Нощна пелерина спусна се над града, оставяйки само светлината от прозореца на малката стая, в която се спотаяваше сянка позната, която произнасяше словата на личната й история, оставяща слушателите в еуфория.
Думи, които се сипеха като дъждец, разнасяйки глухо шепота на живия мъртвец.
В миг, чу се звънец.
Сянката изчезна, а словото се понесе във въздуха на вечерта, предвещавайки смъртта; дойде есента - а в ехото разнесе се звъна.
Глъчката замря, светлината се разтресе и студен въздух в стаята навлезе.
Насочи ледения си дъх към пламъка, разположен в средата на залата, но за миг се спря, точно пред малката горяща лампа.
Опита се да изгаси тлеещия лъч, присъщ за обикновения човешки пръч, но прерасна в жесток гърч.
След миг върховен чу се стон греховен, шум съдбовен, споделен миг любовен.
Двама влюбени положиха клетва за верност пред пламъка, отопляващ стаята и студения лъх изчезна през вратата, тряскайки я силно, разтърсвайки стената.
Ето на..двама души останаха насаме, готови да докажат изказаната клетва, превръщайки я в изпепеляваща грехота, отдавайки се на мига...
Тишината изчезна; емоцията изригва, а слушателите долу започнаха да оредяват, оставяйки само шума на така желаната любов, разведряваща живота суров.