Only mine

Началото

Казвам се Таня на 16 г, 10 клас, уча в Южна Корея, град Сеул и в момента пътувам към училище за последен ден свобода...

Годината беше донякъде трудна, заради липсата на най-добрия ми приятел Намджун. В 9-ти клас се премести в друго училище и се налагаше да поддържаме връзка от разстояние. Справяхме се, но след това ми беше гадно, че не е с мен и Тае (другото ми НДП, движехме се тримата-наричаха ни светата троица😂) (да, движа се само с две момчета, много съм задръстена, но ако ги бяхте виждали щяхте да ми завиждате ...)

Това е Намджун (игнорирайте пералнята)

Това е Тае

Та, да, винаги сме били заедно (ние тримата) и определено новината, че се мести не беше много добре прието, но няма значение. Важното е, че всяко лято ходим заедно на морето, на едно и също място, и сега най-накрая щяхме да бъдем като постаро му, и ще да бъде супер!

Истината е, че харесвям Намджун ... и в това невероятно лято най-накрая реших, че трябва да си призная.

Все едно. Вече бях в училище и стоях на чина си зяпайки телефон. По едно време Тае дойде и ме поздрави.

-Здрасти, Таня! -Подсмихна се весело той

-Добро утро! Какво ти е? Защо си толкова щастлив? Необичайно е за мрачната ти личност.

-Е, и ти сега какъв ме изкара, не съм толкова лош.

-Да, бе! Ти дори не казваш здравей. Хвърляш си раницата и сядаш тежко, като един пубъркан пубер!

-Е, добре де за всичко си има първи път.

-Та, ще ми кажеш ли, чия е заслугата за това настроение?

-Познаваш Британи нали?

-Тази гаднярка ли, да! Чакай! На къде биеш? -Не ми отговори, блееше нанякъде. Размахах ръка пред лицето му, но нищо. Почнах да му шептя в ухото, защото това го дразни, но уви пак нищо. Вече започва да ме дразни! На къде гледате толкова! Проследих гледам му и ... о, не! -Тази некопосана глупачка ли! -Зашлевих го зад врата и той най-накрая ме отрази

-Тихо, ще те чуе! -Запуши ми устата, набързо и продължи да говори тихо- Добре, да, харесвам я! Виновен!

-От кога, какво, защо ?!

-Не е толкова лоша, за която мислиш.

-Не е толкова лоша? Вземете последния рамен в магазина! А знаеш колко го обичам! 

-Стига де, един рамен. Голяма работа!

-Не комуникирам с хора, които крадат! 

-Тя не е откраднала!

-Напротив! Цял ден говорех как искам да ям рамен, докато гледам к-драми, но не, змията ми го измъкна из под носа😑

-Стават грешки.

-Добре, а какво харесваш в нея?

-Ние вчера ... така де не от вчера ... излизаме от известно време ...

-КАКВО! -Извиках и целия клас ме зазяпа, и ме хвана ужасен срам

-Тихо де ...

-Добре, продължи

И точно тогава звънеца би. Видях как говореше нещо засрамено, което не е типично за него, но не чух нищо от казаното

-После ще ми кажеш-прошепнах и погледнах влизащия учител.

Гт. Неутрална 

Какво всъщност стана:

-Добре, продължи

-Снощи го правехме за първи път ...

Това е новата ми история в новия ми профил

Надявам се да ви допада нова глава до след два дни☺

❤🧡💛💚💙💜🖤🤍