Да... това беше той.
Обърнах се веднага към госпожа Ким.. сякаш по навик.. за да не ме разпознае онзи, който вървеше право към нас.
- Сине! Най- накрая се върна.- Госпожа Ким го прегърна топло. Аз стоях и не знаех какво да кажа.
Как можах да забравя, че той работеше тук.. Ох..
Скришом погледнах към щастливата майка и синът и. Забелязах, че той ме гледаше. Усмихна ми се. Не, не, не..
Ами сега? Какво трябваше да направя? Не можех просто да изляза, както преди няколко седмици.. Вече работех тук.
Скоро двамата ме погледнаха и се приближиха още малко към мен.
- Су Хьон, това е Т/И. Т/И нова е синът ми.- Каза шефката ми с усмивка. Той ме погледна със загадъчна усмивка, а погледът му ме плашеше. Беше прекалено спокоен. Подаде ръката си. Отне ми няколко секунди, за да залепя изкуствената си усмивка на лицето и да хвана ръката му. Той обви пръсти около дланта ми и я стисна по- силно от колкото беше нужно. Спрях да дишам за момент от действието му. Не защото ми хареса, а точно обратното. Поклоних се леко и се обърнах към госпожа Ким.
- Извинете ме, но трябва да отида до вкъщи за малко. Може ли да отскоча за десет минути?
- Разбира се, Т/И. Няма нужда да ме питаш. И без това живееш наблизо. Върви, няма проблем.
- Благодаря!- Поклоних се и бързо излязох.
На бегом се върнах вкъщи. След като затворих вратата, отидох в кухнята и изпих чаша вода на един дъх. Защо? Защо съм толкова глупава? Как можах да забравя, че той работеше там? Облегнах се на масата и затворих очи. Ами сега? Честно, от такива мъже вече се ужасявах. След случката с Кихюн..
Дали просто да не напуснех? Не.. не можех. Не можех да оставя госпожа Ким да се мъчи сама, докато синът и се закача с клиентките и изчезва когато му скимне. Разбира се.. не го познавах лично, но.. от държанието му с мен от преди и сега имах лошо впечатление за него.. даже по- лошо от лошо.
Отворих очи и чак тогава забелязах, загънатата храна на масата. Въздишах. За кое трябваше да мисля по- напред? За Тае или за онзи..
- Т/И?
Обърнах се веднага. Таехьонг? Мислех, че вече си е тръгнал.
Не знам защо но не можех да дишам нормално от притеснение. Не бих могла да работя със Су Хьон. Невъзможно.
- Добре ли си?- Попита Тае, приближавайки се до мен.
- Да.- Казах поглеждайки настрани и вдишвайки дълбоко за да се успокоя. Самата аз не разбирах защо реагирам така.
- Сигурна ли си. Нещо лошо ли е станало?- Защо не спираше с тези въпроси. Не исках да говоря в момента. Исках да си събера мислите и да измисля как да кажа на шефката си за синът и.- Не трябваше ли да си на работа?
- А ти не трябваше ли вече да си си тръгнал?- Това излезе неконтролируемо. Беше заради емоциите. Усетих колко грубо прозвуча и ми стана още по- гадно.
- Оу.. ам.. извинявай. Явно искаш да си сама.- Забелязах, как изражението на Тае се промени.- Мислех да те изчакам и да поговорим...- Нищо не отговорих. Той се обърна за да излезе от стаята, но след това веднага ме погледна отново. Аз бях заета да мисля за ситуацията на работа.
Като се гледа с просто око, не е кой знае какво. Просто някакъв си, който се закача със жените. Нищо опасно. Обаче за мен е различно.
Страх ме е. Страх ме е, че ще стане така, както стана със Кихюн. Мислех, че ми нямаше нищо след онази нощ, но.. явно ми е останал белег. И сега ме е страх много.
- Т/И!- Тае извика, вече застанал пред мен. Беше ме хванал за раменете и ме разтърси.- Въобще чуваш ли какво говоря? Добре ли си? Какво става??
Не проговорих. Вместо това кимнах няколко пъти в знак, че съм добре... или поне се опитвах да го убедя в това, макар че бях изплашена и притеснена. Таехьонг ме прегърна силно и ме погали по гърба. Затворих очи за пореден път. Опитах се да се фокусирам над ритъма а сърцето си. Исках да се успокоя. Беше невъзможно да се върна на работа днес в това състояние. Трябваше да се поуспокоя.
- Т/И, какво е станало? Моля те кажи ми. Съжалявам за снощи. Всичко ще направя. Само ми проговори и кажи какво има.
- Аз.. Су Хьон...- Отварянето на входната врата ме прекъсна. Не след дълго в кухнята влезе Рю. Двамата с Тае засякоха за момент погледите си, но бързо погледнаха настрани.- Мисля, че трябва да се извиниш на друг. Не на мен.- Казах и кимнах към приятелката си. Той въздъхна и направи крачка назад. Аз използвах момента и бързо излязох от стаята. Качих се по стълбите и влязох в банята. Изтрих гримът от лицето си, колкото и малко да беше той и се наплисках със студена вода. Вдишах и издишах.
"Стегни се, Т/И! Не бъди параноична. Нищо не може да стане. Вдигни глава, стисни зъби и си завлечи задника на работа!"
Подсуших се и излязох от банята. След това направо излязох от вкъщи, като оставих онези двамата а поговорят. На улицата, пред къщата стоеше Джимин, подпрял се на колата си. Погледнах го въпросително....
Гледна точка на Тае
Стоях пред Рюджин и обмислях какво да и кажа. Макар, че наистина мислех вчерашните думи, трябваше да и се извиня.
- Какво и има на Т/И?- Попита тя.
- В момент питаш, защото наистина си притеснена за нея или защото все още се преструваш на приятелка?- Тя въздиша.
- Притеснявам се. Таехьонг, аз... наистина съжалявам. Вече не се опитвам да ви разделя. Примирих се с всичко.
- Но защо? Защо изобщо започна всичко това? Още в началото на връзката ни знаеше, че обичам Т/И. Не провървя между нас и се разделихме. Чисто и просто. Защо се върна? Защо се намърда отново в живота ми? Можеше да съсипеш всичко. Ти...
– Обичах те! - Това ме накара да млъкна за момент.- По дяволите, знам, че не трябваше да го правя, но те обичах. Ти самият беше готов да направиш същото, сигурна съм. Като се върна в Корея и срещна Т/И... Не беше ли готов на всичко, само за да си я върнеш?- Така беше, но..- Е, аз мислех по същият начин, но се осъзнах и се отказах.
- И все пак остана да живееш тук. Остана при Т/И. Нямаш ли съвест. - Тя погледна надолу и хвана пръстите на ръцете си.– Ах.. Както и да е. Извинявай за вчера. Бях малко остър с думите си.
- Не, аз се извинявам.. Трябваше отдавна да съм си тръгнала.Даже не знаех, че Т/И бе решила да ви пита да ме наемете на работа. Тя ме беше помолила да остана още малко в Корея и аз се съглас...- Прекъснах я.
- Ще ти приема извиненията и ще ти дам работа при едно условие.- Тя ме погледна изненадано.- Тръгни си. Върни се в Лондон. Живей си живота и забрави за последният месец. Ще говоря с татко да ти уреди работа във хубава фирма. Само си тръгни.- Очите и се напълниха със сълзи.
- Аз...- Отново бе прекъсната, но този път не бях аз.
- Недей да отговаряш.- Гласът на Джимин се разнесе из стаята и двамата с Рюджин се обърнахме към него.- Не си прави труда да му кажеш и думичка. Очевидно няма да те разбере, макар, че той самият можеше да е на твоето място в момента.
- Какво искаш да кажеш?- Попитах учуден от думите му. Той застана зад Рюджин.
- Винаги ли си бил толкова безсърдечен? Как можеш да искаш това от нея?
- Какво толкова искам? Нищо не я задържа тук. До колкото си спомням, си беше добре в Англия..
- Млъкни. Предупреждавам те по- добре спри да говориш...- Джимин изрече думите студено, сякаш се сдържаше да не ми скочи. Какво толкова бях казал? Не мога да повярвам, че се застъпи за нея. Стиснах челюсти.
- Джимин ти също спри! И двамата млъкнете. Вече съм решила какво да направя.- Погледнах към Рюджин. Плачеше.- Връщам се в Лондон. Вчера вечерта си купих билет. Полета е в други ден, така че спокойно. Скоро изчезвам. Днес дойдох да си събера нещата.
- Какво? Кога?- Почти извика Джимин.– Но вчера ми каза, че ще отседнеш при мен преди да си тръг..неш... Аз.. Помислих си, че...
- Помисли си, че ще остана за по- дълго.. Извинявай, че не ти казах.- Джимин стисна ръцете си в юмруци и излезе от стаята. След това и от къщата.
Гледна точка на Рюджин.
Таехьонг ме погледна, кимна ми и също излезе от къщата. Останах сама. Знаех си, че накрая ще стане така. Въздишах, качих се на вторият етаж и чукнах на вратата на Т/И. Не се чу отговор. Почуках отново, но... нищо. Реших да отворя вратата. В стаята и нямаше никой. Мислех си, че е у дома... Така де.. в домът си. Тази къща не беше мой дом.
Огледах се. Забелязах позната снимка на една от стените. Приближих се и видях не една, а няколко наши снимки от училищните години, като една от тях бе от преди няколко дни. Насълзих се. Наистина съжалявах за начина, по който се държах с Т/И... По- скоро за това, че се преструвах.
Вчера вечерта, след думите от страна на Тае, осъзнах, че не бива да оставам в Корея. Т/И и Таехьонг се скараха,а Джимин се обърна срещу приятелят си заради мен. Отново "отседнах" в апартамента на Джимин, а там започнах да обмислям ситуацията, в която бяхме аз и той. Чим ми призна, че има чувства към мен. Ами аз? Аз харесвах ли го? След онази наша нощ... Мисля, че си промених мнението за него. За мен той беше добър приятел, при когото можех винаги да се приютя, когато ми трябваше утеха. БЕШЕ. Когато му казах, че случилото се между нас бе грешка бях объркана. Сега бе повече от приятел или поне така го чувствах.. Само че... Каквото и да чувствах сега, вече нямаше значение. Ако остана, бих объркала още повече нещата. Най- малкото да разваля едно добро и дългогодишно приятелство между двама мъже. Трябваше да си тръгна за доброто на всички.
Вчера, преди да си легна на удобният диван в апартамента на Чим, когото умолявах да ми го отстъпи, използвах лаптопа му и си купих билет за най- ранният полет към Лондон. Джимин така и не разбра. След това го помолих да ми помогне да си събера багажа на другият ден и.. така.
За пореден път въздишах. Кога живота ми стана така драматичен. Сякаш се превърнах в герой от онези истории в Wattpad, които четох преди години. Усетих как една сълза се стече по бузата ми. Изтрих я и се ударих леко по лицето няколко пъти, за да се стегна. Излязох от стаята и влязох в моята. Нямах време. Имах да събирам багаж.
***
След около час, вече бях готова. Вдигнах тежкият куфар и го пренесох до входната врата. Преди да изляза, огледах за последно мястото, в което живях почти месец. Накрая отворих вратата и пристъпих за последно прага на къщата на най- добрата си приятелка.
Гледна точка на Т/И
Върнах се на работа и се извиних на госпожа Ким за забавянето. Разбира се тя каза, че не било проблем. Синът и е бил помагал...
Както и да е. Застанах зад касата, готова да обслужвам клиентите в магазина. Су Хьон пренасяше стока, а госпожа Ким зареждаше витрините. Мина време, в което имаше доста клиенти. Времето минаваше бързо и пропуснах кога навън се свечери. Докато нямаше клиенти, седнахме на столчета зад касата и се заприказвахме. Държах дистанция между мен и Су Хьон от поне два метра и се опитвах да не показвам притеснението си около него, макар, че в последните часове се държеше нормално... приемливо... Срещнахме погледите си няколко пъти, но не за дълго. Нито ми намигваше, нито ми се усмихваше многозначно. Даже си разменихме няколко думи. Не знам дали се държеше така обикновено или се преструваше, но ако беше такъв постоянно, щяхме да се сработим... Надявах се.
След още няколко часа работното ми време свърши и бях готова да си тръгвам. Пожелах лека вечер на шефката си и кимнах на синът и. След това бързо излязох от магазина. Вече можех да дишам спокойно. Може би деня не беше толкова лош. Може би всичко беше само в главата ми. Надявах се само онези двамата, които оставих сами вкъщи да не са се изтрепали. Сетих се за Джимин. Когато излязох от вкъщи, той стоеше и чакаше Рю. Каза ми, че тя е щяла да остане за малко при него. Тогава не бях на себе си и му отговорих само с едно " Аха, разбрах", но сега като се замисля.. Защо е решила да се измести?
Най- вероятно така бе най- добре за всички, но... Беше си ми добре с Рюджин. Не исках да ме оставя. Вярно.. пак щяхме се виждаме, но друго бе когато всеки ден ме посрещаше от работа и гледахме заедно серияли...
Докато вървях по тротоара, близо до вкъщи, усетих стъпки зад себе си. Забързах крачка, човекът зад мен също. Страхът отново завладя тялото ми. Съсредоточих се над звука от стъпките. Приближаваше се все повече и изведнъж някой ме хвана за рамото. Спрях да дишам за момент. Веднага се обърнах, а пред мен стоеше Су Хьон. Изплаших се още повече. Защо ме следваше? Защо ме спря? Глътнах си граматиката и ми оставаше само да го гледам с ужас в очите. Опитах се да разгадая погледа му. Беше спокоен, а устните му бяха разтеглени в лека усмивка.
Беше красив, но това не променяше, колко опасен можеше да е. Преглътнах.
- Извинявай ако съм те уплашил. Не бях сигурен как да те наричам и затова не ти извиках името..
- Ам... д-добре. Защо..- Не знаех как да задам въпроса си.
- Оу, секунда..- Каза той и извади някакъв плик от задният джоб на дънките си. Подаде ми го.
- Какво е това?- Попитах докато го вземах от ръката му, все още следейки го с поглед за всеки случай.
- Заплатата ти за два дни. Майка ми ме помоли да те настигна и да ти я дам.- Тъкмо щях да попитам защо ми плащат сега, но Су Хьон продължи..- Също иска да ти обясня, че предпочита да ти плаща в краят на всеки ден, защото не си подписвала договор за започване на работа и не иска да става объркване с парите.
- Аам.. Добре, благодаря... Лека вечер.- Казах, обърнах се и отново закрачих към вкъщи. Вече бях пред къщата, когато чух..
- Т/И!
Обърнах се отново. Помислих си, че е Таехьонг, който е решил да ме посрещне след работа, за да поговорим, но вместо него се оказа отново Су Хьон.. Защо продължаваше да ме следи?
- Д-да?
- Ааа.. Можели да те наричам така?- Какво?
- Моля? Да... както решиш...- Отново започнах да се притеснявам. Не мисля, че ме проследи чак до домът ми, само за да ме пита, как да ме нарича.- Ами.. Ако няма друго, тогава.. ще се прибирам.- Казах, направих няколко крачки до входната врата и я отключих.- Лека вечер.- Без да изчакам да ми отговори, влязох вкъщи, заключих и се подпрях на вратата. Въздъхнах и се запътих към кухнята, за чаша студена вода....
Гледна точка на Таехьонг
Стоях на бюрото в кабинета си и мислех за ситуацията, в която попаднах. Днес с Джимин си разменихме няколко изречения в офиса.. свързани с работата, но нищо повече. Беше студен, а аз се чудех защо по дяволите се държеше като момиче в цикъл. От кога бяха толкова близки с Рюджин, че и се обърна срещу мен.
Аа.. вече не знам. В края на краищата бях облекчен като разбрах, че Рюджин заминава. На Чим щеше да му е криво няколко дена и слез това щеше да му мине. Най- важното в момента бе да си оправя отношенията със Т/И. Прекалих с думите онази вечер, но защо за бога всички се застъпваха за двуличната ми бивша. От всякъде аз излязох кривия, а единственото нещо, което исках бе прост да съм с Т/И.
Гледна точка на Рюджин
Вървях по тротоара, влачейки куфара си след себе си, мислейки къде да отида. Вече беше тъмно, а аз си гледах в краката без да се замислям на къде вървя. Накрая погледнах напред и осъзнах, че съм близо до сградата, в която работят Таехьонг и Джимин. Закрачих към нея, приближавайки се до входа, но изведнъж спрях. Какво си мислех, че правя? Какво щях да правя там? Въздишах и се обърнах. Тръгнах в обратната посока, замислейки се дали наблизо има някакви хотели. Не можех да остана при Джимин... едва ли искаше да говори с мен, заради това, че му спестих, че си отивам... камоли да пренощувам при него... И при Т/И не можех да се върна. Даже не можех да говоря с тях. Останах без почти никакви пари, но мисля, че щяха да ми стигнат да отседна за вечерта в хотел.. или поне се надявах. Не трябваше да се оплаквам.. сама си го бях направила.
Спрях се до пешеходната пътека на улицата близо до фирмата. Чаках светофара да светне зелено... Усетих телефона ми да вибрира в задния джоб на дънките ми. Извадих го. Беше Джимин. Поех дълбоко дъх и отговорих на обаждането. Точно тогава и светна зелено.
- Къде си?- Попита бързо той.
- Аа.. Защо?- Направих няколко крачки по пешеходната пътека.
- Стой където си. Виждам те.- Спрях се, изненадана от думите му. Погледнах назад и го видях. Осъзнах, че се бях спряла почти в средата на пешеходната пътека. Погледнах за последно назад за да разбера къде се намира Джимин. Оставаше ми още малко за да пресека улицата за това тръгнах напред. Телефона все още беше до ухото ми когато чух..
- РЮДЖИН, ВНИМАВАЙ!
С периферието си засякох движение. Погледнах настрани и поех въздух за последно преди....
Гледна точка на Т/И
Събудих се потна и задъхана. Сънувах кошмар. Върнах се в момента когато бях затисната от Кихюн в онази кола. Този път обаче не можах да се измъкна. Сънувах как ме.....
Разтърсих глава и се изправих в седнало положение в леглото си. Разтърках очи и станах. Вървях с полузатворени очи по коридора, докато не стигнах до вратата на Рю. Почуках, но не получих отговор. Отворих леко вратата и чак след като видях празната стая се сетих, че нея я нямаше. Трябваше да и звънна по- късно...
Влязох в банята и започнах да се оправям.. все пак бях на работа. След като вече бях готова, взех Джимин.. тоест Гушльо и седнах на дивана във всекидневната. Последните няколко седмици не му обръщах достатъчно внимание и това до някаква степен ме караше да се чувствам гадно. Гушнах го и се отпуснах назад. Добре, че го имаше него. Поне знаех, че той никога не би ме обидил и предал. Полюбувах му се около половин час. След това станах, сложих храна на Гушльо, взех една ябълка от кухнята и излязох от вкъщи.
След като заключих вратата се обърнах и се изненадах като видях Таехьонг, който тъкмо слизаше от колата си. Приближих се до него.
- Добро утро..- Поздрави ме той. Усмихна се леко и ме целуна набързо по челото. Аз нищо не казах. Просто му кимнах. Щях да го държа в напрежение докато не се оправи със Рюджин. А пък за думите, които ми беше наговорил преди ден- два.. Беше пиян и не можеше да мисли трезво, така че можех да забравя за това. Не съм искала да съм права. Винаги съм се опитвала да го разбера, да му помогна.. не да се караме.
Кокто и да е...
- Имаш ли малко време?- Аз кимнах.. имах поне още половин час преди работа.- Добрем..- Каза, заобиколи колата и отвори вратата на пасажерското място. Кимна ми с усмивка на лице да вляза в автомобила.
Направих това, което искаше, отново без да казвам нищо.
Потеглихме. Не знаех на къде караше но и не бях заинтересувана. Накрая проговорих.
- Вчера.. поговори ли с Рюджин? Разбрахте ли се?
- Мм... може да се каже.- Каза Тае, а удоволствието беше изписано на лицето му, макар, че не се усмихваше.
Усетих как настроението ми се повдигна. Усмихнах се. Надигнах се леко от седалката и го целунах по бузата. Той се изненада.
- За какво беше това?
- Просто така. Щастлива съм.
- За кое по- точно?
- Че най- накрая приятелят ми и най- добрата ми... не по- скоро бих казала сестри ми, най- накрая се сдобриха и забравиха миналото.- Тае ме погледна за момент, после отново върна погледа си към пътя, затягайки пръсти около волана.
- Замислил съм да те заведа да хапнем.. или нещо подобно. Отдавна не сме излизали заедно.
- Не знам дали времето, което имам ще стигне.
- Ами тогава... Какво ще кажеш за един сутрешен сладолед, а вечерта де те взема и да отидем на вечеря?
- Звучи чудесно.- Казах с широка усмивка на лице.
След няма и пет минути Тае спря колата и слязохме на един площад. Започнахме да се разхождаме, докато не стигнахме една будка... сергия.. не съм сигурна как точно се наричаше.. но нещо такова за сладолед.
Тае си взе две топки. Една шоколад и една с вкус на дъвка. Не се изненадах от избора му, но се засмях точно поради тази причина. Аз също си взех две топки. Една горски плод и една малина.. любимите ми вкусове.
След това продължихме да вървим бавно и спокойно, наслаждавайки се на хубавото време.
По едно време забелязах, че Тае ме гледаше.
- Какво?- Попитах.
- Много си сладка докато ядеш сладолед. Изцапала си се.
- Къде?
- Ето тук..- Каза Таехьог, но вместо да ми покаже, той ме целуна в единия край на устните ми. Усетих как съвсем ама съвсем леко близна, явно за да изчисти сладоледа, но ме накара да изтръпна. Какво правеше? След като се отдръпна усетих мястото, където ме целуна влажно и докато го гледах изненадана от действието му, го изтрих с опакото на ръката си. Усмивката му изчезна и се спря. Обърнах се към него.
- Какво има?
- Да не би току що да изтри целувката ми?
- Не исках да.. - И тогава ме осени идеята да си поиграя малко с него.. а и го бях видяла в тикток и ми се искаше да го пробвам.- Нищо не съм направила.
- Нищо???- Погледна ме учудено.- Видях те как я изтри с ръката си.
- Не съм.
- Добре тогава.. - Той направи една голяма крачка към мен и ме целуна по устните за кратко. Аз го бутнах по рамото с лека усмивка и се обърнах леко настрани. След това си изтрих устните с ръката си... отново. - Т/И!
- Какво??
- Отново го направи!
- Нищо не съм направила!
- Напротив....- Аз се подсмихнах леко.- Предупреждавам те. Още веднъж го направи и ще накарам всички, които са на този площад да разберат, че си моя.
- Не би го направил. Ще те помислят за луд.
- От теб зависи..- Хвана ми лицето и притисна устни за моите. Задвижи ги. Целувахме се в продължение да няколко секунди, докато аз не се отдръпнах. Та ние стояхме в средата на голям площад. Хората минаваха покрай нас, а ние се целувахме. Просто.. леко се засрамих. И все пак... не забравих, какво правех преди това.
- Виж какво има ей там.- Посочих с пръст на някъде си. Изчаках Тае да погледне на там, след това отново... за пореден път избърсах устните си. И не ме разбирайте погрешно. Обичах целувките му, но ми беше интересно как ще реагира.
Той ме видя.. отново. Това и целях.
- Ти сериозно ли? Игрички ли ще играеш?
- Игрички? Глупости. Виж сладоледа ти се топи..- Казах и докато го гледах доволно облизах сладоледа си.
- Невъзможна си..- Каза и се обърна за момент с гръб към мен, направи няколко крачки наоколо и след това отново ме погледна.- Казах ти какво ще направя, ако още веднъж изтриеш моя целувка.- Гледах го невинно, но в същото време от вътре се смеех истерично. Много сладка реакция от негова страна. Не мислех, че ще направи нещо, докато...
Направи една- две бързи крачки до е една пейка на близо и се качи на нея.
- ВНИМАНИЕТО НО ВСИЧКИ, МОЛЯ!- Хората се обръщаха към него. Насъбраха се около нас.- ИСКАМ САМО ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ЕТО ТОВА МОМИЧЕ- Посочи ме.- Е МОЯТА ЛЮБОВ, КОЯТО МНОГО, АМА НАИСТИНА МНОГО ОБИЧАМ!!! БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!
Всички започнаха да се усмихват, смеят и ръкопляскат. Бях изчервила като домат. Не можех да повярвам, че го направи.
Тае слезе от пейката и се приближи до мен. Целуна ме отново по бузата и ми каза..
- Моя си!
Край!
И това беше краят..
на тази глава. 😂🤭
Надявам се да ви е харесала. По дълга е. Приемете го като компенсация за дългото чакане...
СЪЩО!
ИНТЕРЕСНО МИ Е. . .
ХАРЕСВАТЕ ЛИ/ ИНТЕРЕСНО ЛИ ВИ Е КОГАТО ПИША ЗА РЮДЖИН И ДЖИМИН ИЛИ ВИ Е СКУЧНО?
Ще се радвам ако ми споделите, защото така ще знам как да сформирам следващите части.
*(Да не пиша толкова подробно за Рю и Чим.. )*
Не искам да ви отегчавам с историята... за това.
Лично на мен ми е интересно да пиша и за двете двойки, но зависи от вас.
Благодаря на всички които са изчели цялата глава.
Чаооо~~
❤❤❤