Войната на стихийните магове

Глава четвърта - сцена втора (Елезар)

                                                                         ден  трети/четвърти на месец Червен

Вече се свечеряваше когато Елезар  напусна резиденцията, но той предпочиташе да не се задържа на едно място. Като син на магьосническа раса той можеше да се възстановява силите си много бързо, когато се наложи. Честно казано можеше мигновено да се окаже много-много далеч от тух. Достатъчно бе да използва поредната мълния, за да премести тялото си. Той обаче не желаеше да привлича излишно внимание, а така определено не би останал незабелязан.

Елезар не се съмняваше, че Онегавон и хората му ще впрегнат всички усилия, за да се справят с опасността. Нужно бе да се действа бързо и решително. Явно тази нощ нямаше да се спи. Той въздъхна тихо - въпреки че се уморяваше трудно и виждаше доста добре на тъмно, неговите способности все пак си имаха своите ограничения.

На сутринта той достигна мястото което търсеше. Вече се канеше да влезе, когато се сети да направи проверка за защитна магия. Някои магове не обичаха да ги безпокоят. Всъщност - повечето магове.

Добре че се подсигури. Внепазпно полетелите срещу него ледени висулки го накара рязко да отскочи. Докато се търкаляше в шумата се появи Сарасвати.

-А, ти ли си? - каза тя  - крайно време бе да се появиш. Последвай ме ако обичаш.

Той благоразумно тръгна след нея, без да задава въпроси. Виждаше се с просто око, че е крайно раздразнена. Вътре в пещерата тя бе издълбала специална улеи в скалите.

- Е, малкото ти представление се получи - каза тя, щом седнаха - жива и здрава съм. Благодаря, че попита.

-Сигурен бях че си жива  - отвърна той - ако беше загинала веднага щях да разбера. Ние с теб сме твърде свързани, за да не го почувствам.

Тя понечи да каже нещо и се отказа.

-Ласкател. - каза тя, но видимо бе доволна - кажи сега какво следва, според плана ти?

- Налага се да изчезнеш за малко. - каза той и когато видя че тя се намръщи бързо прибави - честно казано аз също се надявах, че този път ще се видим за по-дълго. И все още се надявам. Но отговорът на заклинателите няма да закъснее. Когато разберат, че си жива и сме им заложили капан гневът им ще бъде страшен.

-Аз не се страхувам от тях. Както виждаш мога да се пазя.

-Вярно е, но на мен ми се иска да не прилагаме сила. Все още не. Трябва да накараме  населението да ни приеме.

-Под нас имаш предвид...?

-Нас стихийните магове. това би било първа стъпка към по-висша цел. Нашият вид изчезна, Сарасвати. Нито Атлантис, нито Недем вече съществуват, а от дълго време не сме чували нищо за Хейвън - не и след Небесната война.  Хората, които населиха земята, нямат нищо общо с нашия вид. Бих искал да ги цивилизовам, да променя културата им.

-Смяташ да се превърнеш в един малък бог за тях - каза тя замислено - това е опасно, Елезар. Какво ще стане, когато малката  ти приятелка остарее, а ти не се промениш? очакваш хората да не забележат, че ще живееш сто, двеста, триста години?

-Забравяш, че можем да променяме външния си вид. Всъщност съветвам и теб да го сториш. Аз съм чужденец, но съм подбрал външен вид, с който да приличам на местните. Ти си много различна от тях.

-Не ме ли харесваш такава? - нацупи се тя.

-Напротив - ти си ослепителна. И аз много ге ценя. Но трудно ще се слееш с околоните, а ми трябваш за важна задача - той ѝ обясни каква.

-Ето защо се налага да напуснеш Даромир, а също и да промениш вида си в нещо по-ненатрапричво. Не мога да не те попитам  - с мен ли си Сарасвати.

- Разбира се че съм с теб. Но ти не ми отговори на въпроса - какво ще направиш, когато другите остареят, а ти - не. Признавам -промяна във външият ти вид ще ги заблуди донякъде, но като не умреш в следващите сто години хората ще започнат да си задават въпроси.

-Затова се налага да умра. Може би не скоро, да речем след десет или петнадесет години....но съм решил да инсценирам смъртта си. Освен това би било хубаво да имаме достатъчно време един за друг.

-О, значи влизам и по друг начин в плановете ти. Това е добре - ще ти помогна.  А с малката какво ще правиш?

-Е, тя ще мине ускорен курс по обучение. Но аз се надявах, че няма да говорим само за моите планове? Нощта настъпва, аз съм доста уморен. Пътувах цял ден пеша.

-толкова уморен, че нямаш сили за мен - усмихна се тя прелъстително - нощта е пред нас. Предлагам да ѝ се отдадем.

И Елезар почувства как умората му внезапно отлетя. Следващите часове само звездите огрява безшумно преплетените им тела.