-Хайде бе, къде се губите толкова време? – След като отвориха вратата, веднага се чу глас.
-Ъм, малко работа... – Отговори тихо Люк. – Къде е Кал?
-Тук съм! – Изскочи от кухнята. – Момчета коя е тя?
За части от секундата на вратата се появи и Аштън, а аз потънах в земята от срам.
-Момчета, това е Амбър. Знам, че трябваше да се допитам до вас, но просто не можех да я оставя на улицата по това време, надявам се нямате проблеми. – Люк се усмихна невинно.
-Красива си! – Калъм застана пред мен. – Аз съм...
-Тя знае кои сме. – Майкъл се появи с една чаша вода и ми я подаде. – Хайде да не стоим на вратата, а?
Отидохме във всекидневната им и аз внимателно се настаних на дивана.
-Та, какво се е случило? – Попита Аштън.
-Родителите ѝ.. – Започна Майкъл, но Калъм го прекъсна.
-Мисля, че може да говори и сама.
Аз кимнах и несигурно и започнах.
-Нашите ме изгониха от вкъщи, защото не исках да се омъжа по сметка. Щях да отида все някъде, но Люк не ми разреши и каза да го последвам. – Казах тихо и всички погледи се насочиха към синеочкото.
-Сложно е за обясняване! – Набързо се защити той. – Хайде ела, ще те заведа до гостната. Момчета после ще ви разкажа нещо.
Оставих чашата на масичката за кафе и последвах момчето по стълбите.
-На колко си? – Попита ме той, докато изкачвахме стъпалата.
-На 19. – отговорих просто и продължих да крача.
-По принцип ли си толкова мълчалива или е заради ситуацията? – Той се засмя леко.
Аз свих рамене.
-Предполагам второто.
-Добре, ето това е стаята. Понеже дрехите ти ги оставихме в багажника на колата, ще ти дам моя тениска, става ли?
Само кимнах и той излезе. След малко се върна и ми подаде дрехата.
-Лека нощ Амбър. – Той ми се усмихна мило и излезе от стаята.
(*^▽^*) (Гледната точка на Люк. Ще слагам това вместо да го пиша)
-Слушаме обяснението ти Люк ! – Аш скръсти ръцете си.
-Оу стига Аш, ти били я оставил на вън? – Погледнах го невярващо.
Той въздъхна.
-Разбирам те братле, но не може да прибираме случайни фенки от улицата.
-Но тя не е случайна фенка. – Издишах и се метнах на дивана. – Просто ми стана адски гадно като я видях така. Та тя няма къде да остане!
Аш склони и седна до мен.
-Добре, може да остане. Имам само един въпрос: Харесваш ли я?
Моментално замръзнах на място.
-Аш, познавам я от два часа и знам само името ѝ и годините.
-Това не пречи. – Той се усмихна самодоволно и ми намигна.
-Аштън! – Засмях се и метнах една възглавница по него.
-Хайде да си поръчаме пица? – Майки буквално се размаза на дивана.
-Пич два сутринта е, не знам за вас, но си лягам. – Станах прозявайки се и се закатерих по стълбите.
Преди да си легна все пак отидох до Амбър. Почуках леко и се изненадах като отговори с „влез". Мушнах се вътре и ѝ се усмихнах.
-Защо не спиш? – Попитах я като седнах до нея на леглото.
-Не ме лови съня. Какво ще правя сега? Къде ще отида?
Видях, че беше на път отново да заплаче и я прегърнах.
-Можеш да останеш тук, колкото искаш.
-Не, ще намеря начин. Не искам да ви притеснявам, само трябва да се обадя на приятелката си и....
-Хей, хей, погледни ме. – Тя изви шия и ме погледна право в очите. – Ти не ни притесняваш, ясно?
Тя кимна леко.
-Заспивай сега, че е много късно.
Усмихнах се и излязох от стаята.
-Любовнико, какво прави вътре? – Аш се кикотеше пред вратата.
Набързо му показах среден пръст и влязох в моята си стая, но той е упорито копеле и ме последва.
-Какво? – Попитах и досадата личеше в гласа ми.
Аштън се кикотеше като откачен на вратата.
-Не разбирам какво е смешното. – Извъртях очи.
-Малкото ми момченце е влюбено.. – Той се засмя още по-силно, при което дойдоха и другите момчета.
-Какво става? – Майк дойде с парче пица в уста.
-Люк е влюбен! – Извика Аш и всички прихнаха.
Извъртях отегчено очи и ги избутах от стаята.
-Момчета обичам ви, но ми идвате в повече! – Затръшнах вратата, а те продължиха да се смеят.