С вътрешните мисли се боря, опитвайки в себе си да се затворя.
Пътувам по водата на мечтите и се опитвам да не гледам назад, във времето, когато ума ми бе млад; там, където спомените бяха в своя благодат.
Потъвам бавно в течността, която е спряла мига.
Сушата е далеч. Чувам някъде в пространството масова сеч, а напрежението реже се с меч.
Нивото на водата се покачва, а емоциите ми нарастват с всяка секунда, в която времето минава, без да се опитва да прощава. Палубата се нагорещява, а птичката спътник- позната мелодия ми припява.
Чувам познатия глас, който насън да ме бутнат- познавам, аз. Той ми говори спокойно, а сърцето ми препуска непокорно. Всичко заглъхва за миг, щом очите ти срещнат моят взор прощален, защото за последно чувам този глас- сакрален.
Допират се дланите в миг и в мен изригват вулкани от чувства, а после те губя.
Остава само шумът на водата, под чиито прегръдки останах аз, покорена от твоя глас.....
YOU ARE READING
Стихотворения
PoetryЗдравейте, читатели мои! Извинявам се, че отсъствах повече тези месеци, но сега съм вече тук с нова вълна от мои авторски произведения, които описват силно емоциите, които изпитвам. Надявам се да ви харесат. ❤
