(27 Октомври)
*Heart beats fast...colors and promises...how to be brave?How can I love, when I'm afraid? *
-Ох...Кристино, ще ревна от сутринта...-Измрънках,отвивайки се от одеалото.
Разтегнах се и почнах да се прозявам все едно бях в час по физика.За пръв път ставам с усмивка днес и знаете ли защо?
Не?Е сега ще ви кажа!Парка е отворен и е време Джейс да се разхожда пак!
Тъй като е есен е още по-красиво навън!И нямам търпение да седна на една пейка и да напиша някое стихче!
Станах без да се лигавя и си обух тъмно- червените панталони, който бяха приготвени на дивана.Отидох до гърдероба и се зачудих какво да облека.
Червено-синя риза и син шал!Това е!
Перфектно за есента!Навлякох си дрехите и се погледнах в огледалото.
Косата ми беше добре, веждите не ми стърчаха на различни посоки а очите ми блестяха...уау...чувството да бъдеш щастлив е уникално!Усмихнах се широко и отворих вратата.
Веднагически отидох до банята, но беше заключена.
-Майкъл Браун, отвори вратата!!!Моля...-И изкрещях, и измъмрих.
С брат ми се разбрахме едно...
Обещах му да бъда по-мил с него, а той ми обеща да бъде братя, който винаги трябваше да бъде.
Чух стъпки отвътре и скоро вратата скръцна.
-Заповядай!Трябваше ти повече от месец да кажеш едно "моля" уаузер!-Приятелски се засмя и се разсъбляка точно пред мен.Добре...кой го прави това?Никой, нали?Взех четката за зъби и почнах да си мия зъбите.
В огледалото видях, че брат ми беше до мен и се оглеждаше.
-Няма ли да се къпеш?-Казах, изваждайки четката от устата си.
С пяна по устата си, го погледнах тъпо и той се захили като невидял.
-Да, даже сега отивам...-Рече той, влизайки под душа.Като пусна водата чух как пищеше от студа...мисля, че имаше малко трета симфония ама май съм само аз.
-И бай да уей!Имаш малък пенис, трябваше да го знаеш!-Изхилих се, оправяйки си косата.Момчето си подаде главата и ме погледна объркан.
-Не е така!Защо иначе ще ме наричат Биг М?-Каза, усмихвайки се мръсно.
Обърнах се към него и го погледнах все едно съм видял директорката на фитнес.
-Ужас!-Изпищях, излизайки от тоалетната.Слезнах на долния етаж и отидох при черния роял, взех си чантата и натиснах едно фа за късмет.
Усмихнах се и без да закусвам, отидох до входа и си извадих телефона.
7:43
Ето това се нарича точност!Обух се и отворих вратата.Веднага свеж, но студен въздух полъха в лицето ми и свих вежди.Тръгнах към автобуса и видях как съседите събираха листа от градината си.Макар и слънцето да блестеше, беше много студено и се радвах, че съм донесъл шал.Размърдах се и отидох до спирката, за да видя, че автобуса идваше.Страхотно!На спирката бях само аз, тъй като повечето деца са втора смяна и бях сам в автобуса.
Настаних се отстрани на вратата и си извадих слушалките да слушам музика.
(15 минути по-късно)
7:57
Влязох в сградата на училището и се запътих към клас.По коридориге момчетата и момичетата се събираха по групи и си говориха неща, който само тях ги вълнува.Когато се качвах по стълбите нагоре видях Ема, намигнах й в знак на "здрасти" и продължих напред към клас.На втория етаж бяхме 10-тия до 12-тия клас и беше голяма дандания тук.
Като се качиш по стълбите точно пред теб е дирекцията а най-хубавото беше, че всичко е стъклено там.Ако някой закъснава, се вижда през стъклото, ако някой сгафи, пак се вижда.Понякога имам чувството, че съм в затвор, а не в училище, но явно съм само аз...
Чух звънеца и изтичах до клас, отваряйки вратата.Както винаги, седнах най-отзад и си извадих учебниците.
Има ли шанс първия час да не е Химия?
-Хайде сядайте, деца!-Госпожата кряскаше и кряскаше.Може би единственото нещо сега, което ме дразнише бе нейният глас.Просто ужас...
Взех тетрадката по всичкология и почнах да драскам на последната станица.Госпожата почна да чертае нещо на дъската а аз си драсках!Бухууу!
(Минават 3 часа-Химия,Математика и География)
11:00
Голямо междучасие!Да!Знаете ли къде ще ходя?Точно така!В прака!Бухуу!
Прибрах си нещата в чантата, сърцето ми се разтуптя и си взех чантата на път към парка.Излязох и се затичах надолу към изхода...а като излязох почнах да тичам, и да тичам докато не стигнах.
Топлото и студеното се бориха в тялото ми а усмивката на лицето ми искаше да остане там завинаги.Слънцето блестеше пътечката в парка а по нея имаше червено-оранжеви листа.Беше като картина, но жива!Вървях и имах чувството, че дърветата до мен ми шептяха нови рими и поем,и а пейките, така самотни, чакаха с нетърпение хората, който ще седят на тях.
Ходех, но се отклоних от главния път и отидох към храсталаците.Това е място, което само аз отивам, защото другите обичат "обикновеното" а аз не!Обичам нови, красиви места!
Аах...ето го и моста...дървен мост с река отдолу...колко е красиво!А понякога даже се чуват и кряканя от жаби, което е невероятно!Пристъпих на моста и скръцна...мале колко липсваше този звук!Като парка беше затворен все едно аз също бях!А сега...сега като мога да бъда тук и да гледам тази красота, мога да стигна до нова висота и да се вселя в моя си свят!Минах моста и накрая на пътечката имаше пейка с гледка към безкрайната гора и града.
На това място съм плакал и съм се смял...даже веднъж спах тук, защото майка ми ме ядоса като бях на петнайсет.Седнах и си извадих тетрадката...цветове и мечти...всичко това можех да виждам сега...всичко друго беше на заден план.
(20 минути след това)
11:30
Оп...време е да ходя към училище пак, че 11:45 ми е часа по рисуване и госпожата ще ми напише отсъствие даже ако закъснея и с три минути.Станах, прибрах тетрадката си и се усмихнах.
Тръгнах към моста и излязох пак на главната пътечка на парка.
Успях да почна ново стихотворение, за което много се радвам, защото господина по литература много ги харесва, въпреки че вика, че са много тъжни.Както и да е...
Не след дълго, стигнах пак до входа на училището и помахах на Ева и групата, с която беше.Ужасно много се радвам, че си намери свои хора!Стопля ми студеното сърце!
-Омг!Ти го познаваш?Омг!-Се чу от момичешкия събор на стълбите.
Не знаех какво да кажа, защото исках да са й приятелки и ако знаят, че съм й приятел, може да я приемат или поне да не й се подиграват...просто искам най-доброто за нея.
-Да, познава ме и още как!-Сложих ръка на рамото на Ева и им се усмихнах.
Момичетата изписукаха като новородено коте а приятелката ми се изчерви.Веднага след това се сетих, че трябва да почвам час и тръгнах, но тя ме последва и ме спря.
-Благодаря ти...за всичко, Джейс...-Прошепна ми тя, усмихвайки се и даже подскокна.Много се радвам за нея!Имам чувството, че всичко се подрежда!
-Няма защо...а сега бягай при тях!-Подканих, усмихвайки й се от горните стълби.Когато се качих на върха на стълбите първото нещо, което видях беше стъклената дирекция...ъхх, не мерси!Но имаше някой ученик вътре!Мале някой е сгафил пак!Но когато се приближих до решетката видях, че всъщност момчето беше ново...аз...аз не съм го виждял досега.Уау!А уш познавах всички!Но изглеждаше като другите...кафяв перчем нагоре, ризата и сините панталони...да!Няма да се хабя да го заговарям ако ще бъде в нашия клас въобще!Интересното е, че когато ме погледна сърцето ми спря и почнах да чувствам странни болки у стомаха ми.
Неща, който не бях чувствал досега..
А очите му бяха кафяви, да!Но...но имаше нещо различно в тях!Един оттенък и блясък, който завинаги ще запомня.Момчето ми се усмихна и се притесних...отлепих поглед от него и отидох в клас по най-бързия начин.
Какво беше това?
Имаме още пет минути, но реших да си приготвя нещата.Не след дълго Ева влезе и дойде при мен.
-Какво ти става?Изглеждаш нервен и притеснен...-Заяви тя, сядайки до мен.Гледах накриво и дишах бързо, толкова много ли се разбира, че ми е притеснено?
-Амм...амм...не знам как да ти го обясня...видях едно момче...и...и...да...-Казах тихо нарочно, за да не ме чуе никой.Малко съм потресен от това, което ще каже, въпреки че знае, ориантацията ми.
-ОМГ!Влюбен!ВЛЮБЕЕЕЕН!-Почна да крещи и да се радва.Моля?!Нее!Това не е така!Аз не мога да се влюба!А и какво е това?!Виждаш момче и го искаш в гащите си вече!Няма такова нещо, няма!Освен ако не е Шон Мендез ама айде!
-Шшт!Не!Няма да казваш тази дума!-Изкрещях, гледайки я сериозно.Като погледнах настарни, всички ни зяпаха, което беше супер!
-О ти си тотално влюбен, майне френд!-Изкиска се тя, отивайки си на мястото като видя, че госпожата по рисуване идваше.Почна да вдига вежди от чина си и да се хили, беше и много забавно.
-Така!Днес ще рисуваме пейзажи!Йе...-Госпожата каза, опитвайки се да ни заинтересува, но не...просто не...
Беше на 23 години с дълга руса коса и кафяви очи, обличаше се твърде топло и крещеше много, това е!Истината!Не ме съдете!
-Буху...-Измрънках от последния чин, но никой не ме чу.А да...може би защото говоря по-слабо и от не знам си какво си!Амм...тишината?Направих тъпа физономия когато вратата ни се отвори и оттам влезе директорката.
Всички станахме на крака.
-Здравейте 11-ти клас!-Тя каза с най-фалшивата и неинтусиазираната усмивка на света.Тая взела ли си е хапчетата днес?Или е като мен?
-Сър, да сър!-Изкрещях, слагайки ръка на челото си.Чувствах се толкова неловко, тъй като това е поздрава ни с брат ми...мале..сега го загазих.
-Съжалявам...навикче-Узъбих се и млъкнах.Изчервих се и гледах тъпо...мале как можах!Изложих се тотално, въпреки чеееее...момчетата го помислиха за смешно, което е баш хубаво.
-Искам да ви предам едно много важно съобщение!-Каза много мазно и искуствено пак.
-Слушаме!-Изкрещях пак...добре този път прекалих...сега вече съм под ножа.
-Джейсън в дирекцията след училище...-Измрънка тя, сочейки ме с пръст все едно бе пет годишно.Погледнах я злобно и кимнах сексаво.Ах какъв отвратителен човек съм...харесва ми!
-Ще имате ваканция другия понеделник и вторник, тъй като днес е четвъртък ще има родителска и сте освободени след този час...айде радост!-Каза тя злобно и се засмя.Тези очила придружаваха, перфектно питбулското й лице и бръчките бяха твърде много за броене.С ефтиното костюмче от "Женския" и червилото от "Кирков".
Красота и прелест...
-А да!Също така имате и нов ученик!Ноа ела тук бе, чадо!-Издърпа детето и го подбутна пред дъската.
Нямам думи...това беше същотото момче от дирекцията!Тялото ми се изпълни с топлота и една временна усмивка се появи на лицето ми.
-Хай...аммм...аз съм Ноа...да...-Каза той, гледайки препариран.Милото момче!Колко ли го е срам в момента?Спомням си като аз бях на негово място...поне на него не му се хилят!
-Искам да се държите добре с него и да го уважавате!А сега Ноа, до кой искаш да седиш?-Провикна се директорката, посочвайки всички ни.Знаете ли какво?Сега ще избере мен нали?Защо във всяка книга е така?Баси клишето...
Като се замисля същност много ми харесва стилът му...малко е като моя, но аз съм перфектен!Оп...изпуснах се...
-Айде де!Не е сложно!Ще седиш до Джейс,Тина или Марио!-Подкани, сочейки ни с дебелата си ръка.Бог знае къде е била!И Бог знае дали си мие ръцете след баня!Ъхх тези мисли!
Момчето направи крачка напред и ни погледна.Аз го погледнах като гущер а другите въобще не си направиха и труда да го гледат.Мигновенно след това момчето, както познахте, седна до мен.
-Абе избора ти е шит ама айде честито!-Каза тя, затваряйки вратата шумно.Като се замисля пак!Омг!Тази директорка е пич!А и се радвам, че избра мен ама не мисля да ставам приятел с него.
-Добре дошъл в класа, Ноа!Аз съм госпожата по рисуване, Ерика!-Тя поздрави, усмихвайки му се.Госпожата по рисуване е странна птица, но си има своя чар някъде там дълбоко под сланините й.
Госпожата ни раздаде по лист и си извадих чантата да си взема нещицата.
Омг!Имам презервативи в чантата!Даа!
-Амм...да ти се намира втори молив?-Момчето попита, отклонявайки ме от мислите си.Като го погледнах исках да останем завинаги така!Очите са му невероятни!!Добре...стига толкоз...
-Ами дап!-Потвърдих, усмихвайки му се.Много ми е интересно...какво ли си мисли в момента?Какво мисли за мен?Ама не разбирам защо ме интересува...
Извадих другия си молив и му го подадох.
-Заповядай....амм...Ноа!Дап!-Казах, гледайки го.Ноа се засмя и си оправи перчема...почна да се притеснява...хммм
-Да, това съм аз...а ти си Джейс, нали?Този, който бие батките, нали?-Попита, смеейки се с перфектните му зъби!Защо и мойте не са така?!Джейс завижда...
А и откъде знае за това?Ле фак?
-Точно това съм аз...-Засмях се аз...защо всички ме знаят с този прякор?Интересното е, че още поддържахме разговор, попринцип хората се оттеглят от първата ми дума...
(След часа)
Свободаа!!!Не нарисувах нищо, тъй като си говорих с Ноа през цялото време ама карай.Сложих си нещата в раницата и се подготвих за тръгване, но той ме хвана за горната част на ръката.
-На къде си, Джейс?-Попита той, усмихвайки се отзад.Беше толкова топъл а като ме хвана все едно шок мина през мен.Не...Ева не е права...
-Ами аз съм извън града...и да...-Казах, обръщайки се към него.Усмихнах му се и момчето погледна настрани...почна да си движи пръстите и да мига бързо.
-Ау...поне да те изпратя до спирката или?-Предложи той, гледайки през прозореца.Не разбирам защо толкова се интересува от мен?Сигурно е, защото аз съм първия, с който се е запознал и да...
-Добре, да тръгваме!-Подканих, наметвайки чантата на рамото си.
Младежа ме последва и излязохме в коридора.Имаше навалица надолу по стълбите и някакси успяхме да излезем от училище.Запътихме се към спирката, слънцето блестеше все така силно а студът беше поотслабнал.Като стигнахме на спирката, видях, че автобуса идваше след две минути а трябваше да се сбогувам с новия си приятел, ако мога да го нарека така.
-Чао, Ноа!Амм...ще се видим утре?-Казах, гледайки дали автобуса идва.Веднага след това се обърнах към него а той се усмихваше...мале тази усмивка.
-Разбира се!Чао!-Рече той, обръщайки се към мен.Помахах му и като погледнах напред, автобуса вече беше отворил врати.Бъзо скокнах вътре и се настаних по средата.Почнах да гледам през прозореца, но единственото, за което можех да мисля, беше него.Но защо така?Какво толкова спецялно видях?
(На вечерта)
Време е за спане, че иначе сънчо ще ме убие!Като се прибрах само свирих, но този път свирих Балада 1 от Шопен както и Етюд номер 3 оп.10...а това са тъжно-романтични произведения!Няма да лъжа, аз...аз същност искам да се чувствам така както се чувствам в момента!Ама не знам дали е правилно да му давам сърцето си!За Бога той даже не е гей!Това ме мъчи през целия ден!
"Но откогато го видях, нещо в мен се промени и мисля, че открих, че може и да обичам и повярвайте ми, аз след него ще тичам ама не знам дали той ще се интересува...защото той само мен вълнува, никой друг!И ще го направя на пук на всички и ще се отпусна!Сърцето си ще пусна и ще дам да го превземе, да се молим само да не ми го отнеме."
-Kris 1632...
Та това беше засега!Даже и малка част от моя поема ви написах!Мале много късмет извадихте!😂😘
Ако ви е харесало или някакси ви е накарало да почувствате нещо, шибнете звездата и коментирайтее!!
Страхотни сте!Много ви благодаря за подкрепата и ловеее!!😭😭💙💙💙
И както винаги сте страхотни...обичам ви...и да...чао-бао!
*закрива телефона с ръка*
#Товаехаштаг
#Лалалала
#Миамор
#Броколизапрезидент
#ДаретенаЗорипица
#Тинаиманай-сладкитекотки
#Левиеживот
#РибатаеканибалпакМАЙКО!
#Фъстъкнеизмичиниите
#Паунаизядехарибото
#Сад
Kris 1632