-Люк за какво говореха онези? – Попитах тихо, след като се прибрахме в хотела.
-Виж Амбър, знам, че звучи зле, но.....
-Но?!
-Всички си имат своята история... Необходимо ли е да ти го разказвам?
-Знаеш ли какво? Не ми пука! Задръж тайните си.
Взех си куфара и отворих вратата на хотелската стая.
-Къде отиваш?
-Отивам в Австралия, за да чакам Кейт. – Казах сухо и затръшнах вратата.
Докато чаках такси, Люк ме настигна.
Погледнах го сърдито.
-Хайде де Амбър... не се сърди.
Опита се да ме целуне, но аз се отдръпнах.
Качих се на едно Такси и Люк се набута след мен.
-Разкарай се от мен. Остани си тук!
Шофьора ни гледаше странно.
-Амбър прости ми, ще ти обясня всичко...
-Не, просто не искам да те слушам, ясно?
Той въздъхна и се загледа в пътя.
..............
Мълчахме си през цялото време. В самолета, после в таксито и накрая се прибрах в стаята си.
-Амбър, гледах предаването. – Майк влезе притеснен.
-Не ми се говори за това. – Въздъхнах и продължих да гледам тавана.
-Люк каза ли ти?
-Не, каза, че не било необходимо. – Извъртях очи.
-А после когато се опитах да ѝ разкажа, тя не искаше да ме изслуша. – Люк влезе нахално и седна до Майки.
-Ти имаш тайни от мен! Защо по дяволите не ми каза, за бившите ти и как си ги зарязал?
-Ти би ли ми казала за бившите си? – Погледна ме в очите той.
-Ти вече знаеш за Джош. – Свих рамене.
-Защо водим този безсмислен спор? Защо просто не искаш да ме изслушаш?
-Защото ти няма да ми кажеш истината! Искаш да скриеш това от мен и вероятно щеше да успееш ако не бяхме отишли в шоуто! – Развиках се вече.
-Как очакваш да ти кажа: Скъпа, зарязах двете си бивши гаджета по най-долния и гаден начин?! Никога нямаше да бъдеш с мен.
Въздъхнах и го погледнах.
-По-добре от колкото да ме лъжеш. – Погледнах го наранено и излязох от стаята.
Тръгнах надолу по стълбите тичешком, а Люк викаше след мен.
-Просто ме остави ясно?! - Извиках.
(*^▽^*)
-Ти си глупак! – Аш викаше след мен.
-Защо не ѝ каза?! – Бриана също се включи.
-За бога това е просто нещо дребно! – Извиках и на двамата.
-Не това е важно! Важното е, че си го крил от нея. – Бри изсъска на среща ми. – Такива сме момичетата. Трябва да имаме доверие на момчетата, а след като си я излъгал, си го изгубил. – Сви рамене и се настани на канапето.
-Бри е права. Сега я намери и ѝ се извини! – Аш ме побутна към вратата и затвори след мен.
Къде да я търся? На вън е почти 10.
Вървях безцелно, докато не я видях да седи на една пейка.
Хайде Люк. Можеш не е толкова трудно. Защо по дяволите ми е толкова трудно да говоря с нея в момента?!
Поех си дълбоко въздух и се запътих към нея, седнах до нея и заговорих:
-Амбър, аз наистина съжалявам, че не ти казах. – Въздъхнах. – Би ли могла да ми простиш?
-Ами ако е късно? – Погледна ме тя със сълзи на очите.