Усмивка. Потрепвания и звуци, които пищят в красотата на тишината, губейки се в отровата на съществуващото. Търсейки за лек срещу омразата, тъмнината ставаше все по-силна и поглъщаше нечия душа, готова да се опълчи срещу непознатото.
Лице с белези от миналото, река от думи изсипващи се в пътека от събития. Очи, чиито сълзи се присъединяват към танца на дъжда. Свят, препълнен и непредсказуем, лежеше в шепите на лице без име. Спукват се нечии кости, пречупва се въображението и представите умират заедно с тялото.
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖ...
Oleh kAmikAtzE346
"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (2... Lebih Banyak