Сцена първа - Елезар
Елезар правеше сутрешната си медитация, когато усети присъствие. Някой се приближаваше – и го правеше доста шумно. Успя да се концентрира и по стъпките разбра, че това е млада жена. Дори и да бе имал съмнения уханието на Роксана и шумът от крилете на Карач му казаха всичко
-Радвам се, че пристигна Роксана. Липсваше ми.
Тя трепна.
-Как разбрахте, че пристигам учителю.
Той се обърна към нея усмихнат.
-Тайна. Не знаеш ли – илюзионистът никога не разкрива номера си!
-Хайде сега девойче, разкажи ми как мина пътуването ти. През какви перипетии премина? Не почакай – преди да започнеш нека похапнем. Винаги е трудно да се разказва на гладен стомах. За нещастие в торбата имам само ябълки, меденки, малко масло и няколко милинки, но на за нас тримата ще стигнат.
-Но ние сме двама? – обърка се тя.
-А Карач защо го изключваш? – засмя се той. Смехът му зарази и нея. Те седнаха – тя на един пън, а той на тревата. Докато закусваха тя му разказа събитията.
-Чувал съм за този Безмер, но не го бях виждал – каза замислено той. – Явно е доста могъщ, щом може да направи такава сложна илюзия. Да промениш външния си вид не е прост номер, но да промениш цяла околност във възприятията на околоните е доста сложно.
-Той умее и да се появява и да изчезва сякаш от нищото – каза Роксана видимо впечатлена.
Мигновеното придивжване от едно място на друго е нещо което по-напредналите стихийни магове умеят - призна той. - Е, някой използват вятъра, други мълниите...всеки си има начин на придвижване. Но твоят приятел Безмер е видимо силен маг. Надявам се само наистина да го последват и други
CZYTASZ
Войната на стихийните магове
FantasyФентъзи в алтернативен свят подобен на България 9-10 век, (прабългаро-тюркски елит и прабългаро-славянско население)с някои модификации. Съществува нещо като федеративна държава, всеки от господарите се отчита на кана, но централната власт е слаба...