Капка след капка, падащи на земята, изпълваха стаята с мълвата, че нещо ангелско потъва в недрата.
Локва от емоция, в която оставих цялата си душа, навява мириса на съдба.
Ето, на, след миг ще се чуе звука, който ще промени цялостта на едно невинно дете, което приема всичко твърде навътре.
Крайно време е да разбера, че дошло е време да се събера. Огромни страници се затварят от житейския път, който аз извървях, но е момента да се оттърва от негативните емоции, които преследват ме, без да оставят място за кратка почивка от мислите в главата ми, която за мен все още е твърде непозната.
Защо се страхувам да продължа напред? Да захвърля всичко, което дърпа ме назад и не ми позволява да се отпусна на макс?
Да спра да се ровя в спомените, които отдавна избледняха и останаха някъде далече във битака?
Не се ли борех достатъчно с всичко досега, та продължавам да се мъча?
От този ден нататък захвърлям емоционалния си остатък, за да мога да изживея дните си така, както знам, че заслужава всеки човек, а именно с щастие, водещо го все напред.
Кому е нужно да страда, щом се отваря една нова врата- толкова непозната, но любопитна за мен, топяща търпението ми като крем?
Тук съм, готова съм да се преродя и за пореден път ,същността си да прекроя.
Съдба, оставям се в твои ръце най-сетне и впускам се в приключението, което ти ми избра.
Моля те, само спри да ми изпращаш толкова трудни изпитания, свързани с чувства, които ми е невъзможно да пусна и златни сълзи да пропилявам, себе си да унищожавам.
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
