Гл.точка на Грейс:
Изпих поредната чаша с алкохол и главата ми се замая. Добре, вече официално мога да танцувам. Скочих от стола и погледнах към Раян въпросително.
-Не си и го помисляй! Последния път повърна върху мен.-посочи с пръст дрехите си и заклати глава.
-Ей, много си лош!-нацупих се и се приближих към него. Прехапах устни и сложих ръка на гърдите му. -Честно ако не беше гей щях да те изчукам на момента.-продължих и се засмях.
Боже, това аз ли го казах? Не трябва да пия около него. Но да си призная изглежда невероятно за гей. Аз лично нямаше да разбера ако не ми беше казал.
-Ще го приема за комплимент.-усмихна се и ме придърпа към себе си. -И понеже те обичам щях да ти позволя, но сега си пияна. Затова не.-прошепна във вратът ми и ме целуна по бузата.
Гл.точка на Хари:
Стоях и я гледах от далеч. Нямам намерение да се меся все още. Явно беше пияна, защото тръгна към момчето до нея. Ужас защо не мога да чуя нищо. Приближи се и сложи ръката на гърдите му. Стиснах юмрук и отпих от чашата си. Не трябва да се меся. Стой настрана! Повтарях си и стисках зъби. Дръпна я към себе си и я целуна. Край това беше! Ще отида и ще му счупя главата. За какъв се мисли? Тя е моя! Станах, но две ръце ме хванаха. Обърнах се и Ел Поклати глава.
-Не се меси, току що я намерих ме. Имай търпение.-подшушна ми и се върнах на мястото си.
Търся я от толкова време и сега я намерих. Няма да прецакам всичко. Връщането тук ми навя стари спомени. Наистина не исках да стъпвам в града. Той изважда най-лошото от мен. Загледах се в приятелите и и свъсих вежди. Не знам какво толкова се бе променило след катастрофата, но човека пред мен няма общо с момичето, което помня. Трябваше да настоявам повече майка и да я остави при мен. Сега всичко щеше да е наред, но не взе ми я и сега не прилича на себе си. Дали ме помни? Какво ли и е казала за мен? За миналото? Потърках очи и върнах погледа си към Грейс. Тръгна към дансинга и взе някакво момче със себе си.
Гл.точка на Грейс:
Задърпах някакво момче след мен и той тръгна без проблем. Задвижих тялото си в ритъма на музиката отърквайки се в момчето до мен. Той сложи ръцете си на кръста ми и ме придърпа по близо до себе си. Усмихнах се и портърках задните си части в приятелчето му. За моя изненада той вече бе твърд. Завъртях се и сложих ръце на раменете му. Той се наведе и ме целуна. Отвърнах му, но веднага след това спрях. Застинах на място.
Гледа ме. Усещам погледа му забит в себе си. Огледах се, но не видях никой. Кожата ми започна да гори и прекарах ръка през косата си. Въпреки че не го виждам знам че ме гледа. Някой ме гледа и ме изгаря. Тръснах глава и сигурно си въобразявам. Оставих момчето само и се дръпнах настрани от шума.
Дишането ми се учести и болката в главата ми се завърна. Всичко започна да ми се върти и се подпрях на една кола. Ушите ми започнаха да бучат и скоро след това не чувах нищо. Свлякох се на земята и притиснах краката си към гърдите. Отново спомен. Прегръщам го. Щастлива съм. Следва целувка. Объркване. Стиснах очи и болката се усили. Искам да извикам, за да спре. Усещам допир. Някой гали лицето ми. Не го виждам. Изведнъж болката спира. Дишането ми се нормализира и вече усещам ръцете и краката си. Чувам дишане и се насилвам да стана. Две ръце ме хващат и ми помагат. Топлина преминава през тялото ми. Премигвам няколко пъти и отварям очи.
Стои пред мен и ме гледа. Изумрудени очи оглеждат лицето ми. Търсят нещо? Но какво? Стоя и го гледам, а погледа ми е заключен в неговия. Не ме пуска. Не искам да спира. Погледа му, доксването му са ми толкова познати. Спомени. Емоции. Това търси.
Огледах го и освен очите забелязах и шоколадови къдрици, татуировки и черно. Много черно. Защо ми е толкова познат? Защо искам да ме докосне?
-Грейс.-гласът му прокънтя в ушите ми макар и да бе само шепот.
-Ти!-проговорих едва. Шок се изписа на лицето ми и не смеех да мръдна. Описанието на майка ми пасваше точно с външността му. Значи това е......
-Ти не ме познаваш, но.....-тръгна към мен и аз заотстъпвах назад.
-Не ме докосвай.-прошепнах и сложих ръце пред себе си.
-Аз.....
-Стой далеч.-извиках и се спънах в някаква кола. Хванах се за вратата и, а той вече бе скасил разстоянието помежду ни. Посегна към мен и се отместих веднага.
-Позволи ми да ти помогна.
-Не. Не знам кой си или какво искаш, но не се доближавай.-процедих през зъби и увеличих разстоянието между нас.
-Напротив. Знаеш кой съм. Лицето ти го показа.-каза бавно, но с голяма увереност. Господи, какъв задник! Как съм могла да се влюбя в него?
-Върви си от където си дошъл. Не искам да имам нищо общо с теб.
-Лъжеш.-изрече съвсем бавно и направи крачка към мен. -Казваш едно, но тялото ти казва друго. Ръцете ти се потят, сърцето ти забърза ритъма си и съм сигурен, че тялото ти вече е настръхнало.-обяви и усмивка се настани на лицето му.
Прехапах устни и сбърчих вежди. Колкото и да не ми се иска. Прав е. Тялото ми реагира в момента, в който ме докосна. Подяволите и късмет. Господи, тази усмивка! Защо трябва да му стои толкова....... Перфектно.
Болката се завърна и бученето замести слуха ми. Свих се на земята и преди да изгубя зрението си видях как сяда и ме придърпва в ръцете си. Не виждах, нито чувах. Усещах единствено парещият му допир. Дишането ми започна да се учестява и скоро едва дишах. Вместо гняв изпитах спокойствие от доксването му. Още спомени изплуваха и ми причиниха нова доза болка. Притиснах се в тялото му сякаш бе последният ми шанс за живот....... Изведнъж всичко утихна. Болката спря и възвърнах сетивата си. Нормализирах дишането си и премигнах. Скочих като опарена и се дръпнах настрани.
Какво направих? Оставих се на доксването му. Глупачка! Опитва се да те изиграе. Изправи се и ме погледна. Защо трябва да изглежда така? Защо е толкова перфектен? Тези очи. Тези очи са на дявола. Привличат те като магнит и когато се доближиш попадаш в бездна. Като черни дупки са.
-Имаш чувства към мен. Колкото и да го отричаш.
-Не. Мразя те. Заради теб съм така сега. Ти ми го причини.-изкрещях и усетих удар по главата.
Гл.точка на Хари:
Ел ме послуша и точно когато трябваше я удари. Притичах и я хванах преди да падне на земята. Толкова е красива. Моето момиче. Не знам какво са и казали, но всичко е било лъжа. Каквито и глупости да са и наговорили тя има чувства към мен. Сигурен съм. И ще и го докажа.