//Коледа//
/ГТ Намджун/
Беше Коледа. Снегът лека полека се трупаше, след което бавно се разтапяше и заледяваше улиците. Днес щяхме да ходим в дома на Джимин. С останалите се разбрахме без подаръци. Започнах да разглеждам какво да обличам, но нищо не ми хареса. Защо гардеробът ми е толкова ужасен?
Намджун: Ели! Ще дойдеш ли за малко?
Чух стъпките на гаджето ми, което идваше в спалнята.
Ели: Кажи.
Намджун: Това.
Казах аз, взимайки куп мои дрехи.
Намджун: Помогни ми да избера какво да облека. Не издържам! Коледното парти е след два часа, а аз не съм си избрал какво да облека!
Ели: Звучиш като момиче в цикъл. Успокой се малко.
Седнах на леглото, чакайки Ели да комбинира някои неща. Цикъл? Какво ли е момичетата да имат цикъл? Защо това ми се зароди в главата? Сега не спирам да мисля за това. Трябваше ли ѝ да казва тази дума? Офф, напоследък съм доста разсеян.
Ели: Бинго! Облечи ги.
Тя ми подаде черна дебела блуза със дънки. Взех дрехите и съблякох тези, с които бях. Облякох дрехите, които Ели ми бе избрала и се погледнах в огледалото. Изглеждах добре.
Ели: Хубав си. Остана само да си сложиш рогца и това ще е...леле!
Намджун: А-а-а! Никакви рогца на елен!
Ели: А носът на Рудолф?
Намджун: Без носове, рога, шапка на Дядо Коледа и каквито и да са били коледни работи.
Ели: Добре. Само ти предложих. Честно, да не си в цикъл?
Намджун: Не съм!
Ели вдигна ръце и излезе от стаята. Съблякох дрехите, приготвени от нея и влязох в банята. Да усещам горещата вода в студените дни беше приятно.
//След неопределено време//
Чух тропане на вратата на банята.
Ели: Още колко мислиш да седиш там?!
Намджун: Да, да, излизам.
Колко време съм седял във тази баня? Спрях кранчето на водата и увих хавлия около кръста си. Излязох от малкото помещение, от което излизаше доста пара, че приличаше на сауна.
Ели влезе в банята и след като чух пускането на душа, тя изпищя.
Намджун: Какво стана?
Ели: Изхабил си топлата вода!
Опалянка...
Намджун: Извинявай! Следващия път ти ще бъдеш първа.
Ели: Така каза и миналите пъти!
Вратата на банята се отвори и Ели излезе от там, яростна.
Ели: АКО още веднъж изхабиш топлата вода, отказвам да заплащам за уроците.
Каза тя, размахвайки показалеца си пред мен. Не казах нищо, а само се ухилих. Двамата започнахме да се обличаме.
Ели: Трябва да вземем и Гери.
Намджун: Звънни ѝ, за да разбереш дали е при Джин. До колкото помня, Джин щеше да помага с храната в къщата на Джимин.
Ели взе телефона си от зарядното и започна да звъни.
Ели: Да, добре.
Намджун: Какво каза тя?
Ели: Не е при Джин.
Намджун: Значи ще я вземем.
С Ели бяхме готови, излязохме и се запътихме със колата ми към дома на Джин и приятелката му.
//В дома на Джимин//
Пристигнахме в дома на Джимин. Беше доста просторен. С влизането ни, ни лъхна миризмата на готвено.
Джимин: Здравейте! Добре дошли в скромния ми дом!
Гери: Скромен?
Сложихме якетата си на закачалката, намираща се на около два метра от вратата.
Джимин: И Джин е тук.
Джин: Здраврйте, хора!
Видяхме Джин да се подава от кухнята със розова престилка.
Джин: Моля, не отправяйте хейт към престилката.
Гери: Джини!
Гери се втурна към Джин и го прегърна.
Гери: Честита Коледа.
Джин: Гери, честити ми коледата тази сутрин, на обед, преди да тръгна за дома на Джам и сега.
Гери: Не ми пука.
Май, че се целунаха. Нормално.
Гери: Много си сладък с престилка.
Намджун: Много си смешен с тая престилка.
Джин: Казах ви да не отправяте хейт към тази престилка.
Джин свали престилката.
Джимин: Йонги и Ким кога ще дойдат?
Ели: Казаха, че ще се забавят малко. Ималко малкък трафик.
Джимин: Елате. Ще ви разведа наоколо.
Аз, Ели и приятелката ѝ тръгнахме след Джимин.
//След неопределено време//
Направихме една обиколка на къщата. Беше доста голяма, че човек може да се загуби тук. Обиколката ни свърши в кухнята. Чу се почукване на вратата. Джимин отиде да отвори. През вратата влязоха Ким и Йонги.
Ким: Честита Коледа, хора!
Гери: Честита Коледа!
Ким: Изобщо не сте в коледно настроение!
Гери: Е, нали ти честитих?!
Ким: Говоря за момчетата. Изобщо не са в коледно настроение.
Ели: Попитах Намджун дали иска да му сложи рога, но той "Не". Изрично каза без носове на Рудолф, рога шапка на Дядо Коледа или други коледни работи.
Каза Ели, имитиракйи гласа ми.
Намджун: Остана само да ми дадеш да облека червено-бял пуловер.
Ели: Защо не се сетих за това?
Джин: Вечерята е готова! Стига сте спорили!
Всички отидохме в трапезарията. Седнахме на столовете, а Джин донесе, каквото бе сготвил. Ухаеше вкусно. Всички опитахме от сготвеното му. Джим имаше талант.
Джимин: Джин, от къде си се научил да готвиш?
Джин: Не издавам тайните си.
Всички започнахме да ядем.
//След 3-4 часа//
Вечерята ни мина в смях и разговори. Беше време да си вървим, защото мислех, че се заседяхме в дома на Джимин много.
Намджун: Джимин, мисля да тръгваме.
Джимин: Останете още малко.
Намджун: Не, не. Заседяхме се много. Имаш хубав дом. Друг път пак ще дойдем.
Джимин: Щом се налага...
Намджун: Но си изкарахме супер.
Джимин: Радвам се.
Всички започнахме да си обличаме якетата. Явно не само аз съм си мислел, че сме останали тук дълго. Излязохме през вратата и потеглихме с колите си.
/ГТ Гери/
С Джин се прибрахме в дома ни. Бях малко уморена от това гости и отидох да си легна. Отидох в спалнята и започнах да се събличам. След като на тялото ми остана само бельото ми, усетих ръце да ме обгръщат.
Джин: Днес беше много красива.
Усетих дъхът му на врата си.
Гери: Благодаря.
Джин ме обърна към себе си.
Джин: Гери, моля те. Нека вече да не чакаме.
Гери: Напълно ли си сигурен?
Джин: Напълно.
Ясно бе, че той го искаше. Лицата ни бавно се приближиха и устните ни се докоснаха. Обвих ръце около врата на Джин, а той постави своите на ханша ми. Задълбочих целувката, като вкарах езика си в устата на Джин и се заиграх с неговия. След няма и минута, двамата вече бяхме на леглото, а аз бях под Джин. Езиците ни се преплитаха, а тялото ми се сгорещяваше. Момчето над мен ме изправи и премахна сутиена ми. Продължи да ме целува по устните, но те не се задържаха дълго там и попаднаха на ключиците ми. Усетих пръстите му близо до интимната ми област. Започна бавно да я разтрива, а аз тихичко стенех. Устните му бавно слязоха надолу към корема ми.
Джин спря с целувките и премахна бикините ми. Беше ми малко неудобно да ме вижда гола.
Джин: Прекрасна си.
Той постави малка целувка върху устните ми. Усетих как единия му пръст навлиза в мен. Изскимтях като малко кученце. След това втори пръст навлезе и започна бавно да ги движи. Болеше ме малко, но знаех, че болката скоро ще си отиде.
Вече бях на предела си. Свърших, а Джин извади пръстите си. Видях как премахва боксерките си.
Джин: Готова ли си?
Гери: Да.
Той ме целуна по челото. Усетих как търка главичката на члена си пред входа ми. Джин навлезе в мен, в резултат на което стиснах чаршафите и изстенах. Малко по малко навлизаше в мен, а аз стисках чаршафите с все сила. Вече беше в мен напълно. Бавно започна да се движи. Стисках зъби от болка. Джин беше внимателен. Изправих се, като малкия Джини още беше в мен и започнах бавно да се движа нагоре-надолу.
Дращех гърба на Джин, който засилваше лека полека тласъците. Знаеше, че съм чувствителна, физически и психически и беше внимателен. Болката утихна и на нейно място дойде удоволствието. Двамата се движехме едновременно и тук-таме Джин ми оставяше нежни целувки.
Започнах да се движа по-бързо. Харесваше ми. Харесваше ми това чувство с Джин да сме едно. В момента ме интересуваше само едно: това, че го правя с Джин. Не със друг, който щеше да ме захвърли на улицата, като мръсно коте. Бях на седмото небе, защото го правех със своя любим. Не исках това чувство да си отива. Но лимита ми идваше и се задвижих по-бързо. Джин яростно се забиваше в мен, което значеше, че и той щеше да свърши.
Гери: Джин...аз...
Джин: Давай. Направи го за мен.
Свърших, но Джин все още се движеше. С последния си тласък, той ме изпълни и изкара малкия Джини от мен. Бях задъхана и потна. Джин легна до мен. Погледнах го в очите и го целунах нежно. Завихме се със мекото одеяло и заспах в прегръдките му.
/ГТ Джин/
Направих го. Най-накрая. С Гери не веднъж сме обсъждали да го направим, но нея я беше страх. Но най-после тя ми позволи да я видя гола. Беше красива. Радвах се, че бях с нея. Не исках никоя друга. Исках точно Гери. Разбрахме се без подаръци, но това беше възможно най-хубавия подарък, който тя можеше да ми подари. Това беше най-хубавата Коледа в живота ми. Получавал съм много подаръци, но те не можеха да се сравняват с този. Този подарък беше незабравим. Бях най-щастливото момче на света.
///Не мога да описвам толкова хубаво смуове, ама кот такоа///