Сцена трета - Сарасвати
Ярка синя мълния блесна и проряза небето, в близост до тях. До този момент то беше ясно и затова .Елезар веднага се досети, че ще се появи Сарасвати (стихийните магове, които можеха да си позволят да се придвижват по този начин се брояха на пръстите на едната му ръка). Забърза, за да я посрещне.
Встрани от тях, сякаш от нищото, се появи забележителна жена. Кожата ѝ бе мургава, но това не намаляваше приказната ѝ красота. В многоцветната ѝ дреха се преливаха различни цветове, но зеленото преобладаваше. На гладката ѝ кожа изпъкваха странни татуировки и пищни украшения...
-Радвам се да те видя, Сарасвати - поздрави я Елезар. Честно казано не бях сигурен дали ще дойдеш
Моментално получи звучен шамар, а неочаквано след това - и целувка
-Идиот - скастри го тях. - знаеш ли как пътувах? Не правя такива сложни преходи всеки ден. А твоето съобщение гласеше, че трябва спешно да пристигна.
-Ох! Никога няма да разбера жените - поклати глава той, докато си разтриваше бузата- шамара разбирам за какво беше, а целувката?
-Е, щом ти не разбираш аз пък няма да ти обяснявам! - сопна му се тя - сега ще ми обясниш ли за какво съм ти притрябвала толкова спешно или трябва да гадая? Нали знаеш - не чета мисли.
-Така ли? Не знаех. Във всеки случай добре се справяш с „нечетенето на мисли" - той бързо се наведе напред, за да избегне едно шляпване по врата.
После започна да ѝ разказва. В краткото време което имаха ѝ съобщи всичко по-съществено. Спести си някои малки подробности. Нямаше нужда Сарасвати да знае всичко
В този момент зърна Роксана и деликатно насочи Сарасвати натам. Роксана тъкмо бе успяла да намери нещо като стол за двете гостенки. Постепенно започваше да се събира народ.
- Господарке Косара, Роксана - това е Сарасвати. - представи я той. - Моя стара приятелка и надявам се - съюзница. Току що пристигна чак от Дивите земи. Сарасвати това са господарката Косара, нейната довереница Алма и Роксана - за която вече ти разказах.
Сарасвати ни каза нищо, но той усети, че настроението ѝ се промени. „Какво пък сбърках сега" - зачуди той.
За сметка на това заговори господарката Косара
-Хубаво е да знаем, че имате приятели майстор Елезар - Сарасвати вдигна вежда при това „майстеросване,** но не каза нищо.
---
**При стихийните магове единствената титла, която се зачита е „учител", инак обикновено просто си говорят на "ти". Признаването на някого за майстор е по-скоро негласно, а не в смисъл че получава някаква тапия
---
-Надявам се, че вашето представление ще завърши с успех. Заложила съм много на Вас
-Аз съм заложил не по-малко, господарке Косара. Вярвам в успеха си, но съм се подсигурил. - Тя изхъмка. Но не можеше да каже нищо.
-Роксана, моля те осведоми ме ако се появи Безмер. Не го познавам добре и бих искал да поговоря с него. А междувременно ще обсъдя някои неща със Сарасвати - той дипломатично я хвана под ръка и се отдалечи
-Вече си майстор, а?
-Трябваше да оставя да се обръщат някак към мен. Господарката Косара ме нарече така и аз и казах да използва тази титла спокойно. Не ѝ придавам значение, хората които ме познават знаят дали съм майстор или не. Кажи ми моля какво наистина те мъчи. Усещам, че си недоволна от мен за нещо?
-Не ми каза, че ученичката ти е толкова красива - оплака се тя.
-КАКВО?!
-Никога няма да схвана женската логика. Светът да се срутва ще си намерят повод и място за ревност. Духовете да го вземат, ти си единствената жена която ме е интересувала някога.
-Закълни се!
-Заклевам се в каквото поискаш! Роксана е много симпатична, но тя може спокойно да ми е дъщеря! Отнасям се с нея напълно бащински. Всъщност не знам от какво се оплакваш - ти си една от малкото жени, която владее стихийната магия. Не би ли искала това да се промени
„Добре че не ѝ казах, че ще уча и господарката Косара. Тогава щеше съвсем да изтрещи. Но това са притеснения за друг ден. Сега да се оправя със Онегавон и приятелчетата му"
-Аз го знам, но е добре да го знаеш и ти! - каза тя поуспокоена. - сигурен си си, че не изпитваш нищо към нея, така ли? А тя към теб?
-Духовете да го вземат Сарасвати! - ядоса се той - Виждаме се веднъж за дванадесет години, след едно скарване и веднага им разиграваш сцена на ревност. Не мога да отговарям за чувствата на другите хора, но само ти ме интересуваш. Какво искаш да ти кажа, че да се успокоиш. Питам защото виждам че Онегавон и приятелчетата му започнаха да се събират - той кимна в далечината. Отдалеч виждаше, че Онегавон е събрал внушителна групичка от заклинатели. Това ли е той? Не е впечатляваш.
Не го подценявай - за него човешкият живот е без стойност, стига да постигне целите си.
-Значи не е толкова по-различен от теб - засмя се тя - кажи сега какво всъщност искаш от мен.
Той ѝ каза.
-Само това? А не например да ти сваля Луната?
-Засега -само това. Луната ще почака - влезе той в тона ѝ
-Хъъъм ще си помисля. - Дължиш ми една голяма услуга - усмихна се тя и го сръчка лакът.
-Да, ще го имам предвид - той забеляза отчаяните опити на Косара да му привлече вниманието.
-Виждам, че е пристигнал един потенциален съюзник. Ще трябва Роксана да ни представи един на друг. Нали няма сега да ми разиграваш сцени на ревност?
-Ще видя как ще се държиш - усмихна се тя - е добре да вървим и да се запознаем с твоя...съюзник.
Сцена четвърта - Безмер
Безмер дълго време имаше колебания дали да дойде. По принцип избягваше да се замесва във войните на маговете, но този път нямаше изход. Заклинателите от доста време бяха трън в петата му, но досега не им обръщаше внимание. Достатъчно могъщ бе, за да си го позволи. Очевидно, че нещата бяха достигнали критична точка. Опита на Онегавон да убие Косара го бе подразнил.
В началото Безмер се съмняваше, ча малката може да е шпионка. Информацията от баба Курта бе достатъчна, за да го убеди да поговори с нея, но не и да разсее съмненията му. Но поведението на момичето и нападението над нея разсеяха съмненията му.
Беше говорил с неколцина приятели. Пристигането му този път не бе така впечатляващо, както преди, но видя че местната общност бе започнала да се събира. Отдалеч разпозна господарката Косара, макар че не я бе виждал. Едва ли можеше да я сбърка, съмняваше се много жени да изглеждат толкова великолепно. До нея имаше две жени - едната бе Косара, а за другата подозираше, че е някоя приближена на Косара. Когато го видя Косара му махна. Видимо се отегчаваше в компанията на двете жени. Тя се забърза към него, докато правеше знаци на някого. Той проследи погледа ѝ
Недалеч от тях се разхождаха добре облечен брюнет на около четиредесет години и една мургава красавица. Дори отдалеч Безмер усети силата на мана***в тях. Явно мъжът бе Елезар. Интересно коя ли бе жената.
***мана/оренда - сила извличана от камъните, вятъра и пр.
Косара първа стигна до него.
-Радвам се да те видя Безмер. След последния ни разговор не бях сигурна дали ще дойдеш
-Аз винаги изпълнявам казаното от мен.
-Поканил си приятели? - попита тя, за стоящите до него мъже. Те приличаха на него, но вместо вълк имаха съответно лисица и бобър за помощници
-Да, затова се забавих. - той се въздържа от обяснения. Не обичаше да казва нещо по два пъти, а бе видял че високият мъж и жената идват насам.
- Предполагам, че това е учителя ти.
-Да точно така. Безмер това е..
- ...Елезар - приятно ми е - мъжът тъкмо се изразни с тях.
-Косара явно си довела приятели - той се обърна към нея.
После отново кимна на Безмер - ще имам ли честта да знам кой стой пред мен?
Безмер си отбеляза учтивата формулировка. По принцип не бе възприето маговете да се питат за имената, но случаят бе необичаен.
-Аз съм Безмер - изръмжа той в унисон с вълка си - а това са мои приятели. Расате и Волдемар.
Двамата мъже до него безмълвно отговориха на поздрава.
-А това е Сарасвати - моя отдавнашна позната. Повиках я тук чак от Далечния изток. - тя раздаде своите усмивки - много ми е приятно.
Сарасвати бе истинска красавица, но Безмер не се остави да бъде заблуден толкова лесно.
-Всичко това е много хубаво, но бих искал да чуя за какво сме събрали
Елезар се изненада
-Мислех, че Роксана ти е обяснила?
-Да, тя ми каза всичко което можа, но аз искам да чуя по-подробни обяснения от теб.
-Тогава ще го обясня накратко, защото виждам, че Онегавон и приятелите му вече идват насам. Сушата вилнее от три години. Като изключим кратки промъждутъци, почти няма дъжд. Посевите загиват, а заклинателите не искат да променят нещо без да им се налят куп пари, каквито в хазната няма. Господарката Косара се обърна към мен, защото в качеството на стихиен маг разбирам по евтино
-Всичко това го разбирам. Не разбирам обаче защо си избрал да се замесиш - каза Безмер - ученичката си можеш да я оплетеш с думи, но аз знам че винаги си можел да откажеш предложението
-Не бъди толкова сигурен - с този Елезар явно трябваше да внимава. Той бе умен, опитен и самоуверен - конфликта със заклинателите бе назрял; а ако още известно време не се направи нищо за сушата те така или иначе биха намерили някой на когото селяните да си изкарат гнева - и това щяха да бъдат стихийните магове. Циреят бе набрал, по-добре да го пукнем.
-Притеснява ме, че действията ти може да отприщят вълна от насилие. Впрочем това са притесненията и на моите спътници. Ти лесно би могъл да си тръгнеш, но ние ще останем тук и ще живеем с последствията.
-И аз ще остана - Безмер повдигна вежда при тези думи на Елезар, но не каза нищо.
-Може би не завинаги - призна Елезар - но достатъчно задълго, за да приема последствията от действията си. А относно другото - твърде е възможно да се стигне до сблъсък, признавам го. Но проблема няма да изчезне, ако само отлагаме неизбежното. А пък и всеки прогрес се движи от насилие. Помисли за възможният ефект - стихийните магове ще излязат от сенките и ще заемат достойно място.
-Моето място и сега си е достойно - каза Безмер - но да речем, че успя да ме убедиш. Донякъде. Спора ни с теб ще продължи, но днес ще те подкрепим
Расате му кимна - Можеш да разчиташ и на моята помощ
Волдемар сдържано каза - Каквото обещаха моите приятели се отнася и за мен
Елезар почувствува, че камък му падна от сърцето. Помощта на Безмер щеше да е безценна, а ако магът от Зелена дъбрава бе решил да му пречи щеше определено да го затрудни. Онегавон бе достатъчен проблем сам по себе си.
-Благодаря - каза кратко той - признателен съм за подкрепата ви, но сега трябва да се приготвя за изпитанието
-Какво искаш точно да направиш - обади се мъжът с лисицата. Расате. Той не бе говорил много досега, но това само по себе си не значеше нищо. Може би просто бе мълчалив по природа
-Смятам да предизвикам жреците. Искам да ги принудя, да направят магия с която да премахнат сушата. Ако съм прав те няма да успеят
-Да кажем, че стане така. И после.
-После идва моят ред. Ще създам буреносни облаци и силен вятър, който да ги донесе.
-Само това ли? - поинтересува се Безмер
-Не, разбира се - погрижил съм времето устойчиво да се промени. Едва ли трябва да обяснявам на опитен маг като теб, колко трудно бе това - особено предвид, че сме в селото, а не до някой поток.
-Да, наясно съм - Онегавон и хората му няма ли да се опитат да ти попречат?
-Нали вие сте тук? Ще ми помагате - той се усмихна - Прощавай, но ако си сте изчерпали въпросите си трябва да преминавам към действие. Виждам, че Онегавон губи търпение, а господарката Косара вече отдавна го е загубила
Той понечи да тръгне към Онегавон, но за негова изненада Сарасвати не го последва
-Няма ли да дойдеш? - изненада се той.
-Не благодаря, виждам че и сам се справяш чудесно. Освен това ще съм по-успешна от разстояние. Запомних какво говорихме одеве.
Той повдигна рамене и се насочи към Онегавон