На следващия ден станах рано благодарение на Люк.
-Какво по дяволите искаш? - Попитах раздразнено.
-Ще идваш ли на репетицията с нас или ще останеш сама тук?
-А къде е Бриана?
-Приготвя се, ще идва с нас. - Каза все още лежейки върху мен.
-Ох идвам. - Извъртях очи и се опитах да се изправя. - Ще станеш ли? И ако може следващия път не скачай така от горе ми.
-Нищо не обещавам. -Сви рамене и излезе от стаята.
След около половин час всички тръгнахме към сцената.
-Искам да ям... - Измрънках докато още пътувахме.
-Току-що подминахме една пицария, да се върнем ли? - Попита Майк с искра в очите.
-Не, не искам пица.
-Как можа да го кажеш? - Извика той засегнато.
-Просто не ми се яде пица! - защитих се. - Искам бургери.
След като спряхме за храна и аз си взех бургер, а Майк пица отново потеглихме.
-Искам едно парченце пица. - Казах тъжно и се обърнах към Майк. - Ще ми дадеш ли?
-Не! Ти каза, че не искаш! - Каза и се завъртя на една страна.
В крайна сметка получих пица. Нямаше как да ми устои.
........
Докато момчетата пееха на сцената и хилядите фенки пищяха, някой ме потупа по рамото. Обърнах се и видях чаровната усмивка на Хари.
-Хей. - Казах и отвърнах на усмивката му.
-Колко е странно да гледам от зад кулисите как пее друг.
-А защо не пеете вие?
-Дадохме си малко почивка. Тази година ще се разминем без турне.
Замълчах. Честно нямах си и на представа какво да кажа. Просто заслушах как моето момче пее.
-Така и не разбрах историята ти. Знам, че живееш при момчетата но защо?
-Как така? - Засмях се. - Може би, защото Люк ми е гадже.
-Не живееш ли там от преди?
-Да не съм на разпит? - Засмях се отново. - Това са лични причини.
-Ясно. - Каза и се усмихна.
.....
След около час и половина концерта свърши и момчетата се завърнаха при нас изморени.
-Тръгваме ли си? - Попитах вече наистина отегчено и изморено от хилядите писъци.
-Не, трябва да се снимаме с фенове. - Въздъхна Майк.
-Еми отивайте де. - Побутнах ги, защото вече наистина исках да си легна, не знам за тях.
След като и снимките минаха, тръгнахме към хотела.
-Хей какво ти е? - Попитах Кал.
-Тя беше... А той...той я дръпна и...
-Какво? - Попитах объркано.
-Тя..... и той .....и трябва да я намеря! - Възкликна Кал.
-Коя е тя и кой е той?
-Тя е... ах тя е прекрасна! Със нейните зелени очи и тази кафява коса и.....
-Коя е тя? - Изкрещях в лицето му.
-Тя е....Всъщност не знам името ѝ. - Каза замислено. - Но беше прелестна и как само грейнаха очите ѝ като ни видя....
Извъртях очи и се върнах на мястото си.
-Явно е прекалено замаян, за да ми обясни. Някой да помогне?
-Една от фенките ни. - Каза просто Майк. - Въпреки, че не беше голяма работа, явно му е завъртяла ума.
Кал го погледна огорчено и обидено.
-Тя е най-прекрасното момиче, което съм срещал!
-Хей! - Извиках възмутено.
-Нищо лично, но тя беше....ах..
-Явно някой е влюбен. - Изцъка Аш.
-Все едно, нали няма да я види повече. - Майк се засмя и всичко го ударихме.
За секунди усмивката на Кал слезе от лицето му.
-Как така няма да я видя? - Той се паникьоса. - Искам да узная името ѝ!
-Нищо друго ли не знаеш за нея освен как изглежда?
Той поклати глава.
-Това ще бъде трудно. - Въздъхнах и се замислих.