На сутринта с Клеър станахме, за да направим палачинки на момчетата. Един вид това беше нашето извинение за сметаната от снощи, въпреки че те направиха по-голяма бъркотия от нас.
-Още не схващам. Защо правим всичко това? – Клеър измрънка недоволно.
-Защото мила Клеър.... По дяволите и аз не знам защо. Може би, защото искам днес да отидем на пазар и те трябва да ни дадат пари. – Свих рамене и продължих със заниманието си.
-Харесва ми как мислиш. – Момичето се засмя.
След около 15 минути, момчетата дойдоха и предпазливо седнаха на столовете. Взеха вилиците си и започнаха да подбутвах храната в чиниите си.
-Как мислиш? Отрова за мишки или за нещо по-голямо? – Люк се обърна към Киан.
-Ако ще ни убиват, залагам на такава за мечки. – Отбеляза тъмнокосото.
-Момчета сериозно ли? – Клеър повдигна вежда. – Един път да се опитам да бъда мила и ето какво става.
-Оправяйте се. – Казах и хванах русокосата под ръка.
-Добре момичета, чакайте! – Киан извика след нас и доволна усмивка се появи на лицето на Клеър.
Аз изчаках Люк също да се провикне, но от него чух само мляскане.
-Сериозно, палачинките са страхотни! – Каза той, след като седнах до него.
-Какви са ви плановете за днес? – Попитах.
- Днес с момчетата имаме репетиция, след това мислех да излезем някъде двамата. – Люк ме погледна.
-Например? – Попитах с пълна уста.
-Ами не знам, да обиколим центъра, забележителностите.
-Може. – Свих рамене. – Вие докато сте на репетиция, ние ще отидем на пазар.
-Разбрахме се. – Люк се засмя. – И ще се видим в хотела в 19:00. Става ли?
-Дадено.
Станах от стола, като оставих момчетата да подредят масата.
.......
След около час с момичетата вече се разхождахме по улиците на Милано, влизайки във всеки един възможен магазин.
(*^▽^*)
-Гладен съм. – Обяви Майк след поредната песен.
-Сега като се замисля, аз също. – Аш се засмя.
-Добре решено е! Кой ще ходи да вземе бургери? – Казах като оставих китарата си.
-Този, който го мързи най-малко. – Заяви отново Майк.
-Няма да съм аз. – Казахме в един глас с Калъм.
-Ох, че сте бебета! – Аш извъртя очи. – Аз отивам.
След като му дадохме поръчките си и той се маскира, тръгна към McDonalds.
-Защо снощи от вашата стая се чуваха крясъци? – Кал се засмя.
-Историята е дълга. – Също се засмях. – Но после трябваше да чистим много.
- Не го разбирай погрешно. – Обади се Киан. – Просто се бихме с храна.
През това време телефона ми звънна.
-Даа? – Попитах, след като вдигнах.
-Случайно портфейла ми да е някъде там? – Аш отвърна.
-Не? – Отговорът ми прозвуча повече като въпрос. – А трябва ли?
-Не е в мен значи да трябва да е там.
-Момент. – Отвърнах и започнах да ровя по джобовете си.
-Моят също го няма.
-За какво става на въпрос? – Киан седна до мен.
-Да си виждал портфейла ми? Или пък този на Аш?
-Не, нямам такъв спомен. – Момчето поклати глава. – Моят също го няма.
-Каква е вероятността и тримата да сме си ги забравили в хотела? – Попита Аш.
-А каква е вероятността нашите гаджета да са ги взели? – Попитах риторично.
-Това е по-вероятно, прав си. – Аш въздъхна. – Прати Кал или Майк с пари. – Заповяда ми той и затвори.
-Момчета. - Отидох при останалите. – Кой от вас двамата ще отиде и ще занесе пари на Аш?
-Никой, защото явно сме си ги забравили в хотела. – Майк се засмя.
-Ясно... – Поклатих глава и звъннах на Аш.
......
Докато с Киан вървяхме към стаята ни, се чуваше силна музика из целия коридор.
Отворих вратата и видях момичета с чаши пълни с вино в ръце пеейки песен на Justin Bieber.
-My mama don't like you and she likes everyone.And I never like to admit that I was wrong.And I've been so caught up in my job, – Започна Клеър.
-Didn't see what's going on.But now I know, I'm better sleeping on my own. – Довърши Амъбр.
Точно преди да продължат ,Киан изключи музиката и двете започнаха да викат.
-Хеей! Защо го спря?
-Колко пихте? – Киан попита директно, а Амбър показа празните две бутилки на земята.
-Добре, това ти е достатъчно. – Казах и преметнах момичето си през рамо.
-Пусни мее... – Извика тя и започна да удря по гърба ми.
-Щом така искаш. – Казах и я хвърлих на леглото. – Заспивай сега. Утре ще си поговорим. – Казах и я целунах по носа.