-Амбър, ще закъснеем, ставай! – Някой ме буташе и преди да се осъзная, вече бях на земята. – Амбъъъър!
Отворих очи и и видях рошавият Люк.
-За какво ще закъснеем? – Попитах объркано и се изправих.
-За Елън! Успахме се хайде оправяй се бързо, че ще изпуснем полета.
-Чакай, какъв полет?
-Как какъв?! Отиваме в Калифорния за Бога! Хайде оправяй се! – Той изхвърча от стаята ми, оставяйки ме сама.
Набързо облякох първото, което видях и изтичах до стаята на Люк.
-Да си взимам ли багаж?
Той ме погледна странно, но после кимна.
-Да, ще отседнем в някой хотел и ще се върнем утре.
Отидох до стаята си и напъхах в куфара и някакви дрехи за утре.
Хайде, че закъсняваме! – Люк влезе и взе багажа от ръцете ми.
-Момчетата ще идват ли? – Попитах зад него.
-Май не.
Качихме се в колата и потеглихме към летището.
-Амбър. Полета е 14 часа поспи малко, сутринта те събудих рано. – Той се подсмихна.
-Да, да добре. Кога ще пристигнем?
-Казах ти, след 14 часа. Какво точно не разбра? – Той се засмя.
-А да вярно. – Извъртях очи и се облегнах на седалката. Затворих уж за малко очи, а когато се събудих оставаше час до кацането.
-Чакай, 13 часа ли спах? – Попитах объркано, а Люк кимна.
-С какво ме упои? – Погледах го строго, а той сви рамене.
-Нищо не съм ти правил. Явно е от разликата. Довечера пак ще спиш.
-Един вид ще спя повече от 24 часа за един ден?
-Нещо такова. И аз бях така първия път, но се свиква. – Той отново сви рамене. – Имаме час, да правим нещо? Впрочем имаш нови последователи в туитър. – Той ми намигна.
-Което ме навежда на мисълта, че вчера щях да си взимам телефон.- Засмях се.
Веднага след слизането от самолета ни налетяха фенове на момчетата. Взехме си багажа и тъкмо си бях помислила, че ще се измъкнем и някакъв репортер дотича до нас.
След дългите и уморителни въпроси свързани с връзката ни, излязохме от летището към 7 сутринта. Вече слънцето беше изгряло и фенките пищяха още по-силно. Проправихме си път през тях и се запътихме към хотела.
........
-А какво се предполага да облека? – Провикнах се от стаята.
-Нещо просто. – Извика в отговор.
Облякох черни дънки и една бяла блуза. Вързах риза на кръста си и обух черни кецове. Нанесох леко очна линия и спирала и завърших с червено червило.
-Иха! – Люк ме огледа от главата до петите.
-Каза просто. – Свих рамене.
-Сега виждам колко сходен е стилът ни – Той се засмя. – Хайде.
Качихме се в една черна кола със затъмнени прозорци и потеглихме. Няколко минути по-късно бяхме пред задния вход на студиото.
-Искам да не обръщаш внимание не думите на другите. – Той ми смигна и влезе първи.Последвах го и след миг чух аплодисментите на публиката.
-Дами и господа, нека посрещнем Люк Хемингс и Амбър Смит.
Чуха се аплодисментите отново и Люк хвана ръката ми, леко придърпвайки ме към дивана.
Настанихме се и жената ни се усмихна.
-Колко сте сладки двамата. - Тя се засмя. – Разкажете ни повече за себе си. Кога и как се запознахте?От колко време сте заедно?
Люк се засмя леко и започна.
-Запознахме се по странен начин, но предпочитаме това да остане лично. А относно връзката ни, сме заедно от скоро.
-А момчетата, как приемат връзката ви?
-Всичко е прекрасно, разбират се страхотно.
-Да очакваме ли някакви нови проекти на групата?
-В скоро време ще излезе новият ни албум, но това мисля, че трябва да го обсъждаме с момчетата.
-А момичето може ли да говори? – Засмя се Елън.
Аз също се засмях и кимнах.
-Разкажи ни за себе си Амбър.
-Няма кой знае какво да се разказва. – Свих рамене.
-Доообрее... –Каза провлачено. – Нека минем на въпросите от публиката?
Двамата с Люк кимнахме.
-Първи въпрос от Джени: Люк обичаш ли истински Амбър?
-Разбира се! – Отвърна ентусиазирано Люк.
-Смяташ ли да я зарежеш както заряза Ели и Джиджи?
Лицето на Люк замръзна.
-Нещо не разбирам... – Казах едва-едва. – Какво е станало?
-Оу ти не знаеш? – Засмя се нервно Елън. – Люк?
-А-аз.... – Той се загледа в една точка. – После ще ти обясня.