Денят мина.. Както всички останали. Часовникът тиктака, идва този и онзи да те поздрави, ядеш, учиш, ходиш по коридорите, ядеш, слушаш скучното мърморене на учителите, ядеш.. Споменах ли, че ядеш?
В момента вървях по онези тъй дълги коридори, които толкова мразя. Но какво толкова, поне някои от тях водят към ядене.. ДОБРЕ ДЕ, СПИРАМ.
Сигурно за няколко минутки (не знам колко, бях заета да си мисля за храна) минаха докато вече бях пред отворените врати, през които влизаше слънчева светлина, която ме накара да притворя очите си докато свикна с нея. Не отричам, че сигурно съм преличала на стар тюлен.
Както и да е, огледах се наляво.. след това надясно.. и след това пак наляво.. И ето ги и тях. Две луди момичета махайки ми от средата на двора, сигурно мислейки си, че съм сляпа.
Кимнах в знак, че съм ги видяла и се запътих натам.
-Късогледа ли си?-попита Крис.
-А?-отвърнах, понеже не я бях чула.. Мислех за храна.
-Да не си късогледа?-засмя се и попита отново.
-Не, защо?-попитах объркано.
-Ами, не засичах колко точно ти отне, но със сигурност ти отне повече от две минути да ни забележиш.. в почти празният двор.. докато ние скачахме.. махайки.-добавяше наред саркастично
-Остави я, сигурно е мислела за Кристофър.-изръси Шар
ъм.
-Тф?-засмях се.
-Спокойно, шегувам се.-изсмя се Шар.
-А ДАЛИ??-ето я и Крис.. Дап, типична Крис. (А.К.А. Ети 😂❤️)
Смеейки се тръгнахме към колата й, като по пътя беше тихо. Всеки си мислеше за нещо. Шар сигурно за някое момче? Крис за сериали. А аз.. Аз за храна.
Добре дее, спирам.. наистина. Замислих се за цялата работа относно това парти. Или поне за партитата като цяло.
Отиваш в някоя къща или сам или с приятели. Или с гадже, ако по късмет някой всъщност вземе да хареса нещото на предната част на главата ти, което хората наричат лице.
След това, за да не останеш по-назад взимаш от пунша на това парти.. Всички си взимат от него, значи му няма нищо, нали?
Час по-късно се озоваваш на пода на някоя стая с групичка хора и шише на земята.
След което БАМ и всъщност осъзнаваш, че си в нечий гардероб с някакъв перверзник.
Минават седем минути, в които той получава по поне два шамара, точно защото е перверзник. И продължаваш да седиш в този кръг от хора на пода докато не ти призлее от пунша.
Оттам или отиваш да повръщаш в някоя баня.. или нечия качулка. Или направо се прибираш вкъщи и го правиш там.
На сутринта имаш такъв махмурлук, че едвам отиваш на училище.. А от там нататък само трябва да се надяваш никой учител да не забележи..
И коя е хубавата част от всичко това?
Ами и аз не знам.
Не съм много по партитата, но това няма да ми попречи да отида на това. То кой няма да отиде на това?
Поне ще имаш шанса да изпиташ всичко това за последен път докато си в това даскало.. Е, освен тези, които повтарят.
Странният звук, при отключването на колата на Крис ме откъсна от.. тотално нормалните ми мисли. Апффф.. дъа.
»»»»»»»»»»»»»»»
И ето ме.
Седя пред огледалото гледайки човекът отразяваш се в него. Това аз ли бях? Да, със сигурност изглеждах по-различно от обикновено, но.. прекалено много ли беше? Или прекалено малко? Няма как да съм 100% сигурна. Но не е като да ми пука за мнението на останалите особено. Е, поне не за по-маловажните за мен. Винаги съм си казвала, че аз съм си аз и няма какво да променям по себе си. Това, че други хора могат да си мислят друго е друг въпрос.
Бях загащила бялата си блуза със шарени фигури в късите си панталони с висока талия с разноцветни квадратчета.. уоу.. АЗ НАИСТИНА ОБИЧАМ ШАРЕНО.
Не знам, аз обичам да съм необикновена. Не харесвам да съм като другите. Предпочитам да съм различна и да се отличавам от останалите. Някой да ме разпознава по това, което всъщност съм. Но де на някой да му дремеше..
Слязох по стълбите на изключително тихата къща. И минавайки покрай кухнята видях бележка на масата. Вече прочетена бележка. "Няма да съм си вкъщи до утре сутрин. Има спагети в хладилника. х -Мама"
Някой хора ще се освободят от тревогите си, ако бяха на мое място, но аз все още се чувствам гузно. Сякаш, трябваше поне да й кажа. Сигурно тя седи някъде в момента спокойна, мислейки си, че съм вкъщи, ядейки спагетите, които ми беше оставила.
Докато аз всъщност тръгвам на парти.. на истинско парти.
Вече няма връщане назад. Дори и да имаше, защо ми е да се връщам. Може поне веднъж и аз да се забавлявам. Защо не? Няма какво толкова да се случи. Нали?
Излезе странен, но познат звук от телефона ми. Същият звук, с който попринцип разбирах, че съм получила съобщение. Ти да видиш!
Щастието ми умря, когато прочетох, че е съобщение от Крис, което казва, че е отпред. Ще си остана самотна за винаги.
Пъхнах телефона в джоба си, взех си якето, обличайки го, грабнах ключовете, след което заключих вратата и тръгнах към познатата кола отпред.
Влизайки на задната седалка видях, че Шар вече е тук.
-Хей.-казаха и двете едновременно.
-Хало.-отвърнах, опирайки двата си лакатя на седалките им.-Е, къде отиваме първо?
↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓↓
Лел, три века по-късно някой *сочи себе си* реши да постне нова глава.
Реших да я спра тук, но ако сте късметлий ще има двоен ъпдейт днес. (ХА, ЧЕ КОЙ ЩЕ ГО ИСКА ТОЯ ДВОЕН ЪПДЕЙТ)
Както и да е, за този път нямам какво толкова да казвам..
ОСВЕН ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА БЕПЦЕТА!
Може да съм малко нова в цялото това нещо, но все пак съм изключително благодарна на всички вас (2 човека, от които единият съм аз, а другият Ети :') ) ,че си правите труда да четете бъркоча, който пиша. ❤️
Мн лове и до следващата глава.
-Тъпият ви заек 😂❤️