- Преди да кажеш какъв е проблема, трябва да ти кажа нещо. - прекъсна ме Лео. - Разбрах коя е била главната лекарка, която е казала, да те излъжат за Ема. Била е Наталия, Хим.
-Наталия? - попитах. - Нашата Наталия? Моята Наталия?
- Какво смяташ да правиш,Хим? - попита ме притеснено Дилън.
- Връщаме се в Лондон. Дилън,ти първо ще отидеш до Барселона,за да вземеш Ема. - избегнах въпроса му и се отправих към вратата.
- Не отговори на въпроса ми. - спря ме той, преди да изляза.
- Пази дъщеря ми. Ако нещо и се случи ще те убия.
НГТ
Наталия Кобилкина бедоста добър прогресиращ лекар. Развиваща се доста добре в сърдечната хирургия и психологията. Беше щастлива. Току що бе спасила поредния живот, но все още я беше яд, че не можа да помогне на един човек,който много обича. Човек, който промени живота ѝ. Човек, който я накара да вярва, че всичко е възможно.
Тя съжаляваше за това,което направи. Съжаляваше,че излъга, но нямаше друг избор. Съсипа едно семейство, но спаси два живота. Поне така си мислеше тя. Или поне така ѝ се искаше да мисли, за да не се обвинява.
Най - сетне стигна кабинета си. Отвори вратата с усмивка, очаквайки да намери вътре стажантката си, която да я поздрави за поредната успешна операция. Вместо това тя намери стажантката си вързана за един от столовете. От нея се стичаше кръв. Тя хлипаше тихо, до колкото и бе възможно, и погледна Наталия с очи пълни със страх. Погледна нагоре и завари момичето, чийто живот бе спасила, преди толкова много години, но и, чийто живот съсипа, отнемайки ѝвсичко което имаше.
-Радвам се да те видя Наталия. Имаш доста добра стажантка. Познава частите на тялото си перфектно. Мисля,че преди малко уцели черния ѝдроб. - засмя се тя.
- И аз се радвам да те видя Хим. След като си тук, явно си разбрала какво е станало. Отне ти доста време. - засмя се лекарката.
- Вярвах ти. - прошепна Хим,взе черния пистолета и погледна Наталия в очите.
- Знам. - прошепна тя. - Хим,това е между мен и теб. Тя няма нищо общо. - каза лекарката и посочи кървящото момиче. - Позволи ми да и помогна. - каза тя с очи пълни със молба. Хим се засмя и насочи пистолета към момичето. Натисна спусъка и уцели момичето в рамото. Момичето изпищя от болка. От очите и се стичаха все повече и повече сълзи, докато на лицето на Хим, път си проправи надменната усмивка.
- Колко много ми липсваше това. - засмя се тя и се завъртя на стола, на който седеше. - Сега, ако не искаш да продължавам, по - добре започвай да говориш, защото много добре знаеш на какво съм способна. - намигна ѝ тя. Наталия вдиша дълбоко и после издиша. Седна на стола,до раненото момиче,и ѝ каза,че всичко ще бъде наред.
- На твое място не бих и давала напразни обещания.- обади се Хим и отново уцели момичето, този път в крака.
-Достоточно. - извика Наталия. -Е? Какво искаш да знаеш Химена? - попита тя,готова да говори. Хим се усмихна победоностно. Знаеш, че ще я пречупи.
- Защо? Защо ме излъга? Защо ми го причини?
- Не исках.
Ретроспекция
Наталия беше в женската тоалетна,на втория етаж,на една от най - елитните болници в Лондон. Беше щастлива. И с право. Най - добрата ѝ приятелка сеомъжваше след седмица и беше щастлива. Истински щастлива. Докато миеше ръцете си, вратата се отвори. В огледалото, тя видя един от най - страшните си кошмари.
-Спокойно,секси докторке. Няма да те нараня. - прошепна Майкъл.
- И думите ти трябва да ме успокоят, така ли?- попита със сарказъм тя.
- Ако пред мен,стоеше човек,убил повече хора отколкото някога си виждала, не бих използвал сарказъм. - каза той и се приближи. - Искам да направиш нещо за мен.
- Защо си мислиш,че бих направила каквото и да е за теб. - попита Наталия.
- Защото обичаш Химена и искаш тя да е добре. - подсмихна се той. Тя въздъхна и го погледна въпросително. - След малко линейка ще доведе Хим. - започна той, но беше грубо прекъснат.
- Глупак. Какво си и направил пак. - ядоса се тя, а Майкъл врътна очи.
- Слушай,нямам никакво време. Прецтои ѝ да се изправи пред нещо много по - страшно от мен и колкото да не ти се вярва,искам да ѝпомогна. Но за целта ще ми бъде нужна помощта ти. Така че ще ми помогнеш ли, или не? - извика ядосано той.
- Какво трябва да направя?
Край
-Майкъл. - прошепна Хим. - Бил е той?
- Да. Той поиска от мен,да убедя всички,че си изгубила детето. Дори теб. - прошепна виновно тя. Химена стана от стола и взе пистолета си. Тръгна през вратата и точно преди да излезе, се обърна към старата си приятелка.
- Погрижи се за нея. Наистина е добра. - каза и се обърна, но отново беше спряна.
- Знаеш, че не бих направила нищо което да те нарани,нали? - попита с надежда Наталия.
- Но го направи. - отговори ѝХимена.
- Хим, аз се преместих от Москва в Барселона, заради теб. А после и от Барселона в Лондон, само и само, за да мога, да ти помогна. Никога не бих направила нещо,ако не е за твоя безопасност. - Химена поклати глава и въздъхна.
- Пази се. - прошепна Хим и излезе от стаята. Вече и омръзна да я лъжат. Има прекалено много проблеми пред себе си, за да мисли постоянно, дали всичко не е поредната лъжа на Майкъл. Излезе доста ядосана от болницата и се запъти към второто най - скъпо, за нея, в този живот. Ферари. Отвори малкия багажник и изкара бутилка уиски. Отвори я и отпи бавно. След това пак и пак, и пак, докато най - сетне не се успокои. Взе телефона си и набра Майкъл. След няколко секунди той вдигна.
- Радвам се да те чуя,скъпа. - каза надменно, както винаги, той.
- Кога ще престанеш да ме лъжеш? - извика тя. - Майкъл, ние работим заедно. Един екип сме, за бога. До кога ще ме лъжеш? Не ти ли омръзна?
- За какво, по дяволите, говориш,Хим?- извика най - сетне той.
- Току що бях при Наталия. - извика тя и отново отпи от бутилката. - Тя ми каза всичко, Майкъл. - той въздъхна и удари главата си в стената. Искаше да и каже лично за това, но вчера бяха толкова близки и просто не можа да ѝ каже.
- Не трябваше да разбиращ така. - прошепна той, но достатъчно силно, за да го чуе.
- Мислиш ли?! - попита саркастично тя.
- Казах ти го и преди трябваше да те махна от Лондон. А това беше единственият начин. - опита се да ѝ обясни той, но тя не му даде шанс.
- За бога, Майкъл, осъзнаваш ли,че ние сме много по - силни от Дес. И тогава можехме да го победим и сега можем. Какво чакаме, за бога, да ни убие ли?
- Повярвай ми Хим,не го познаваш. Аз съм нищо в сравнение с него. Не знаеш на какво е способен. А тогава беше още по - ядосан от колкото е сега. Беше готов да избие всички, за да стигне до теб Той дори... - млъкна преди да довърши.
- Той дори какво,Майкъл? Какво? - извика тя.
- Съжалявам. Трябва да затварям. Звънни ми, когато си по - спокойна и не толкова пияна.- каза и затвори телефона.
- Мамка му. - извика Хим и хвърли телефона в земята. Той се разби на малки парченца точно в краката ѝ. Тогава се сети за думите на Дес. „ Разбиваш сърцата им, в краката си. В този случай, кой е по голямото чудовище, Химена? Ти или аз?"- Какво правиш Химена. Продължаваш да си играеш с Майкъл и Хари. Дори и с Дерек. Те не заслужават това.
Майкъл,току що бе пристигнал в Лондон,когато Хим му се обади. Не искаше,да стане така. Не искаше,тя да му е сърдита, защото това го мотивираше все повече и повече да я спечели. А това, от своя страна, го караше да се влюбва по - силно и по - силно в нея. Беше готов на всичко за нея. Беше луд по нея. Това го плашеше до смърт, защото беше невъзможно да я познаваш и да не се влюбиш в нея.
Хари от своя страна, пък стоеше сам в стаята си и се чудеше, защо Хим го отсвири така. После изведнъж му съобщи,че се връщат в Лондон. И ето го сега. Стои в старата им стая,пълна със спомени. Точно за това избяга в Ню Йорк. Искаше да я забрави, до колкото му позволяваше сърцето. Но всички знаем,че бягството само влошава нещата. Всяка нощ през тези три години, се чудеше какво ли щеше да стане, ако я бе спрял този път. Ако отново и беше казал,колко много я обича. Ако не я бе оставил да си тръгне. Но тя го направи и той не можеше да я вини. Можеше само да и покаже, колко много я обича, но преди това имаше нужда от отговори. И знаеше кой може да му ги даде. Взе телефона си и набра номера на най - омразния си човек.
-Колко странно, току що говорих с годеницата ти. О, извинявай. Бившата ти годеница. - засмя те мъжа от телефона.
- Не забравяй,че и по телефона ще те гръмна без да ми мигне окото. - ядоса се Хари.
- Не,Хари,не би. Защото тогава,Хим никога няма да ти прости. Колкото и да не искаш да си го признаеш, аз и тя сме свързани. Да ти кажа често,мисля,че ти е простила онова,което направи пред магазина. - подигра му се мъжа.
- Откъде? Как? Ти? Трябваше да се сетя по - рано. - поклати глава Хари. - Защо си говорил с Химена. Какво,по дяволите,правиш?
- Защо не дойдеш да ме попиташ лично?
- Къде си? - попита Хари.
- Мисля,че знаеш къде е имението ми. А и тук има един човек, който умира да те види.