Работното ми време беше към приключване. Днес имаше доста клиенти и не усетих как мина времето. Су Хьон беше постоянно около мен и постоянно се опитваше да ме заговори, но винаги.. не беше момента. Постоянно някой го прекъсваше.
Тъкмо обслужих последния клиент за този ден.. поне за мен, докато Су Хьон и госпожа Ким обираха продуктите с изтекъл срок от стелажите и ги трупаха в една голяма кутия.
Седнах на столчето зад касата и въздъхнах. Погледнах часовника на стената.. минаваше седем часа. Не беше много късно, но се чувствах изморена.
По едно време госпожа Ким и синът и дойдоха при мен.
Погледнах двамата и се замислих.. Трябваше да им кажа, че съм бременна. Рано или късно щяха да разберат. Боже.. защо се чувствам толкова притеснена... засрамена, за това че съм бременна. Това значи ли, че ще се наложи да спра работа?! Не искам да се случва това, а съм сигурна, че госпожа Ким няма да ми позволи да продължа.
Ами Су? Той как би реагирал? Може би с усмивка.. (?) Или пък с отвращение..., като се има на предвид че той знае в какви отношения сме с Тае.
Агх.. не знам. Просто.. ще им кажа.
И все пак...
Мислите ми бяха прекъснати от нечия ръка на рамото ми. Сепнах се и леко подскочих.
- Ехо.. Тук ли си?- Видях Су Хьон пред мен и майка му до него.
- Добре ли си Т/И?- Попита ме шефката ми с притеснени очи. Точно така не исках да ме гледа. Не исках да ги притеснявам или занимавам с каквото и да е.
- Нищо.. Просто се замислих за разни неща.- Казах и се усмихнах леко.
- Добре, но ако има нещо, което те мъчи, нали знаеш, че можеш да ми споделиш... - каза госпожа Ким, което ме накара да погледна двама им по още веднъж и да си поема дъх.
- Ами... мисля, че ще се наложи да спра да вдигам тежко..- Двамата ме гледаха въпросително, очаквайки обяснение, но не получиха такова.
- Защо?- Най- накрая попита Су.
- А.. Ами.. аз съм....- Слава богу шефката ми ме прекъсна.
- Да не е заради припадъкът ти преди време?- Моментално без да се замисля отговорих на въпроса на жената.
- Да.. точно заради това... Доктора така ми каза. Не бива да нося тежко заради... това.
Двамата пред мен изглеждаха объркани но след като видях усмивката на лицето на шефката си, се успокоих.
Знам.. Трябваше да им кажа истината, но фактически не ги излъгах.. казах само мъничко от истината.
- Добре тогава.. Не бих те карала да правиш нещо, което е вредно за здравето ти. Не забравяй, че не сме само жени на работа.. Синът ми нали и той е тук.- Су Хьон кимна, аз с него също.
- Благодаря за разбирането.- Казах преди да стана.- Мисля, че е време да се прибирам. Има ли още нещо което трябва да свърша преди да си тръгна?- Питах, а в отговор получих отрицателно клатене на глава от страна на г-жа Ким.
Влязох в стаичката зад касата, преоблякох се, взех си нещата и тръгнах.
След като излязох навън, студеният полъх ме удари в лицето. Все още не можех да свикна с времето. Кога стана толкова студено?
Тъкмо тръгнах, когато чух стъклените врати на магазина да се отварят и някой да се засилва към мен. Обърнах се, само за да видя, че Су Хьон ме приближава. Спря се на крачка от мен и си пое дъх.
- Какво има? Да не съм забравила нещо?
- Не.. Исках просто да те.. питам нещо.
Само му се усмихнах и зачаках въпросът му.
- Искаш ли в петък вечер да излезем? Може да отидем да хапнем нещо, защо не и да пийнем по едно..- Предложението му ми се струваше чудесно, докато не се сетих, че спирам пиенето. Въпреки това не ми пречи да се разнообразя с една вечеря с приятел.
- Да, защо не.. Ако знаеш от колко време ми се яде.. каквото и да е, различно от рамен...
- Добре.. Супер. Ще се уговорим допълнително... Ей, и да не се отметнеш? Казана дума, хвърлен камък.
Засмяхме се, а аз му кимнах благородно, докато той ми се покланяше като принц.
Не беше кой знае колко смешно, но по някаква незнайна причина, не можехме да спрем да се смеем.
Точно тогава до нас спря кола. Не и обърнахме внимание, но след като чухме приближаващите бързи стъпки, и двамата се обърнахме в посока на колата. И кой друг може да е освен Таехьонг.
Погледнах отново към Су и му метнах за довиждане. Не исках да стават конфликти. Не мисля, че се харесваха много.
- До утре, Т/И. И нали разбра? Обеща вече, така че не можеш да се отметнеш.
- Ясно, разбрах.- Казах с усмивка и му метнах за последно преди той да влезе обратно в магазина.
Обърнах се към Тае, който ме гледаше ядосано.. О, не. Няма да му позволя да ми развали настроението.
- Много си весела..
- Така е. И не смей да ми разваляш настроението. Не знам защо си тук, но смятам да се прибирам.
- Не забравяш ли нещо?- Погледнах го объркано. Какво забравям?
- Не мисля..
Въздъхна и ме хвана за китката.
- Качвай се.- В началото просто тръгнах след него към колата, но след секунди се усетих.
- Защо? Къде отиваме?- Той ме погледна. След това очите му преминаха по тялото ми и кимна. Това ме накара да се засрамя. Как можа да ме огледа така безсрамно.- Безсрамник.
- Кой? Аз?- Каза докато ми отваряше вратата.
- Да, ти. Огледа ме.
- И?- Погледнах го озадачена. Как така "И?"- Просто огледах тоалета ти, дали е подходящ.
- За какво?
- Наистина ли си забравила или се правиш да ударена нарочно?
- Наистина не знам за какво говориш.
Тае само поклати глава. Затвори ми вратата и обиколи до своето място. След като седна, запали бързо двигателя и потеглихме... Подмина къщата ми, което ме накара да го погледна.
- Защо не спря?- *без отговор*- Къде отиваме?- *отново без отговор* Въздъхнах и се обърнах към прозореца.
Пътувахме около половин час.. може и по- малко. Спряхме пред една огромна сграда. По- голяма от тази в която живееше Джимин. Погледнах Тае, който разкопча бързо колана си и излезе от колата. Докато откопчая своя, Таехьонг вече ми отваряше вратата. Брей, какъв кавалер станал.
Излязох от колата и отново се свих от студеният ветрец.
- Хайде, да влизаме бързо.- Каза той. Хвана ми ръката като ме задърпа към входа на голямата сграда. Подхвърли ключовете на някакъв човек до входа, а мъжът му се поклони в поздрав. Повдигнах вежди. Тае на готин ли искаше да се прави или се фукаше? Влязохме във фоайето, а след това и в асансьора.
- Къде сме?
- Вкъщи.- отговори той, кратко и ясно, а аз опулих очи.
- Тук ли живееш!?
- Да, защо?
- А.. просто се изненадах..- Как така не знаех къде живее до сега?
Асансьорът спря на петнайстия етаж. Излязохме от кабината и се запътихме към едната от малкото врати на етажа.
Таехьонг извади ключ от джоба си и отключи вратата. Направи ми път за да вляза първо аз.
- Тае, какво си намислил?...- Направих няколко крачки напред и се озовах в голяма стая, която мисля че трябваше да е всекидневна. Обърнах се към него с недоумение.
- Какво? - Попита той и ме подмина. Тръгна на някъде, а аз разбира се го последвах.
Докато минавахме през така наречената всекидневна, успях да огледам обзавеждането и.. общо взето всичко, което можеше да види окото ми. Всичко изглеждаше чисто ново.. стерилно. Сякаш Тае е живял тук от дни, а не от месеци. Толкова се бях отнесла, че не разбрах кога Тае се е спрял за да ми направя път да мина пред него и се блъснах в рамото му.
- Извинявай..– Казах и се усмихнах засрамено. Той в отговор просто ме хвана за китката и ме вкара в следващата стая. Озовахме се в кухнята му.. в същото време и трапезария. Погледнах масата и.. тогава наистина се изненадах. Беше нагласена изискано, а гледката от панорамния прозорец до нея беше уникална.. спираща дъхът. Отново се обърнах към Таехьонг. - Гледката е божествена!
– Знам, но... само това ли ще кажеш?
- Имаш хубава къща?- Казах несигурно. Какво искаше да кажа?
- Как можеш да забравиш че, ро...– Не можа да довърши, защото някой звънна на звънеца .. Той въздъхна и тръгна към вратата.- Започва се.- Каза той тихо преди да я отвори. Последвах го, за да видя кой е и преди да успея да направя каквото и да е било друго, застинах на място от изненада.
- Ето ни и нас.. Извиняваме се че се забавихме.- Каза баща ми, а аз просто го гледах безмълвна.
Как може да съм толкова отвеяна? Как можах да забравя за посещението на наще.. и то за няма и ден?! Не знаех какво да кажа или да направя. Притеснението и страха се разпространиха из тялото ми.
Тае покани родителите ми да влязат, а аз просто стоях и ги гледах. Мама дойде при мен и ме прегърна. Тогава осъзнах колко много са ми липсвали. Усмивка се показа на лицето ми, а очите ми се насълзиха. Замислих се на секундата... А дали е възможно да не искат да ме погледнат, след тази вечеря.. Все пак съм бременна.. по погрешка. След като развалих прегръдката си с мама, погледнах тате, който се рякостискаше със Тае. Тае го гледаше с усмивка и го поздравяваше все едно бе на бизнес среща. Дали баща ми щеше да иска да счупи същата тази ръка на Тае, след като разбере защо всъщност са тук? По принцип родителите ми са разбрани хора, но защо толкова се притеснявах???
****
Вече седяхме на масата и се наслаждавахме на вкусната вечеря, за която съм сто процента сигурна, че Тае бе поръчал, защото той не можеше да готви.. или поне не такива деликатеси. След около половин час напрежение и въпроси от сорта, как сме и как ни минава ежедневието, стигнахме до важните и същински теми.
– Т/И. Какво щеше да ни кажеш по телефона снощи?- Попита баща ми, чийто въпрос ме накара да погледна към Тае, който седеше от лявата ми страна. Той ми кимна, а аз поех въздух и издишах преди да кажа каквото и да е.
- А- ами вчера.. Аз.. исках да ви кажа нещо... Тук сте защото имам да ви казвам нещо. Да ви казваме нещо..- Отново погледнах към Таехьонг.
- Мила, какво става? Защо си толкова притеснена? Знаеш, че можеш да ни кажеш всичко. Просто изплюй камъчето за да ти олекне, нали?- Каза мама, гледайки ме с напрегнат поглед.
Затворих очи за момент и стиснах салфетката си на масата с лявата си ръка. Тогава усетих друга, голяма и топла ръка върху моята. Разбира се, че беше Тае. Погледнах го за миг, а след това веднага върнах вниманието си към наще, които гледаха ту нас, ту ръцете ни. Изведнъж започнах да говоря, докато Тае стискаше леко ръката ми окуражително.
- Бременна съм!
И двамата стояха изненадани с отворени усти. Твърде рязко ли им поднесох новината?
- Тези дни не се чувствах добре и бях на косъм да претърпя инцидент, но благодарение на Тае съм жива и здрава и... бременна.- О, НЕ! Това не прозвуча добре.....
- Инцидент?- Попита мама, а след нея веднага баща ми..
- Бременна? От кога?
- Разбрахме едва преди няколко дни.- Каза Тае, а аз наблюдавах реакцията на родителите ми. Бяха шокирани. Майка ми не знаеше дали да се радва или да ми зашлеви един, а баща ми гледаше Тае преценяващо и.. плашещо. Като се замисля наистина... каква би трябвало да е нормалната реакция в такава ситуация?- Вижте.. знам, че ще ви е трудно да го приемете, но ситуацията ни е малко сложна.. Аз и Т/И не сме заедно....- Не, не, не, не.. Не мисля, че е добре да им казва за отношенията ни. Първо, че аз самата не съм сигурна, за взаимоотношенията ни и второ, мисля, че родителите ми ще се отрекат от мен. Прекъснах бързо Тае.
- Както знаете, двамата с Тае все още не живеем заедно, а и не се бяхте запознали официално.. Знаем и, че новината наистина ви идва като гръм от ясно небе, но бременността ми е факт и все някога трябваше да ви кажем. Не се безпокойте, скоро ще се нанеса тук или той при мен....- Тогава Тае ме погледна шокиран.- Заедно сме малко след като стана случката вкъщи при вашето последно посещение и не ви бях казала, просто защото ми се искаше да ви го кажа лично, а не по телефона... Но така се стекоха нещата, че съм бременна и ви го поднасяме така, за което ме е срам и съжалявам....
~~~~~~~~~~~~
- Лека вечер! Отново, благодаря и съжалявам..- Каза Тае на родителите ми и се поклони.
- Не се извинявай.. Няма за какво. Сега най- важното е да останете заедно и да си помагате. Не ме карай да съжалявам, че ти се доверявам, нали?- Каза тате и двамата с мама влязоха в асансьора, който току що се отвори. След няма и минута, вратите се затвориха. Тъкмо си отдъхнах, че най- накрая всичко свърши, когато усетих как ръката на Тае се уви около моята и ме задърпа обратно към апартамента си. Толкова беше бърз, че се наложи да притичам няколко пъти за да го настигна. След като влязохме, той моментално затвори вратата и ме притисна между нея и тялото си. Бях изненадана от действието му, но най- вече от малкото разстояние един от друг.
- Какво правиш?
- Аз ли какво правя? Този въпрос не трябваше ли да го задам пръв на теб?
- Какво?
-Защо не каза на ваще, че не сме заедно?
- Защо? Проблем ли е? Мога да им кажа и сега.
- Знаеш, защо питам. До преди няколко часа ми обясняваше, че не си ми простила и да не се държа сякаш всичко е наред. Бременна си и нещата са достатъчно объркани за да не кажеш на ваще за нас? Да не би да искаш да се преструваме пред тях?
- А ти не искаш ли?
- Моля? Ти..- За момент погледна настрани преди отново да забие очи в моите- ...Знаеш какво искам.
- Какво?
- Да не ме объркваш. Знаеш, че искам да си те върна.. Без лъжи и без преструвки. Опитвам се да оправя нещата и да съм искрен с теб, но ти наистина ме объркваш. Искам да знам какви са ти чувствата. Какво трябва да направя за да ми простиш това, че те излъгах? Какви искаш да сме всъщност?
- И аз съм объркана.. Агх... Просто ми дай още малко време.
- Добре.. Ще почакам още малко за да си помислиш в същност какви сме, но да знаеш, че вече нямаш отърване от мен. Ти сама го каза.. Ще се преместиш тук.. Но до края на седмицата.
- Какво?
- Не ми казвай, че и за това излъга родителите си. Да знаеш, много лоша дъщеря си.
- Не съм ги излъгала.. Наистина мислех, това което им казах, но не предполагах, че ще е толкова скоро.. преместването.
- Значи да разбирам, че си съгласна?
- Имам ли избор изобщо..
- Никакъв.
- Какво си намислил? Държиш се странно. Сутринта не беше такъв.
- Нищо не съм намислил.. Просто реших да не съм толкова пасивен. Ще сме заедно отново. Гарантирам ти.
- Така ли мислиш?- Гледах го в очите и се опитвах да намеря колебливост, за която да се хвана, но имаше само решителност която ме изгаряше отвътре.
- Сигурен съм.- Каза той, обхождайки лицето ми с поглед. Спря се на устните ми.. Знам какво искаше. Сега, застанали близо един до друг осъзнах колко много ми е липсвал. Продължавах да го гледам в очите, докато той леко започна да се приближава до мен. Бяхме на един дъх разстояние, когато...
- Трябва да се прибирам.. утре съм на работа.- Казах, опитвайки се да не дишам тежко.
Таехьонг въздъхна и се усмивка. Облегна се с лакът на вратата и ме погледна отново. Без да каже каквото и да е, кимна и се отдръпна от мен. Прекоси всекидневната, влизайки в кухнята, докато аз продължавах да стоя пред вратата. Погледнах към голямата стая пред мен. Наистина ли щях да живея тук? Тогава Тае застана отново пред мен, подавайки ми чантата и телефона ми.
- Хайде.
Аз моментално се отдръпнах и отворих вратата. В момента единственото, което исках бе да се прибера.
Пътувахме в мълчание, но не беше неловко. Тае беше пуснал тиха музика, която ме успокояваше и по някакъв начин напрежението между нас напълно изчезна.. или поне докато не пристигнахме пред вкъщи.
- Лека..- Казах тихо и си отворих вратата.
- Момент.- Каза той и ме хвана за ръкава на ризата ми. Аз се обърнах, поглеждайки го в очите.- Опаковай малко багаж, вещи,.. нещата, които са ти необходими и в петък ще се нанесеш при мен. Ще те взема от работа и така.- Аз само кимнах, защото все още асимилирах какво става, а и бях изненадващо спокойна. Отново се обърнах за да сляза от колата, когато се сетих за нещо..
- Няма да напусна работата в магазина.
- Не бих ти попречил да работиш там.. въпреки онзи червей.- Извъртях очи.- Така или иначе ти остават само още няколко месеца там.- Отново нищо не казах, а просто слязох от автомобила и точно преди да затворя колата му пожелах лека вечер.
Обиколих колата и се запътих към входната ми врата. Направих още няколко крачки, когато отново го чух и за пореден път се обърнах да го погледна, но този път си беше смъкнал стъклото и беше изкарал главата си, за да бъди сигурен, че го чувам.
- Утре няма да мога да те посетя, така че не забравяй да закусиш.. и да е истинска храна. Също си заключи вратата преди да си легнеш.- Каза загрижено той.
- Разбрано, мамо!..- Отвърнах, знаейки, че няма за какво да се съпротивлявам или да закачам. Той просто се притесняваше за мен.- И ти не забравяй да закусиш. До скоро.- Казах, обърнах се бързо, отворих вратата и влязох преди Таехьонг да е казал каквото и да повече. Въздишах, събух си обувките тръгнах право към стълбите, когато се сетих, че трябва да заключа..
Върнах се до входната врата и врътнах ключа. Тогава чух, че колата на Тае е още пред вкъщи. Усетих вибрацията от телефона ми в джоба на дънките ми и веднага го погледнах. Беше Тае.. отново.
*Заключи ли входната врата?*- Отново извъртях очи и се усмихнах.
*Да. Защо си още пред вкъщи?*
*Вече мога да спя спокойно. Сладки сънища.<3*-Изключих това, че ми игнорира въпроса, и се усмихнах още по- широко.
^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^
*Петък*
Последните два- три дни излетяха без да се усетя. Не се бях виждала с Тае от онази вечер и се притеснявах от преместването ми днес при него. Чухме се няколко пъти за малко, но само толкова, защото имаше много работа във фирмата. През последните 48 часа започна много често да ми се гади, което предполагам се дължеше на бременността и започнах да се притеснявам да не би госпожа Ким да заподозре нещо. Като споменах нея, трябваше да и кажа, че днес ще се наложи да си тръгна по- рано.
Тъкмо обслужих един клиент, когато забелязах позната кола пред магазина, но не беше тази на Таехьонг. Вчера също беше спряна там. В нея имаше някой, но не можех да видя кой е. Смръкваше се и това никак не ми помагаше. Тогава някой почука на плота на касата, карайки ме да се сепна и да се обърна към дадения човек. Беше Су Хьон. Усмихнах му се.
- За какво си се замислила?
- Не съм се замислила ами се опитвам да се сетя от къде ми е позната колата пред магазина.- Казах, а той погледна в посоката на колата от любопитство.
- Аа.. Кой знае? Може просто да си минавала покрай нея и да ти е направила впечатление.- Прозвуча ми притеснен.
- Може...
- И така.. Забрави за колата. Готова ли си за днешната вечеря?
- За какво да съм...- О, не, забравих.. След като Су видя изражението ми, му стана пределно ясно. Аз свих устни в една линия и го погледнах извинително.
- Обеща ми..- Отпусна рамене от разочарование.
- Знам но се налага да.. Ах~ изникна нещо неотложно.
- Поне може ли да попитам какво е по- важно от мен?- Облегна с на касата, приел, че няма да се осъществят плановете за тази вечер и ме погледна с кучешки очички, а аз се засмях на държанието му. Отдъхнах си след като доказа за пореден път колко беше разбран.
- Местя се.
- Моля? Защо? Къде?
- Не е в квартала и.. просто така се налага.
- Ще ти бъде ли удобно с по- дългия път до магазина?
- Със сигурност няма да е както тава да съм на пет минути път пеша, но ще свикна.. предполагам. Така или иначе няма да е за дълго...- Казах, като последното изречение си го измънках под носа.
- За какво говорите?- Намеси се и госпожа Ким.
- Току що ми каза, че днес ще се мести.- Нямаше нужда да го казва, мога и сама да говоря..
- Така ли? Честито!
- Благодаря.- Казах, но се замислих, дали това изобщо е за поздравяване.
- Ако ти трябва помощ, мога да помогна.. Преди малко ми се отложиха плановете, така че съм на линия.- Аз се усмихнах и поклатих отрицателно глава.. Точно след това ми действие, усетих как ми се повдига и усмивката ми изчезна за момент, преди да се усмихна отново насила.
- Извинете ме.. Трябва да отида до тоалетната.- Казах и се поклоних леко, след това по най- бързият начин се изстрелях в тоалетната.
След като излязох от тоалетната, си взех бутилка вода от витрината и едни дъвки и си ги маркирах на касата преди да изпия, повече от половината течност и да лапна две дражета (*дъвки*). Отдъхнах си, че никой не ме попита какво ми стана и се надявам даже да не са разбрали, че не съм се почувствала добре, защото в момента не ми се говореше с никой.
Погледнах настрани и забелязах, че табелката с надпис *Отворено* беше обърната. Влязох в стаичката зад касата и видях единствено госпожа Ким, седнала на малкото диванче и прибираше нещо в някаква торбичка. След като ме видя, се усмихна и се изправи.
- Защо е затворено?- Попитах изненадано.
- Реших да затворя този път по- рано. Ела седни за малко при мен да си поговорим.- Колкото и странно да ми звучеше, кимнах и седнах до шефката си.
- Къде е Су?- Попитах.
- След малко ще дойде.
- Добре.. За какво искате да говорим?
- Т/И.. Извинявай ако прекрачвам границата между шеф и служител но ме е грижа за теб и за времето в което работиш тук те приех като за мая дъщеря.- Стана ми мило. Усмихнах и благодарно и погледнах надолу.- В последно време те виждам разсеяна, изтощена, чест бягаш до тоалетната.. и онзи припадък преди дни...- Моментално вдигнах поглед към нея и за малко да си глътна дъвката.- Сигурна ли си, че нямаш какво да ми кажеш?
След това просто не можех да я погледна в очите от притеснение. Даже не знаех защо се чувствах така. Може би защото и аз я чувствах много близка и.. не знам.. Все още ми беше трудно да го приема, че съм бременна.
- Ако не искаш да ми кажеш, няма да те притискам..- Аз моментално заклатих глава отрицателно. Даже много исках да и кажа. - Разбира се, може да е друго, но ако е това за което си мисля, не разбирам от какво се притесняваш.
- И аз не знам..- Изненадващо гласът ми трепереше и буза заседна в гърлото ми.
- Т/И, бременна ли си?- Попита, гледайки ме с мек и топъл поглед. Аз от своя страна започнах да кимам и сълзи закапаха от очите ми. - Това е страхотна новина! Защо плачеш?- Прегърна ме силно и изчака да се успокоя малко. През това време се замислих защо всъщност плача и тогава разбрах. Плачех от... щастие. До сега нито веднъж не успях да се отпусна и да осмисля всичко, което стана и то наведнъж. Прекалено бързо се развиваха нещата.
- Съжалявам.- Изправих се след като се успокоих.
- За какво?
- Че не ви казах.
- Не си и длъжна по принцип.
- Всъщност.. всичко стана толкова бързо, че самата аз все още не мога да го осъзная. За това и не ви казах по- рано. От друга страна.. не искам да спирам работа.. ли поне до колкото мога. Просто ми харесва да работя тук.- Последва пауза от моя стана, но госпожа Ким не ме прекъсна, а изчака да продължа.- Днес ще се местя при Таехьонг.. бащата на детето, но заради това местене се чувствам сякаш напускам работа и ме напряга още повече. Всичко се преобръща с краката нагоре.
- От къде си сигурна, че не е обратното? Може би пък всичко да се нарежда малко по- малко и просто да не го забелязваш. Не премисляй прекалено много нещата и виж какво имаш пред себе си.... Щом толкова ти се работи, няма да те спра, но при условие да си напълно честна с мен и когато не се чувстваш добре да ми казваш.
- Обещавам.- Казах и двете се засмяхме една на друга.
- Отново честито!
- Благодаря...- Приближих се и се прегърнахме.- Благодаря ви за всичко.
Гледна точка на Су Хьон
Бременна?! Т/И е бременна? От Таехьонг... Как не се досетих по- рано? Стиснах торбичката с лекарството, което купих преди малко защото забелязах, че на Т/И нещо не и беше добре, а то се оказа... Чух всичко.. от- до. Не можех да повярвам.
Хвърлих лекарството в коша до касата и излязох по най- бързия начин от магазина. Извадих си телефона и звъннах на Кихюн.
- Какво?- Започна той след като ми вдигна.
- Все още ли си в квартала?
- Не съм бил...
- Не се прави на ударен, преди половин час ти видях колата до магазина.
- Оказва се, че си бил много наблюдателен... Какво искаш? Близо до скъпият ти магазин и скъпата ти Т/И съм.
- Трябва ми питие да се опусна. Какво ще кажеш?
- Чудесно, и без това се бяхме запътили към клуба. Чакаме те на ъгъла.- Каза и затвори.
Майната му на всичко.. писна ми.
Здрвейтeе~~~~
Знам... Знам, че пускам много бавно новите глави, но нямах мотивация и вдъхновение и така....
Не знам защо се чувствам толкова нервна когато пускам последните няколко части, но се надявам да ви е харесала и тази глава. Ще очаквам критики, мнения, съвети или предположения за остатъкът от историята в коментарите.
Надявам се да има все още някой, който не се е отказал да ме чака да пусна нова част.. Благодаря на всеки, който чете историята ми!
До следващата глава.. Чаоооо~~~~!
Обичам ви! ❤❤❤❤❤