2 Глава: "Паркове и чувства"

105 20 21
                                    

                         (27 Октомври)

*Heart beats fast...colors and promises...how to be brave?How can I love, when I'm afraid? *




-Ох...Кристино, ще ревна от сутринта...-Измрънках,отвивайки се от одеалото.
Разтегнах се и почнах да се прозявам все едно бях в час по физика.За пръв път ставам с усмивка днес и знаете ли защо?
Не?Е сега ще ви кажа!Парка е отворен и е време Джейс да се разхожда пак!
Тъй като е есен е още по-красиво навън!И нямам търпение да седна на една пейка и да напиша някое стихче!
Станах без да се лигавя и си обух тъмно- червените панталони, който бяха приготвени на дивана.Отидох до гърдероба и се зачудих какво да облека.
Червено-синя риза и син шал!Това е!
Перфектно за есента!Навлякох си дрехите и се погледнах в огледалото.
Косата ми беше добре, веждите не ми стърчаха на различни посоки а очите ми блестяха...уау...чувството да бъдеш щастлив е уникално!Усмихнах се широко и отворих вратата.
Веднагически отидох до банята, но беше заключена.
-Майкъл Браун, отвори вратата!!!Моля...-И изкрещях, и измъмрих.
С брат ми се разбрахме едно...
Обещах му да бъда по-мил с него, а той ми обеща да бъде братя, който винаги трябваше да бъде.
Чух стъпки отвътре и скоро вратата скръцна.
-Заповядай!Трябваше ти повече от месец да кажеш едно "моля" уаузер!-Приятелски се засмя и се разсъбляка точно пред мен.Добре...кой го прави това?Никой, нали?Взех четката за зъби и почнах да си мия зъбите.
В огледалото видях, че брат ми беше до мен и се оглеждаше.
-Няма ли да се къпеш?-Казах, изваждайки четката от устата си.
С пяна по устата си, го погледнах тъпо и той се захили като невидял.
-Да, даже сега отивам...-Рече той, влизайки под душа.Като пусна водата чух как пищеше от студа...мисля, че имаше малко трета симфония ама май съм само аз.
-И бай да уей!Имаш малък пенис, трябваше да го знаеш!-Изхилих се, оправяйки си косата.Момчето си подаде главата и ме погледна объркан.
-Не е така!Защо иначе ще ме наричат Биг М?-Каза, усмихвайки се мръсно.
Обърнах се към него и го погледнах все едно съм видял директорката на фитнес.
-Ужас!-Изпищях, излизайки от тоалетната.Слезнах на долния етаж и отидох при черния роял, взех си чантата и натиснах едно фа за късмет.
Усмихнах се и без да закусвам, отидох до входа и си извадих телефона.

7:43

Ето това се нарича точност!Обух се и отворих вратата.Веднага свеж, но студен въздух полъха в лицето ми и свих вежди.Тръгнах към автобуса и видях как съседите събираха листа от градината си.Макар и слънцето да блестеше, беше много студено и се радвах, че съм донесъл шал.Размърдах се и отидох до спирката, за да видя, че автобуса идваше.Страхотно!На спирката бях само аз, тъй като повечето деца са втора смяна и бях сам в автобуса.
Настаних се отстрани на вратата и си извадих слушалките да слушам музика.






PromiseWhere stories live. Discover now