Promise

1 Глава: "Училище-разочарование"

* Got a feelin that I'm going under, but I know I will make it out alive...If I quit calling you my...*

-Млък, Шон...не сега-Измрънках, удряйки телефона си, който беше точно до ухото ми.Шон продължи да пее и въздъхнах...
-Имаш късмет, че те обичам...-Казах, търкайки очи.Когато зрението ми се оправи леко, видях, че стаята ми беше наопаки.На дивана ми имаше пица!Какво е това?!Отвих се с голямо нежелание за първия учебен ден и почувствах студ по тялото си.
Седнах на леглото си и видях, че съм по боксерки.
-Просто супер...-Промъмрих, опитвайки се да стана, но единственото нещо, което правих е да се люлея на леглото.
Спрях да се лигавя като видях, че е 11:00.
След половин час трябва да съм на училище...пфф няма как да стане!А и на мен не ми дреме...да...добре съм.
Протегнах се към дивана и си взех тъмно сините панталони.Някакси ги нахлузих и протегнах другата си ръка към бюрото си, за да взема тъмно-червената блуза с дълъг ръкав, че обичам да ги навивам.Навлякох я, но напълно разроших косата си.
Погледнах се в огледалото, обърнах се наляво, надясно всичко беше добре когато забелязах, че герданчето ми го няма.Отидох до леглото и буквално метнах юргана, за да видя, че беше точно пред мен.
-Страхотно...-Ядосах се, взимайки го.
Беше един сребърен синджър със сол ключ като символ на него.
Пак отидох до огледалото и се опитвах да  го сложа.Не знам, но ми е много сложно да свържа двете крайща.
Но когато го направих, пуснах една усмивка и излязох от стаята си.
Отидох до банята и разроших кафявата си коса, но нямаше как да спаса положението, тъй като съм спал накриво.Взех четката ядосан и почнах да си мия зъбите докато брат ми не влезе вътре.
-Йо, брат ми!Как спа?-Попита той, събличайки се напълно гол, сядайки на тоалетната.Интерестното е, че си мисли, че е съвсем нормално да се съблича гол пред хора...той нещо не е наред!
-Ами добре...ти?Как спа?-Измрънках, миейки си зъбите.От отражението видях, че се мъчеше над тоалетната.Ако питате мен...абе положението беше много тъжно.
-Ами окей!Та...честит първи учебен, брат ми!-Каза той нарочно, за да ме издразни.С четката в устата отидох до него и го цапардосах зад главата.
-Няма да говориш така!Чу ли ме?!-Изкрещях доколкото можеше да се разбере и момчето вдигна ръце във въздуха.Това беше толкова мило от негова старана...уау...
Измих си устата и излязох, тряскайки вратата.
-Абе ей!Това струва пари!-Захили се той от банята.Дано да падне вътре!
Слизах по стълбите като видях, че хола все едно беше понесен от вихрушка.
Какво е това?Лампата на пода!Свещника също!Какво по дяволите!
Поне роялчето ми беше добре!Отидох до него и си везх сивата чанта, коята беше до стола.Наметнах я на рамото си и отидох до входа.
Шит вече е 11:24 а аз съм си вкъщи!Мале как ще ме бият в училище!Погледнах на пода, но обувките ми ги нямаше!Какво?!
-Къде са ми обувките!?-Изкрещях от долния етаж.Брат ми пусна водата на тоалетната и чух как мивката шумолеше.
-Ами вчера направих супа в тях и ги хвърлих!-Изкрещя, заключвайки банята.
КАКВО?!Супа?!И нарочно заключи, че да не го бия!Какъв идиот!
Бях принуден да взема на брат си обувките, но те са по-стари и от госпожата по математика!Стига де!
Обърнах се на другата страна и видях един плик...от любопитство погледнах какво има вътре и какво ли беше то!Нови обувки за Джейсчо!!!Бухуу!!!
Взех и почнах да мрънкам...
-Vans...ма ти се ебеш с мен нали?НОСЯ ОФИЦЯЛНИ ОБУВКИ БЕ, МАЙК!-Изкрещях с цяло гърло ама той и така не се обади отгоре.Въздъхнах и махнах хартийте в тях.Като си сложих крака усетих, че даже не си бях обул и чорапи...ма шит!