Promise

3 Глава: "Цветове и емоции"

*Love me like you do!Lala love me like you do( LIKE YOU DOOO!!)*

-Ще те мацна, Ели...-Измрънках, удряйки телефона да млъкне.
Отвих се от чисто бялото одеало и веднага ми стана студено на тялото.
Станах и се разтегнах, въртейки глава във всички възможни посоки.Поклатих глава и въздъхнах...не исках да му давам сърцето си...Протегнах се към дивана и си взех сините панталони, а на другата старата на стаята, беше ризата ми.
Беше ме мързел да я взема и отидох до гърдероба, отворих го и взех една синьо-лилава риза.Навлякох си и ризата, и панталона и се погледнах в огледалото.
Но не видях себе си...бях много учуден да видя Ноа в огледалото.Мисля само за него...облика му навсякъде ме следи, но фигурата беше много реална.
Доближих се до огледалото и бавно почнах да си слагам ръката на огледалото, където беше главата му.
Но миг преди да го докосна, фигурата се махна и изчезна към дъното на огледалото.Махнах ръката си от мястото и погледнах, тъжен към земята.Защо толкова мисля за него?Защо толкова ми трябва?Погледнах към вратата и въздъхнах, отлепих си погледна от земята и отворих изхода.
Когато излязох, белите стени ми напомняха за тъга и смърт и ме караха да се чувствам зле а вътрешно бях толкова слаб сега, че нямах силите да се боря с момчетата в училище и сигурно днес ще понеса много подигравки.
Отворих вратата на банята, но брат ми го нямаше, сигурно още спи, или?Влязох и грабнах четката от чашата пълна с вода.
Пуснах водата да тече, сложих паста на четката и почнах да си мия зъбите.
Затворих очи и вместо тъмнина виждах само лицето му.Премигваше понякога и от двете страни на очите ми и се виждаше бяла светлина.Отворих си очите и леко се замаях.Но него го нямаше...а го усещах толкова близко до себе си...беше нещо толкова реално за мен, но явно е само илюзия.
Измих си лицето и го избърсах, оправих си й косата, бях готов за излизане. Отворих вратата, незнаейки какво да чувствам вече и слязох по стълбите, отивайки при рояла.Взех си чантата и погледнах часовника на стената.

7:40

Въздъхнах и си взех шала от масата, увивайки го на врата ми.
Интересното е, че имаме всякакви неща у нас, но не ни трябват наистина.
Отидох до входа и се обух, беше ме много мързел да отида да си взема "прилични" обувки и бях с тези.
Отворих вратата и усетих как студения полъх на вятъра накара бузите ми да станат розови.Усмихнах се и затворих вратата, без да я заключа.Отдидох до спирката, но толкова въпроси ме гониха.
Защо се влюбих в него?Защо любовта ми е толкова силна?Зажалост никой не може да ми отговори на тези въпроси и наистина ме кара да се чувствам зле.
А времето навън не беше най-доброто, вятъра вееше доста бурно, листата танцуваха по асфалта а слънцето се опитваше да проблесне през облаците.
Не след дълго, автобуса дойде и се качих в него...всичко беше празно, нямаше и жива душа.Седнах на една разкъсана седалка и се загледах през прозореца.