!
-Какво? Как така?
-Не се прави, сърничке. Много добре знаеш! - приближи се и седна до мен. Тялото ми се напрегна, гърдите ми се спускаха и надигаха бързо.
-Не Зейн, не знам!Аз не съм като вас и не сващам нещата... - защо ли продължавам да се правя на ударена.
-Искам теб, искам да спя с теб, искам те за себе си! Сега разбра ли? Или ще трябва да ти го покажа. - целуна ме по бузата, а аз се отдръпнах.
-Но аз съм на Хари, ти нямаш ли свое или свои момичета?
-Имам, но се теб!
-Зейн, остави ме намира, ако Хари разбере какви ги говориш...
-Няма как да разбере, аз няма да му кажа, както и ти. Нали така Елена?
-А ако му кажа?
-Ще съжаляваш!-засмя се и излезе от стаята.
Останалата част от деня мина бързо, стана време за вечеря.
Отново бяхме същите хора, аз, Хари и Ан. Беше ми доста приятно в нейната компания. Нямаше нищо общо с Хари.
-Деца,беше ми приятно, аз ще тръгвам, ще се видим пак.
-Но кога ще ни посетите? - попитах преди да излезе.
-Майко, защо не останеш при нас, така де при мен?
-Ами щом настояваш, знаеш за теб съм готова на всичко!
-Е къде ще спя аз?
-Хари, може ли тази вечер да спя при майка ти, е разбира се ако тя иска и ако ти позволиш?
-Хайде скъпи, позволи на твоята сърничка!
-Добре, но го правя заради майка ми, и не си мисли, че щом съм ти позволил едно нещо, ще ти позволявам всичко.
-Знам, Хари!
-Хайде синко, ти си отивай, ние ще пийнем по едно!
-Внимавайте да не се напиете! -засмя се и излезе.
-Хайде Елена седни! -посочи ми дивана и аз седнах. Тя взе две чаши и ги преполови с уиски. -Заповядай! -подаде ми чашата и седна до мен.
-Благодаря!
-Е?
-Какво е?
-Ами кажи нещо, разкажи нещо за себе си?
-Няма неща за казване. Вие сте много добра, приличате ми на майка ми. Като ви погледна в очите, виждам нейните, като говоря с вас, все едно чувам нейния глас.
-Ами и аз съм майка, скъпа! Имам усещанията на майките.
-Може ли да ви прегърна?
-Що за въпрос Елена, разбира се, че да! - засмяхме се и я прегърнах. След това легнах на коленете ѝ, а тя запя песен. Очите ми лека полека се затваряха, докато накрая не заспах.