/ГТ Ели/
Събудих се от звъненето на телефона си. Погледнах го и на него пишеше "мама". Плъзнах пръста си по зелената слушалка.
[По телефона]
Ели: Ало?
Мама: Ели, ще можеш ли да дойдеш след два часа?
Ели: Без "Добро утро", без "Как си? Добре ли си?"
Мама: Ели, неотложно е.
Ели: Добре, ще дойда.
Затворих и станах от леглото. Погледнах Намджун, който спеше дълбоко и спокойно. Целунах го леко по едната буза и взех дрехите от земята. Влязох в банята и оставих дрехите за пране. Премахнах сутиена си и се изкъпах.
//След 30 минути//
Спрях кранчето за водата и увих хавлия около тялото си. Отидох в спалнята и Намджун още спеше. Започнах да избирам бельо и дрехи. Усетих ръце върху талията си.
Намджун: Къде отиваш?
Ели: Майка ми иска да отида при нея. Каза, че е неотложно.
Намджун: Да те закарам ли?
Изгледах го тъпо.
Намджун: Оу, да. Още не мога да свикна с мисълта, че имаш кола.
Ели: Ами, свикни.
Избрах си дрехи и бельо и ги облякох. Започнах да суша косата си със сешоар.
//След 5 минути//
Косата ми беше напълно изсъхнала. Отидох в кухнята, за да направя закуска. Намджун беше в хола и гледаше телевизия. Залових се да правя гофрети. Отворих хладилника, за да видя дали имаме течен шоколад. След като видях хладилника, останах разочарована. Нямахме Нутела.
Ели: Намджун, ще отидеш ли до магазина.
Намджун: Нали имаш кола?
Ели: Ъм, в момента правя гофрети, а след час и половина трябва да ходя при майка ми. Ако не искаш да стоиш гладен, ще отидеш до магазина за Нутела, нали?
Намджун: Добре, отивам.
Започнах с направата на гофретите.
//10 минути по-късно//
Намджун се върна, а в една от чиниите имаше две гофрети.
Намджун: Ето Нутела.
Ели: Подай насам.
Намджун се приближи и ми подаде бурканчето с шоколада. Третата гофрета беше готова и я сложих в друга чиния. Сложих течен шоколад на двете гофрети, предназначени за Намджун. Сигурно беше огладнял.
Ели: Тези са за теб.
Подадох чинията на Намджун, а той я пое с усмивка.
//След 5 минути//
Моите гофрети станаха готови. Намджун ме чакаше на масата и гофретите му още не бяха изядени.
Ели: Чакал си ме?
Намджун: Не искам да ям сам.
Усмихнах му се и седнах срешу него. Започнахме да ядем от гофретите.
//Половин час по-късно//
От закуската не остана и следа. Намджун излезе, а аз измих чиниите. Започнах да се дооправям. Отидох в спалнята и започнах да вчесвам косата си. Сложих си малко спирала, черен молив и малко кафеви сенки.
Вече нях напълно готова. Имаше още време, но едва ли майка ми би възразила да отида малко по-рано. Излязох и заключих след себе си. Влязох в автомобила и потеглих.
//20 минути по-късно//
Бях пред дома на родителите си. Пред тяхната къща беше паркирана непозната кола, но не ми дремеше особено за това. Почуках на вратата им и не след дълго татко ми отвори.
Татко: Здравей, сладкишче.
Татко ме целуна и ме прегърна.
Ели: Здравей.
Татко: Изглеждаш...различно. В добрия смисъл. Синята ти коса вече я няма.
Ели: Старата Ели я няма. Сега пред теб стои новата.
Татко: Хайде, влизай.
Татко ми направи път да мина. Къщата ни не се бе променила. Отидох в дневната и там беше майка ми и други мъж и жена. Майка ми дойде и ме прегърна.
Мама: Уха. Толкова си променена.
Ели: Няколко пъти съм го чувала. А те кои са?
Погледнах мъжът и жената.
Мама: За това те извиках.
В този момент усетих чуждо присъствие. В дневната влезе още един човек. Джимин? Той какво прави тук?
Ели: Джимин?
Джимин: Здравей, Ели.
Той ме погледна с усмивка.
Ели: Чакайте, какво става тук?
Мама: Ще ти обясним. По-добре седни.
Щом мама казваше "по-добре седни", не отиваше на добре.
Татко: Виж, Ели, ние те обичаме, но...
Ели: Не съм осиновена, нали?
Мама: Не. Откъде ти хрумна?
Ели: Извинявам се. Продължете.
Мама: Понеже бизнеса ни не върви добре, не знаехме какво друго можем да направим. Опитахме какво ли не, но нищо не стана.
Ели: Можете ли просто да ми кажете защо ме извикахте?
Татко: Трябва да се омъжиш за Джимин. Бракът ви е уреден.
Ели: Какво? Уреден брак? Защо не ми казахте по-рано?
Татко: Не знаехме как ще реагираш. Ели, не знаехме какво друго да правим. Семейство Парк ни предложиха сделка.
Ели: Значи, искате да се омъжа за човек, с който нямам никаква романтична връзка?
Джимин: Ели дори си има приятел. Ходят от началото на учебната година.
Татко: Е, ще трябва да се разделиш с приятеля си, или ще извършиш грях.
Ели: Сега женени ли сме с Джимин или...?
Мама: Само сте сгодени. Сватбата ви е след един месец.
Ели: Месец?!
Мама: Искаш да спим на улицата заради теб ли?
Ели: Не знаех, че вие сте по-важните. На никаква цена няма да изоставя човекът в който съм влюбена, само заради вашият финансов проблем. Можехте да се преместите да живеете при нас, но вие решихте, че няма абсолютно никакъв проблем да се омъжа за човек, който ми е просто приятел.
Татко: Къде живее приятеля ти? Кажи ни адреса, за да можем утре да те вземем.
Дадох им адреса. Станах от мястото си и излязох от дома на родителите си. Качих се в колата си и потеглих към Гери. Тя беше на работа, но нищо не ми пречеше да отида там и да си излея болката. Но не знаех как ще обясня това на Намджун. Той щеше да го понесе много тежко. Мисълта, че трябва да го оставя, не излизаше от ума ми. Не исках да го оставям за нищо на света. По-добре да извърша грях, отколкото да не съм с човека, когото обичам.
През целия път за кафенето мислех за това. Не можех да спра сълзите си. Паркирах колата до кафенето и излязох от автомобила. Влязох в помещението. За мое щастие и Ким беше там. Двете ме видяха и ме изгледаха тревожно.
Ким: Ей, Ели, защо плачеш?
Гери: Какво е станало? Намджун ли ти направи нещо?
Ели: Намджун никога не би ми направил нещо.
Отидох и седнах до Ким, която бе седнала на един от столовете пред барплота. Гери ми донесе вода.
Гери: Сподели.
Ели: Трябва да се разделя със Намджун.
Ким: Защо?
Ели: Сега разбрах, че имам уреден брак с Джимин.
Гери: Как е възможно това?
Ели: Нашите са закъсали финансово и решиха да ме омъжат за Джимин.
Ким: Ужас.
Гери: Да ви призная, откакто дойде в класа ни, не го харесах. Имаше нещо гнило в него.
Ели: А за капак, сватбата ни е след месец.
Гери: Не можеш ли да се преструваш, че си жена на Джимин и в същото време да си с Намджун?
Ели: Щяла съм да извърша грях. Но предпочитам да извърша грях, отколкото да съм сгодена за човек, с кокото сме само приятели.
Гери: Когато ви дойде сватбата, да я провалим ли?
Ели: Ще се радвам.
Ким: Аз ще донеса гранатите, а Гери ще доведе цяла Русия.
При казаното от Ким трите се засмяхме като напушени.
Ким: А как ще съобщиш на Намджун?
Ели: Не знам. Още го обмислям.
Гери: Да дойдем ли с теб за морална подкрепа?
Ели: Не, ще се оправя. Благодаря.
Станах от стола и излязох от кафенето. Влязох в колата ми и потеглих към дома на Намджун.
//След 5 минути//
Вече пристигнах. Отворих входната врата и видях Намджун да гледа телевизия.
Намджун: Здравей. Чаках те.
Ели: Здравей.
Намджун: Какво ти има? Плакала ли си?
Ели: Седни. Ще ти обясня.
Двамата седнахме на дивана.
Ели: Намджун, не можем вече да бъдем заедно.
Намджун: Защо? В мен ли е проблема? Какво съм направил?
Ели: Не, нищо не си направил. Но...днес отидох при майка ми и ми казаха, че имам уреден брак.
Намджун: Не мога да повярвам, че трябва да се разделим. Кой е щастливецът за когото ще се омъжваш?
Ели: Джимин.
Намджун: Джимин? Какво е станало, че трябва да се омъжиш за него?
Ели: Родителите ми са финансово нестабилни. Трябва да се омъжа за Джимин и семейство Парк ще им помогнат, но само ако се омъжа за него.
Намджун: Кога е сватбата?
Ели: След месец. Утре ще дойдат да ме вземат.
Намджун: Не мога да повярвам, че ще трябва да се разделя с теб.
Ели: Аз също.
Намджун: Може ли поне да прекарам още една вечер с теб преди да си тръгнеш?
Ели: Разбира се.
Лицата ни бавно се доближиха и устните ни се сляха в нежна целувка, която скоро стана груба. Намджун ме взе на ръце и след секунди бяхме в спалнята. Намджун ме стовари на леглото и продължи да ме обсипва с целувки по устните и по шията.
След миг дрехите ни намериха място на пода.
Намджун: Да го направим. За последно.
Ели: За последно...
Повторих след него.
И той започна...Исках да го усетя за последно. Да спя с него още една вечер. Вече нямаше да го виждам всеки ден. Вече нямаше да му правя закуска, нямаше да се смеем, да си лягаме заедно, да се събуждам в прегръдките му. Нямаше вече да ми доставя удоволствие. Щеше да ми липсва чувството с него да сме едно. Щяха да ми липсват целувките, прегръдките и докосванията му. Всичко щеше да ми липсва.
Ели: По-бързо!
Настоявах за още. Молех го за още за последно. Това щеше да е последната ни вечер заедно...
Двамата легнахме един до друг и се целунахме нежно. В тази целувка се четеше нежност и любов. Не исках да го оставям. Никога...
/ГТ Джимин/
Най-после Ели щеше да остави Намджун. Кой знае колко е съкрушен сега. Но не ми пука особено за него, а за бъдещата ми булка. Отдавна исках родителите ѝ да ѝ кажат новината. Днес се преструвах, но отвътре крещях от щастие, че Ели вече щеше да бъде моя. Тя щеше да ме задоволява, както никоя друга. Само дано да не бъде широка, защото такива не ми харесваха.
Влязох в дома си, след което отидох в спалнята си и заспах щастлив и доволен от деня.
///Тън, тън, тъъъъъъъън *зловеща музика*///