Войната на стихийните магове

Глава четвърта. Пета сцена. Роксана - 3

Събуди се бавно. Сякаш идеше от много далеч. Елезар стоеше седнал до леглото ѝ и ръчкаше огъня

-Събуди ли се? Слава на Духовете. По едно време бях започнал да се притеснявам. Имаше температура и бълнуваше.

-Змията... - започна тя, но той я прекъсна

-Тук няма змии. Сънувала си.

-Но аз я видях. На твоето място имаше змия, с ръце, крака и дрехи и говореше с твоя глас.

-Сънувала си! Често срещано е при инициация да се смесват минало настояще и бъдеще в едно цяло. Може да си видяла някой който е седял на моето място преди три хилядолетия или който ще седи след петстотин години и събитията да са се смесили в главата ти. Предполагам, че и аз имам вина с моите истории. Затова за известно време ще спра да ти разказвам страшни истории. Жадна ли си – смени темата той.

-Да, много.

-Да, очаквах го. Беше трескава и изхвърли доста пот. Там има ментов чай и малко сухари. Хапни, възстанови сили и ще потеглим наобратно. Дрехите ти са свити прилежно в ъгъла.

Тя го послуша. Чистият въздух и приятната закуска освежиха мислите ѝ

-Елезар...какво е това място. Тези фигури ...?

-Направи ти впечатление, а? Сложно ми е да ти обясня, още повече, че и аз не знам всичко за него. Уверявам те, че е изградено с магия. Някой път обезателно ще ти разкажа за него, но за тази цел ще трябва да ти разакжа повече за атлантите, а не искам да те обременявам излишно. Ти вече се напрегна доста от моите легенди.

-Елезар...мога ли да те питам нещо? „

-Днес може да ме питаш всичко. Не давам обещание, че ще ти дам за всиичко отговори, но ще се опитам да задоволя любопитството ти.

-Тези истории...истински ли са?

-Интересен въпрос. Това са легенди. В тях има истини, преувеличенияи откровени измислици. Аз самият не знам абсолютно всичко освен две неща - атланти е имало, и да – Атлантис е потопена. Дали е имало „богове"? Вероятно, но откъде са идвали нямам представа. Какво е станало с атлантите също нямам представа. Някои се спасили, повечето – не. На много от въпросите ти нямам отговор. Не и еднозначен.

-А защо ми ги разказа? - защото традицията е всеки изминал инициацията да научава максимално много за миналото от своя учител. Готова ли си? Да тръгваме.

Тя го последва но въпросите продължаваха да напират

-Елезар...какво налагаше тази инициация? Останах с впечатлението, че ти не си я замислял първоначално, не и толкова скоро.

- Днес сме приказливи, а? Права си – не я замислях толкова скоро. Събитията наложиха да действам по-бързо от обичайното. Случват се много събития и то – за много кратко време. Налага се да предвидя мое тежко физическо нараняване или дори смърт. Онегавон взема крайни мерки и аз трябваше да ускоря обучението ти. Сега доволна ли си?

-Онегавон...сякаш бе преди сто лета, когато бяхме в Даромир. Чудя се какво ли става там?

-Големи неприятности. – тя се сепна – откъде знаеш...откъде знаете учителю?

Той се усмихна. – Чак сега се усети че ми говориш на „ти"? Нищо – когато сме насаме можеш да го правиш. Ще те помоля обаче да не си така фамилиарна когато сме пред хора. Сега да отговоря на въпроса ти- свързах се със Сарасвати. Тя ми каза някои неща.

-Чрез вятъра нали? – досети се тя.

-Чрез вятъра и по други пътища. Виждам, че чрез опита си ставаш все по-умна. Този метод си има своите неудобства и е изтощителен, но не можех да стоя непрестанно до леглото ти. Всеки от нас, великите стихийни магове си има свои методи. Някой е добър в едно, друг – в друго. Няма двама от нас с напълно еднакви умения. Сарасвати е много добра, когато трябва да научава разни неща. Аз пък съм доста добър когато трябва да лекувам. Безмер очевидно е добър с илюзиите. Всеки си има Таланти.

-Какво ще правим сега? – пред тях изникнаха загадъчните фитури

-Спешно се налага да се приберем. В Даромир стават множество събития. Част от тях ти видя в своите видения, други пък предстои да се случат. Моаите – така се наричат тези фигури- ще ни помогнат да се преместим по-бързо. Те ще канализират енергията ни.

- Ще ...какво?

-Извинявай говоря неразбрано за теб. Ще подпомогнат магията ни да се прояви по правилния начин. Но сега те моля да се съсредоточиш. Ще използвам същия метод като на идване – чрез светкавица – а той може да е много изтощителен. Готова ли си?

-Напълно – отвърна тя макар да не бе сигурна колко е готова.

-Добре тогава – обхвани ме силно през кръста. Силно! Не всеки ден прехвърлям двама души – и то на такова разстояние. Готови....Сега!

Мълния. Светкавица. Студ. Мрак.