Дали изпуснах първата си целувка няма да разбера, но едно ще ви кажа. АЗ СЕ ПРЕПЪНАХ ВЪРХУ КРИСТОФЪР ШИБАН ДЖЕНКИНС ЗА ВТОРИ ПЪТ! Как? Сега ще ви кажа..
-Хей?-чух отново гласа му, смесен с биенето на сърцето му.. да.. чувах го.. ТА АЗ СИ БЯХ ЗАЛЕПИЛА ЛИЦЕТО ЗАГЪРДИТЕ МУ.
Осъзнах се и се побутнах, така че отново да съм права.. на краката си.
-Хей.-просто казах. Вече можех да чуя само надутата музика и многото хора, които предполагам провеждат някакъв разговор.. но определено няма да е толкова неловък колкото този, който ми предстоеше.
Всичко това обаче, като че ли беше на фона на всичко. Като че ли никой не забеляза какво се случи току-що. Все едно е най-нормалното нещо на този свят. Е, те могат да не го забелязват, но аз го забелязах.
-Ъмм..-бях прекъсната от мислите си за пореден път. Изглежда ще мога да се потапям в тях, без да спирам, само в душа.
-Аз..-тръгнах да казвам, докато не се осъзнах. Хаха, ако си мисли, че ще му се извинявам.-Ъм, съжалявам, но не съм аз виновна, че постоянно ми заставаш на пътя.
Първоначално замръзна, след което пусна толкова силен смях, че сигурно на горният етаж са го чули.
-О, така ли, Трипи Флипи?-каза още смеейки се. И вече и аз бях замръзнала за миг..
-Как ме нарече??
-Трипи Флипи.-този път едвам го чух, защото го каза с глава пусната назад, смеейки се.. още.
-О, така ли.. аз поне не съм..-тук вече мозъкът ми зацепи.. не мога да измисля по-тъпо нещо от неговото.-Адски скучна.-добавих накрая.
-Аха..-каза все още с лека усмивка на лице.-Хващам се на 10 долара, че няма да отидеш там..-каза сочейки към една малка групичка събрани в кръг с бирено шише посредата-..и да изиграеш цялата игра.-завърши, мазната усмивка все още на лицето му.
-А аз се хващам на 10 долара, че и 20 минути няма да издържиш..-скръстих ръце.
Той изпуфтя.
-Ще видим.-и щом довърши изречението си и двамата тръгнахме точно натам. Точно към този кръг от непознати хора. Сигурна ли бях в това, което правех? ХАХА, много ясно, че не.
»»»»»»»»»»»»»»»
Събудих се от досадното нещо, наречено слънце, което най-нахално печеше в очите ми.
Вдигнах ръцете си в юмруци, за да разтъркам очите си, понеже все още не бях свикнала със светлината.
Чакай малко..
Защо съм заспала така?
Отвих завивките, покриващи ме от пръстите до врата ми и видях, че все още съм с дрехите от вчера. Вчера.. какво се случи вчера?
Станах бавно от леглото и отидох до банята.
За малко щях да изпищя, докато не осъзнах, че това чудовище, което виждам, съм аз в огледалото. Уау, някой го е мързял да си изтрие грима.
Щом свърших и това, можехте пак да ме видите седнала на леглото си мислейки. Относно какво? Вчера.
Дали заради махмурлука, не знам, но едва помнех каквото и да е било.
Всичко се изчистваше бавно. Много бавно.
»»»»»»»»»»»»»»»
Предишната нощ
»»»»»»»»»»»»»»»
Вече беше минал към.. час? Не знам, отвеяна съм на тема "време". Въпреки това, ето че след този 'час' и аз, и Кристофър се бяхме облегнали на плота в кухнята с напитки в ръце. Бяхме пийнали достатъчно, за да извършваме по-некоординирани движения, но не толкова, че да не съзнаваме какво правим.
-Десет долара...-започна отново и посочи група пияндета в другия край на стаята.-, че няма да отидеш там и да им вземеш напитката без да те забележат.
Правехме това от половин час. Подхвърляме си тези десет долара с глупави облози, но да си го признаем, нямаше нещо по-забавно за правене на този смешен купон. Официално е, не харесвам купоните.
Тръгнах с крива крачка напред и залегнах на пода рязко. Музичката от "Мисията Невъзможна" запя в главата ми.
Тъм, Тъм. Търъ-Тъм, Тъм. Търа-Тъм, Тъм. Търъ-Тъм, Тъм. Търа--ТАРА РААААААМ, ТАРА РААААААМ, ТАРА РААААААМ, ТЪРЪ! там там, тара, тъм тъм, търа... Знаете ли какво, просто ще спра.
Полазих малко до тях и застанах под масата им. Глупав ход, сега нямах видимост. Точно да тръгна да излизам, когато пред очите ми, малко шишенце с три глътки водка започна да пада към пода. С моите пиянски, координирани движения се опитах да го хвана, но уви то просто рикошира в ръката ми и се пльосна на пода. За мое щастие, рикошета беше достатъчно умекотяване за да не се счупи бутилката. Така просто я грабнах и се измъкнах, за да стигна до хилещ се Кристофър в кухнята.
-Това беше добро, признавам ти го.-каза, разменяйки бутилката в ръката ми с десет доларова банкнота.
-Така е.
Потупах малко с крак и се заогледах. Не знам защо, но се сетих за рап групата ми от средното училище. ГОРЯЩИИИ ЖИРАФИИИ! ИЗПЪЛВАТ ТЕЕЕЕ, НАШИТЕ ГОРЯЩИИИ ДУШИИИИ! ГОРЯЩИИИ ЖИРА-- Просто ще спра. Тази тишина е прекалено неловка.
-Десет долара, че не можеш да накараш това момиче да се съблече по средата на стаята.-погледнах към него и размахах банкнотата, която сам ми даде. Той се усмихна самонадеяно и я грабна от ръцете ми.
-Прието.-завъртя се на пета и тръгна към момичето, което посочих.
Отне ми малко време за да се досетя, че това е момичето от часа ми по френски. Е, не ме бива с лица. Кристофър отиде до нея и без да каже здрасти я прекъсна, притискайки ханша й в стената и разби устни в нейните. Момичето се уви под него, като вряща спагета. Той се отдели за малко от нея, колкото да свали тениската си. Покрих очите си с ръка и извърнах поглед. Те стриптийз на живо ли щяха да ни представят?
Все тая, и без това никой не им обръщаше внимание.
Когато пак обърнах поглед към тях, момичето вече беше по сутиен, а той я придвижваше към центъра на стаята. Свето Сирене! Наистина ще го направи!
Тя смъкна ръцете си към колана му, но той я спря и се усмихна самодоволно. След това й каза нещо, което според контекста ще да е било нещо от сорта на "Първо ти", защото момичето се захили и разкопча сутиена си. Не съм сигурна. Не съм Кларк Кент!
Продължи надолу, като смъкна и панталона и гащите си, което не беше много умно, като се има в предвид как Кристофър се изсмя и си тръгна, зарязвайки я гола по средата на дансинга, като няколко души се обърнаха и я снимаха, преди пак да се прикрие.
Лицето й почервеня от яд. Кристофър се доближи до мен, но тя го догони и му метна един шамар. Ама от хубавите!
Засмях се звучно, когато го нареди с три реда псувни и си тръгна. Беше доста епично, имайки в предвид, че и двамата бяха голи от кръста нагоре. БОЖЕ ЕПИЧНО СИ Е! ХАХАХАХ!
-Ха-Ха, много смешно!-извъртя очи Кристофър и ме повдигна от земята. Точно така. Свлякох се от смях.
Пак се облегнахме на плота и се вгледахме в тълпата.
Две, очевидно много пияни момичета, се бяха качили на масите и нагъваха водка. Не можех да кажа кои са, като се сетите каква тълпа имаше. Как може да се излагат така? Като се има в предвид днешното общество, най-вероятно ще ги провъзгласят за Богове на следващия ден. Отчайващо...
Погледнах нагоре и зениците ми се разшириха, когато видях Кристофър надвесен над мен с ръце опряни на плота от двете ми страни. Стъписах се. Човек не може да се отнесе от мислите си, без да бъде притиснат от полу-голу момче днешно време! Аман от тия дивотий!
Точно да го избутам, когато той плъзна ръце по гърба ми. Пак се вцепених, този път с ръце на гърдите му. Странно не-космат е всъщност. Ха! Гей!
И ако допреди малко, очите ми са били разширени, сега направо са пола размер 34 облечена от някой 44... Много разширени! И защо? ЗАЩОТО РЪЦЕТЕ НА КРИСТОФЪР ШИБАН ДЖЕНКИС СА В ЗАДНИТЕ ДЖОБОВЕ НА ПАНТАЛОНКИТЕ МИ!
Точно да го зашлевя и той ги изкара рязко държейки десетте долара.
-Това е мое.-каза бързо и се отдели от мен с... познайте. Хайде, давайте! Не се срамувай, Джералд! Точно така! ШИБАНАТА МАЗНА УСМИВКА!
-Копеле...-измрънках под носа си, кръстосвайки ръце пред гърдите си.
-Искаш ли пак да ти ги върна?-размята парите пред лицето ми, получавайки злобен поглед в отговор. По начина по който ме гледаше можех да кажа, че предстоеше нещо забавно... За него.
↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓
По-голямата част от тази глава е на любимата ви Лама (а.к.а. #ЛамаЛовеБич) Etkata45
Тя влезе в моят профил и аз в нейният, написахме нещо и т.н. .. Тя много.. аз.. малко по-малко 😂😂
Тъ, да, дано ви хареса, дайте й малко любов, и байй
-Зама ❤️