//Три седмици по-късно//
/ГТ Ели/
Днес беше другия тест по история. Радвах се, е не сключих онази сделка със Намджун. Да отнеме девствеността ми, само, защото съм изкарала лоша оценка. Това щеше да е най-дебилното нещо, ако се бях съгласила. А доколкото до Джи, романса ѝ е супер. Оказа се, че с Джин имат доста общи неща, но все още са в период на попзнаване. Тя е, като глалктика. А той все още не я е опознал.
Станах и закрачих към банята. Този път имаше топла вода и щях да си кисна там колкото си поискам. Нагласих топлата вода, оставяйки я да се спуска по тялото ми.
~~~
Излязох от банята и веднага получих съобщение. От Джи...От кого друг може да е? Беше ми пратила снимка, как Джин бе положил глава върхъ скута ѝ и спи. Пишеше: Явно му е удобно. Засмях се при гледката.
[съобщения]
Ели: Сладки сте.
Джи: Знам. Кой е като нас? Никой.
Ели: Той сериозно ли спи?
Джи: Дап. И не иска да се събуди. Като приятеля си Йонги е.
Ели: А той как спи?
Джи: Ще ти кажа, като се видим, защото ме мързи да пиша по телефона.
Ели: Хубаво. До после.
[край на съобщенията]
Започнах да се обличам. Извадих някаква черна тениска с щампа на поничка, черна шапка с надпис "Zzz..." и черни скъсани дънки. Не, няма да ходя на смърт. Е, ако изкарам лоша оценка, тогава наистина ще има погребение. На госпожата ми по история. Облякох ги и слязох в кухнята. Направих си сандвичи и ги изядох бързо. Дооправих се и излязох от нас.
Тръгнах към дома на Джи, от който се подавапе самата тя, хванала ръката на Джин. Очарователни са.
Ели: Как сте?
Питах ги, докато прегръщах приятелката си.
Джи: Добре сме.
Джин: Да тръгваме.
Джин сви ръката си в юмрук и я вдигна. Джи хвана ръката му и преплете пръстите им. Тримата тръгнахме. По пътя си се срещнахме с Йонги. Поканихме го да отиде на училище с нас и той прие.
~~~
След като вече пристигнахме на желаното място, видяхме Намджун да се натиска с някого. Бляк... Догади ми се. Никога не е обичал някого истински, освен онова момиче, което го заряза. От една страна ми стана мъчно за него, че го зарязаха по такъв начин. А и на всичкото отгоре, тя му изневеряваше с други. Йонги и Джин отидоха при него. Потупаха го по гърба.
Джин: Не ти ли липсвахме? Къде се губиш?
Йонги: Не идваш на училище.
Намджун: Джин, сигурно си зает напоследък.
Намджун хвърли кръвнишки поглед на Джи.
Намджун: А сега, ако ме извините, имам работа за вършене.
Намджун се зае отново да целува момичето. Не личеше, че е от нашето училище. Той не я целуваше, а изглеждаше, сякаш искаше да а изяде.
Джин: Сърдит си ми, нали? За това, че излизам с Гери? Мислех, че ще се зарадваш, че съм открил любовта, но вместо това, ти ми се сърдиш.
Намджун спря да "поглъща" момичето и го накара да ги остави сами.
Намджун: На беше ли ти този, който каза, че при никакви обстоятелства никога няма да излезе с нея?
Джин: Обстоятелствата сега са други. Аз я обичам, а ти не можеш да се зарадваш за приятеля си.
Намджун: Как въобще помисли, че съм ти приятел? Ти разруши нашия пакт. Помниш ли го? "Без обвързвания".
Джин: Намджун, нещата се променят. Като теб. Погледни се: всяка вечер по барове и момичета, а преди беше най-добрият ми приятел, който винаги казваше, че няма да се промени.
Намджун: Имах си причина!
Той се развика.
Джин: Е, и аз си имах причина и сега не съжалявам, че се промених. Имам хубава връзка.
Джин хвана ръката на приятелката ми и я доближи до себе си.
Джин: А, като гледам, ти не се задържаш за едно момиче и за пет минути. Шибан женкар.
След като Джин изрече тези думи, Намджун му удари един юмрук в носа, след което падна на земята, а Намджун тръгна на някъде.
Джи: Джин!
Клекнахме тримата до Джин, опитвайки се да му помогнем да се изправи.
Джин: Спокойно, добре съм. Нищо ми няма.
Йонги: Как така нищо ти няма?! Цялата ти муцуна е в кръв!
Йонги и Джи помогнаха на Джин да се изправи.
Ели: Джин, добре ли си?
Джин: Спокойно, хора. Нищо ми няма. Добре съм.
Джи: Нека да отидем при сестрата.
Четиримата влязохме в училището и всички се загледаха в окървавения нос на Джин.
Намджун, такова копеле си станал. Не, ти си беше копеле. Зарязаха го, а той се промени коренно. Преди не беше такъв. Преди...ние бяхме приятели. Знам, не е за вярване. Преди шест години двамата бяхме най-добри приятели, защото нашите ни запознаха. Отначало не го харесах, но си казах "Какво пък?" Постепенно започнахме да се сприятеляваме. Всяка сутрин ходехме на училище заедно и след това се прибирахме. Когато станахме на 15, Намджун си намери гадже. Малко го ревнувах, но се радвах за него. Искаше ми съвети как да се отнася с момичетата. И момичето беше това, което заряза Намджун преди година. И след това...той някак си ме намрази. Веднъж се опитах да поговоря с него, но той ми би шута. Намджун си направи татуси и срещна приятели, които явно вече е разкарал от живота си, а аз намерих Гери.
///Съжалявам, че главата е толкова кратка, но просто бързах. Ще има продължение, не се бойте. EliToshkova, да ти е сладко///