If I Stay || Harry Styles. ||

Από Bad_Girls_Are_Cute

120K 6.5K 804

- Хари, моля те не си отивай! Имам нужда от теб! Не ме изоставяй. - Не те заслужавам. Аз съм едно нищожество... Περισσότερα

Chapter 1 || Ти да не би да флиртуваш с мен?
Chapter 2 || Чао, миличка. Обичам те!
Chapter 3 || Здравей, красавице.
Chapter 4 || Чао, секси! Ще се видим, бро!
Chapter 5 || Хари?
Chapter 6 || Хайде Харолд. Не се прави на интересен.
Chapter 7 || "Петдесет първи срещи"
Chapter 9 || Ей, къдрав!
Chapter 10 || О, мили ми Найл. Горко ти.
Chapter 11 || Знам, и аз те обичам.
Chapter 12 || Идвам с теб.
Chapter 13 || Хари, моля те, погледни ме!
Chapter 14 || Ще бъде най-добре за двама ни!
Chapter 15 || За теб!
Chapter 16 || Разваляш всичко!
Charper 17 || Крайно време беше да дойдеш, любов!
Chapter 18 || Прощаваш ли ми?
Chapter 19 || Слушам шефе.
Chapter 20 || Мисли си, блонди!
Liam, Niall & Danielle
Chapter 21 || Боли ли те?
Chapter 22 || Истина или предизвикателство?
Chapter 23 || Хари, искам да правим секс.
Chapter 24 || Твоя е.
Chapter 25 || Хари, любов моя...
Chapter 26 || Няма да го видя никога повече...
Chapter 27 || Обича ли ме?
Chapter 28
Chapter 29 || Ребека...
Chapter 30 || Обичам те, Ребека!
Chapter 31 || Ще те обичам вечно, луничке!
Chapter 32 || "Hudson River"
Chapter 33 || "Labey".
Chapter 34 || Завинаги!
Chapter 35 || Къде е моят Хари?
Chapter 36 || Това ще бъде последния път, Ребека.
Chapter 37 || Не мога да ти кажа, Ребека!
Chapter 38 || Дали да извикам името му?
Chapter 39 || Аз не съм правилния за теб!
Chapter 40 || Баща ми...
Глава 41 || Не се страхувай, аз съм до теб.
Chapter 42 || Ауч. Заболя.
Chapter 43 || Не е ли сладка?
Chapter 44 || Нали аз съм най-сладкия?
Chapter 45 || Х - А - Р - И.
Untitled Part 46 || Охх, блонди.
Untitled Part 47 || Обичам те, Хари.

Chapter 8 || Ох, по дяволите, какво правиш, Стайлс?

3.5K 175 4
Από Bad_Girls_Are_Cute

*Гледна точка на Ребека*

Всички се качихме в моята стая. Пери помагаше на Дани за прическата, а аз влязох в малката стаичка, чудейки се какво да облека. След по-малко от 15 минути из цялата стаичка бяха разхвърляни дрехи, а аз все още не знаех какво да облека.

- Периии - извиках.

- Каквоо? - извика на свой ред тя и показа главата си.

- Трябва ми помощ, не знам какво да облека. - размятах ръце из стаята за по-драматичен ефект, а тя се засмя.

- Ела, ще ти дам да облечеш нещо. - излязох от малката стаичка, която е гардероб и тръгнах след Пери.

- Ей сега идваме, ако искаш отиди и си избери какво ще облечеш. - Пери извика на Дани. Аз я погледнах и й пратих въздушна целувка. Тя ми намигна и тръгна към стаята си. Отидох при Пери. Тя изваждаше разни дрехи от гардероба си. Разгледах всички дрехи, които беше извадила. Избрах си светло синя пола, която беше една педя над коляното ми и бяло потниче малко над пъпа. Взех дрехите, целунах бузата й.

- Мерсиии. Спаси ме.

- За теб винаги. - намигна ми, а аз се отправих към стаята си. Взех гримовете си и застанах пред огромното огледало. Сложих съвсем светло червено червило, очна линия и спирала. Излязох от стаята и тръгнах към долния етаж. Отидох в кухнята, за да си налея вода, а там ме чакаха Пери и Дани. Пери беше облечена в къса, прилепнала тъмно лилава пола и светло лиливо потниче над пъпа. Дани беше облечена в черна прилепнала по тялото рокля. Косата й беше сплетена, а тази на Пери беше сплетена до половина, а на долу пусната. Аз вързах косата си на висока опашка.

- Уау, момичета! Доста сте красиви. Момчетата ще точат лиги по вас, хаха. - казах и си налях вода.

- Ох, дано се запозная с някой сексапил. - въздъхна Пери.

- Естествено, че ще се запознаеш! Всички ние ще се запознаем, въпреки че Бека вече е заета! - намигна ми Дани. Погледнах я объркано. - Не ме гледай объркано, момиче. Много добре знаем, че има игра между теб и секси съседа.

- Ох, стига! Нищо не става между мен и Хари. - извъртях очи.

- Но ти се иска да има нещо между вас, налии? - попита игриво Пери.

- Не! По дяволите, не! О, боже! Заради вас почнах и да псувам! НЕ! Не искам да се случва НИЩИЧКО между нас! Той е груб и арогантен и самовлюбен и, и, и....

- Секси?

- Не за бога! Може ли да тръгваме? - попитах раздразнено.

- Разбира се! - отговори Дани и с Пери се засмяха.

Взехме си чантичките, в които бяхме сложили телефон, пари, а аз в моята сложих и ключовете на апартамента, тъй като Пери и Дани все още нямаха. Таксито, което си бяхме викнали вече ни чакаше пред блока. Обухме си черните токчета и излязохме от апартамента.

***

Таксито спря пред "Night Club". Дани плати и заедно тръгнахме към входа на дискотеката. Пред входа стояха два бодигарда.

- Лични карти, момичета! - каза един от тях. Ние му показахме личните си карти, а когато видя, че сме на 19 ни пусна.

Из цялата дискотека танцуваха потни, пияни тинейджъри. Цялото помещение беше замъглено от цигарен дим. Имаше и сцена за караоке. С Пери и Дани се запътихме към сепаретата на бара. Огледах ги всичките и забелязах къдрава коса. Точно когато Хари погледна в посока, където стояхме ние, забелязах, че в скута му седи няква блондинка с доста къса черна пола, която едва покриваше дебелия й задник. Ръката на къдрокоското си почиваше върху задника на блонди. С него бяха и някви други момчета и... Лиам? Него пък най-малко го очаквах тук. Както и да е. Стиснах силно юмруци и издишах тежко. Какво ми става? Пери ми прошушна нещо в ухото.

- О, ето го твоя секси съсед. - подссмихна се Пери. - Ау, виждам, че има и секси приятели. - добави, заглеждайки се в един чернокоско. Стрелнах и кръвнижки поглед, а тя и Дани се засмяха. Единственото празно сепаре, което беше свободно беше точно това до това на Хари. Страхотно. Няма да си провалям вечерта, заради Хари. Тръгнахме към свободното сепаре и седнахме, поръчвайки си 3 шота.

- На екс? - попита Дани.

- На екс. - потвърдих и надигнахме чашите си. Течността се разля в гърлото ми, оставяйки горещи, парещи следи.

***

През цялото време Хари ме наблюдаваше, но аз се стараех да го игнорирам. Дани и Пери бяха на дансинга и тацуваха с момчетата от групичката на Хари.
Пери танцуваше с висок, чернокоско, който имаше татиуровки по тяло и пирсинг на носа. Дани танцуваше с висок, изрусен, който за разлика от другите момчета нямаше татуси по тялото, както и пирсинги. След като изпих поредния шот, реших да изляза навън, за да подишам чист въздух. Излязох от бара и се запътих към една пейка, която беше точно срещу дискотеката. Седнах и се отпуснах. Главата ми все още пулсираше от силната музика и от всичкия алкохол. Затворих за момент очите се,когато до мен седна някой. Отворих очи и погледнах към човека до мен. Беше ми напълно непознат. Сигурно на около 25, но не съм сигурна. Погледнах го объркано,а той само се усмихна самодоволно и постави ръката си във вътрешната част на бедрото ми, движейки я бавно. Отблъснах ръката му и се изместих встрани, за да съм по-далече от него, но той пак се приближи и уви ръката си около кръста ми, затягайки хватката. Бях изплашена до смърт! Какво искаше тоя от мен? Опитах да се измъкна от силната му хватка,но той я затягаше все повече. Сълзи започнаха да се оформят в очите ми, когато човека се опита да повдигне полата ми. Стискаше силно бедрото ми и се опитваше да разкрачи краката ми, но аз упорито ги държах прибрани.

- Пусни ме веднага! - изкрещях в лицето му.

- А, ако не искам? - той едвам изрече изречението, защото алкохола говореше вместо него.
Изнасилвача седна върху мен, взимайки двете ми ръце с една негова и ги положи над главата ми. Вече плачех неудържимо и се опитвах да се освободя, но без никакъв успех. Точно, когато изгубих надежда чух познат дрезгав глас в далечината. Почна да ми причернява пред очите.

- Ей, шибаняко. Пусни я веднага! - това беше Хари. Изнасилвача стана от мен и гледаше шокирано. Хари тръгна към него и заби юмрука си директно в носа на другия. Той залитна назад, а Хари започна да го налага с удари по главата. Когато изнасилвача беше в бесъзнание, Хари дойде към мен и ме вдигна внимателно от пейката, носейки ме като булка. Не знам къде ме водеше, но малко след като Хари ме вдигна аз затворих очите си, неспособна да ги държа повече отворени. Не знам защо, но в ръцете му се чувствах в безопастност.

*Гледна точка на Хари*

Носех Ребека на ръце и ходех към джипа си. Способен съм да шофирам, защото изпих само една бира. Когато стигнах до автомобила си я поставих на задните седалки в легнало положение. Затворих вратата и седнах на шофьорското място. Не виждах Бека да носи със себе си чантичка, така че предполагам няма и ключове за апартамента си. Ох, по дяволите, какво правиш, Стайлс? Това никак няма да свърши добре.

- Защ-що го направи? - гласът й ме изкара от мислите ми.

- Защо направих кое? - попитах, поглеждайки в огледалото за задно виждане. Видях, че тя беше седнала на средната седалка.

- Защо ме спаси? - каза едва доловимо. Може би алкохола говореше вместо нея - помислих си.

- Колкото и гадно да се държа с теб, никоя жена не заслужава да бъде изнасилена. - промълвих също така тихо.

- Б-благодаря. - каза тя, кимайки. Тя гледаше в ръцете си и чоплеше ноктите си. Кимнах и продължих да гледам пътя си.

***

Паркирах пред блока и излязох от колата. Ребека последва примера ми и също излезе. Тръгнахме към входа на жилището в пълно мълчание,а Бека си гледаше в краката. Цялата трепереше. Качихме се в асансьора, а аз натиснах копчето за 3-тия етаж.

- Ъм, Хари?

- Мхм.

- Нямам ключове за апартамента си. Може ли да напиша съобщение на Дани от твоя телефон.

- Не, няма проблем. Можеш да спиш при мен. Тоест, аз ще спя на дивана, а ти може да спиш на леглото. - потърках нервно врата си.

- До-обре. - не разбирам защо е толкова нервна. Защо се притеснява толкова от мен? Няма да я изям?! Извадих ключовете на апартамента си и направих път на Ребека да влезе. Тя влезе плахо и оглеждаше всичко наоколо.

- Ъм, ако искаш седни на дивана? - попитах нервно.

- Добре. - тя ми се усмихна топло. Не знам защо, но това накара и мен да се усмихна. Отидох в спалнята и взех една от моите тениски и един широк анцуг, който ми беше малък. Отидох в хола и заварих Ребека да седи на дивана. Доближих се до нея и седнах на дивана, подавайки й дрехите.

- Ето, ако искаш се преоблечи да не седиш в тези дрехи. Там е банята. - посочих й.

- Добре. - тя стана и отиде в банята. След 5 минути излезе. Уау. Не очаквах да й седят толкова секси дрехите ми.

- Удобни са. - каза тя и се усмихна.

- Радвам се.

- Ъм, Хари?

- Да.

- Може ли да си лягам, защото съм доста изморена? - попита плахо и тихо.

- Да, разбира се. Чакай да ти покажа къде е спалнята. - станах и тръгнах, а тя ме последва. Отворих вратата и й показах леглото.

- Мерси много, Хари! Наистина го оценявам. - аз само се усмихнах и кимнах.

- Лека нощ, Бека!

- Лека нощ, Харолд! - тя се подсмихна и разтърка очите си. Отиде до леглото, легна и се сгуши в завивките, заспивайки.

Излязох тихо от стаята, оставяйки вратата притворена. Взех един лист и химикалка, записвайки на листа "Ребека е при мен. Тя е добре и всичко е наред. Не се притеснявайте". Излязох от апартамента и залепих бележката на вратата на апартамента на Бека. Върнах се и заключих. Легнах на дивана и затворих очите си, унасяйки се.

*Гледната точка на Даниел*

Танцувах на поредната песен с русокоското.

- Е скъпа, танцуваш много добре. - прошепна в ухото ми и ме притисна към себе си.

- И ти не си за изхвърляне. - прошепнах също в ухото му и се усмихнах.

- Найл. Найл Хоран. - усмихна се чаровно, обвивайки ръцете си около кръста ми.

- Даниел. Даниел Пийзър. - прехапах устната си и погледнах към Пери. Огледах се за Ребека, но не я видях никъде.

- Кого търсиш? Гаджето? - Найл попита подсмихвайки се.

- О, не. Аз нямам гадже. Търся една приятелка. - засмях се, -Извини ме. Трябва да отида до онова момиче. - посочих Пери.

- Ще се видим ли друг път. - повдигна едната си вежда.

- Не знам, зависи от съдбата. - намигнах му.

-Е значи мога да помогна на съдбата. - намигна ми, - Подай си телефона. - кимнах и хванах ръката на Найл, дърпайки го към сепарето. Видях чантата на Бека, но нея все още я нямаше. Извадих телефона си от чантата ми и го подадох на Найл, докато разглеждах все още бара. След малко ми върна телефона. Проверих как се е кръстил. Беше се написал "Може би бъдещото ти гадже". Засмях се, а той ми намигна.

- Е аз трябва да поговоря с една приятелка. Така че, докато съдбата ми звънне. - намигнах му, взех чантата си и тези на Пери и Бека и тръгнах към Пери.

- Може ли да те отмъкна? - попитах Пери и погледнах чернокоското.

- Да. Чао, Зейн. - тя му се усмихна, а той и намигна и тръгна към Найл. Тръгнахме към сепарето.

- Е какво стана? - попита ме Пери.

- Нищо интересно, при теб?

- И при мен. - усмихна се и седнахме.

- Да си виждала Ребека? - попитах я, а Пери поклати глава в отрицание. Огледах на ново бара. Докато оглеждахме наоколо момчетата от групичката на Хари, тоест Лиам, Зейн и Найл се приближаваха към нас.

- Да сте виждали Хари? - попита Найл.

- А да сте виждали Ребека? - отговорих на въпрос с въпрос.

- Ами, аз видях как Ребека излезе от бара преди около половин час,а малко след нея излезе и Хари. След това никой от тях не се е връщал. - каза Найл.

- Оф, Хари... Моля те не прави глупости, за които после ще съжаляваш. - добави разтревожено Зейн, почесвайки нервно врата си.

- Какво имаш в предвид? - попита го Пери.

- Как така? Не може да не сте чували за репутацията на Хари? - каза Найл.

- Репутация? Каква негова репутация? - попитах объркано, поглеждайки разтревожено към Пери.

- Той е лошо момче. Почти всяка вечер прекарва в бара, чукайки различно момиче. Когато нещо не стане на своето е готов да пребие до смърт някого, но разбира се не и момиче. Колкото и да е груб, никога не би посегнал на момиче...

- О, боже мой! - прошепнахме с Пери, покривайки устите си. - Тр-рябва да намерим Бека. Веднага.

С Пери, Зейн, Найл и Лиам тръгнахме към изхода на бара, когато забелязахме, че на паркинга липсва колата на Хари.

- Ако искате мога да ви закарам? - попита Зейн. - Не съм пил. Аз не пия. Само Найл и Лиам пиха.

- Добре тогава. - казах.

Тръгнахме към колата на Зейн, която беше Audi A4. Зейн седна на шофьорското място,а Пери до него. Останалите седнахме отзад. Казах му адреса, а той запали колата и тръгна.

***

Когато Зейн паркира пред жилището ни, Найл забеляза колата на Хари.

- Ето го джипа на Харолд. - посочи ни Зейн.

- Момчета, искате ли да се качите горе с нас? - попита ги Пери. Те се спогледаха.

- Ам, да. Защо не. - отговори Лиам.

Всички излязохме от колата и тръгнахме към входа на блока. Качихме се в асансьора, а аз натиснах копчето за етажа ни. Зейн тъкмо искаше да почука на вратата на Хари, когато гласа на Найл го спря.

- Ей, бро. Виж това. - каза и му подаде бележката, която беше закрепена на нашата входна врата. Зейн прочета внимателно бележката и промърмори.

- Е, нека така да е...

- Ще влизаме ли или ще висим тук в коридора, рискувайки да събудим съседите нищо, че е 11 часа. - засмях се и извадих ключовете на апартамента от чантичката на Ребека. Отключих и всички влязохме в хола.

- Сядайте, където искате. - подкани ги Пери. Момчетата се настаниха на диваните, а аз и Пери отидохме до кухнята, взимайки нещо за пиене. Върнахме се в хола.

- Искате ли да играем на нещо? - наруши тишината Найл.

- Айде. - казахме всички в един глас и се засмяхме.

- Истина или предизвикателство?- предложи Лиам. Всички се съгласихме.

- Но... - започна Зейн - Ще играем по моите правила. - усмихна се игриво.

- Ъм, добре. - отговорихме в един глас с Пери, поглеждайки всички несигурно с лека усмивка.

- Мацки, изобщо си нямате на представа на какво се съгласихте току що. - намигна ни Найл.

Засмяхме се и всички седнахме на килима пред телевизора.

- Такааа... правилата са следните... Предизвикания предизвиква друг, но който не изпълни предизвиканото сваля една негова дреха, ясно? - обясни ни Зейн. С Пери кимнахме, тъй като другите вече знаеха правилата. Седнахме по следния начин: Аз, Найл, Лиам, Зейн и Пери. По средата имаше шише водка и уиски и 5 чашки. Лиам предизвикваше първи.

*Гледна точка на Пери*

- Пери, какво избираш? Истина или предизвикателство? - замислих се за момент, но реших да започна с истина.

- Истина.

- Девствена ли си? - попита ме Лаим. Що за въпрос, по дяволите?

- Не, не съм девствена. - сведох глава.

- Добре, ти предизвикваш. - каза Лиам.

- Дани, истина или предизвикателство? - попитах.

- Предизвикателство.

- Целунете се с Найл. За 15 секунди с език. - усмихнах се самодоволно.

- Айде, скъпаа. Ела при батко. - Найл се усмихна широко, протягайки краката си, за да може Даниел да седне в скута му. Тя стана и седна в него, увивайки ръцете си около врата му, а той сложи ръцете си на задника й, стискайки го леко. Дани разби усните си в неговите. Леле, доста страстна целувка. Тъй като тея двамата буквално се изяждаха, реших, че това трябва да се снима, показах на момчетата да мълчат, а те просто кимнаха, усмихвайки се лукаво и бързо взех телефона, снимайки ги. Те се отделиха, защото времето изтече, а бузите на идвамата бяха червени като домат.

- Ам, ако искате горе има 3 свободни стаи. - предложих им, усмихвайки се широко.

- НЕ! - отсече ме Дани.

- Добре, добре. Само предложих. - вдигнах ръце в защита и всички се засмяхме.

***

Нощта си минаваше, а ние все още играхме и се забавлявахме. Между временно Зейн остана само по панталони, Найл само по боксерки, Лиам си беше облечен напълно, а ние двете с Дани бяхме само по бельо. Със Зейн вече се целунахме около 5-6 пъти, а Дани ме предизвика да се търкам в чатала му, за да ми го върне за по-рано, а Найл и Дани се "изядоха" над 4 пъти.

- Е, сексита... Мисля, че е време да си тръгваме. - каза Зейн.

- Да, стана късно. - добави Найл.

- Добре, момчета. Ще се видим скоро, надявам се? - попита Даниел.

- Естествено. Вие къде учите? - поинтересува се Лиам.

- Ами и трите сме в Ню Йоркския университет. - казах. - А вие?

- И ние. - отговориха едновременно.

- Тогава ще се виждаме доста често, хаха.

Момчетата тръгнаха към вратата,а ние ги изпратихме. Дарих Зейн с кратка целувка по бузата, както и Дани - Найл.

- А мен кой ще ме целуне за лека нощ? - попита намусено Лиам, правейки кучешка муцунка. Всички се засмяхме. Целунах го по дясната буза, а в същото време Дани целуна лявата му буза. - О, пукайте момчета. - заяде се Лиам с Зейн и Найл, а ние се засмяхме.

- Лека нощ, момчета! - пожелахме им с усмивка.

- Лека нощ, мацки! Да спите в кош и да сънувате нас в разкош, хаха. - каза Зейн, пращайки ми въздушна целувка. Засмяхме се и затворих вратата на апартамента, заключвайки, а те тръгнаха към асансьора.

- Доста дълъг ден, нали Дани? - погледнах я и се усмихнах.

- Определено. Хайде да си лягаме. - каза и заедно се качихме на втория етаж. Пожелахме си лека нощ и си влязохме по стаите.

Авторска бележка: Това на снимката е облеклото на Ребека! ♡ Ако главата ви е харесала гласувайте или напишете нещо в коментарите! ♡ Благодаря предварително за отделеното време за историята! <3

Συνέχεια Ανάγνωσης

Θα σας αρέσει επίσης

15.9K 771 27
¶НОВАТА КНИГА Е В ПРОФИЛА МИ¶ ‼️Тази история не е като другите! Защо ли? Защото в тази история се доказва, колко жесток е света, колко лоши хора има...
43.9K 1.5K 73
Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...
89K 5.6K 33
Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Чувала съм този израз доста пъти, но дали това, което гласи, е вярно? Може ли изживяната болка да ни нап...
109K 4.7K 68
Сана е най-обикновено момиче докато не попада пред погледа не на кой да е.....а на мафията. Джънгкук дори не подозира как едно момиче може да влезе...