Разгърнах нейните истории с движенията си. Сърцето ми спря. Нежните капки дъжд танцуваха навън, танцуват и сега. Можех да усетя пулса й с моята ръка, тя бе уплашена, но силата й не остана настрана. Виждах океани в тези потънали от омраза очи, тъга която се смесваше в топка от емоции и недостоверни лъжи. Но крехкото й сърце дали щеше да го понесе? Краткото време, в което тя беше себе си, ме вкарваше до синьото небе. В последните си минути, демон я погълна. Не съзирах повече светлина у нея, а вятъра виеше мъчно, небето плачеше намръщено.
𝙌𝙪𝙞𝙚𝙩 𝙎𝙤𝙪𝙡. [ПРОДЪЛЖ...
By kAmikAtzE346
"Хаосът ми е красота, която ще те погълне по всяко време.." #2-poetry (16.07) #3-poetry (19.07) #3- поезия (2... More